КАКТО ЛЕТЕНЕТО, ТАКА И РАБОТАТА НА ПОЛЕТО ТИ ДАВА СВОБОДА…

* Двете занимания на 39-годишния Атанас Банков тръгват ръка за ръка през 2010 г. Първият добив на така ценната и скъпоструваща дървесина от пауловния ще дойде след 4 години, тогава ще покрие вложенията си и ще реализира печалба. Убеден е, че всичко, което върши, си заслужава…

Летецът Атанас Банков вече седем години инвестира в отглеждането на пауловния. Икономист по образование, той избира нетрадиционната култура, с цел производство на дървесина. Разговорът ни се превърна в откровено признание за тънкостите и спецификите при засаждането и отглеждането на дървесния вид.

Колко хора са чували за дървото пауловния? Със сигурност в последните години популярността на този дървесен вид у нас расте. Колко от хората обаче знаят, че отглеждането на пауловния е доходоносен бизнес и се ползва с особен интерес от различни стопани по света? Със сигурност не толкова много. И няма как да е другояче, освен ако и вие като мен не сте попадали на плантации с пауловния. Една такава се простира на метри от подбалканския път в района на мъглижкото село Дъбово. Нейни създатели са пилот-инструкторът Атанас Банков и брат му Станимир.

Откриваме стопанина в дома му в село Богомилово, община Стара Загора. Ориентирахме се лесно, пред двора си е засадил не друго, а пауловнии. Наред с дърветата, които веднага правят впечатление в красивата градина, погледът ми улавя наличието на парапланер. Още с първите разменени думи разбирам с изненада, че основното занимание на нашия събеседник е свързано с летенето. Атанас е парапланерист и обучава желаещи за моторно летене. Нестандартната професия логично ражда въпроса за връзката между парапланеризма и отглеждането на пауловния.

– Когато съм във въздуха и летя, се чувствам свободен, същото е, когато съм на полето в създадената от мен плантация – категоричен е той. По образование е икономист, специализирал е маркетинг в УНСС. С увереност за себе си казва, че е перфекционист.

Началото на летенето и работата на полето започват ръка за ръка през 2010 г. Благодарение на семейството си вече 7 години успява да се справи с трудностите, които съпътстват дейностите. В началото заедно с брат си отглежда пауловнията за разсад. Закупува семена от САЩ, и от продавача получава ценни съвети и напътствия в работата. Така започва всичко. В рамките на година успява да създаде около 15- 20 хил. фиданки.

В началото на 2011 г. преценява, че трябва да се насочи към отглеждането на пауловния за дървесина. Първото важно решение е свързано с избора на сорт. За кратко време се колебае дали да избере бързорастящия „Шанг Тонг“ или устойчивата на студове „Томентоса“. Спира се на втория, след което засажда с него 40 декара в района на село Дъбово. На следващата година увеличава площта с още 30 декара, а малко след това и с нови 20, за да достигне до сегашните 90 декара. „Стратегически правилно е да разполагаш с голяма плантация от 100 декара, в която всяка година да засаждаш нови 10 декара. Причината е, че добивът на дървесина изисква отглеждане в продължение на десетина години. Така ще имаш възможност да си гарантираш непрестанен цикъл“, обяснява производителят.

Технологията при отглеждането на пауловния изисква минималното разстояние между дръвчетата да бъде 4 метра, а при междуредията 3,5. По този начин в 1 декар ще бъдат разположени 72 дървета. Научаваме и интересната практика, която се използва в родината на растението – Китай. Там дръвчетата се разполагат на 6 метра едно от друго, а в първите години пространството между тях се оползотворява със засяването на зърнени култури. Едно от задължителните неща, съпътстващи създаването на плантация с пауловния, е свързано с поставянето на капково напояване. Културата е влаголюбива, изисква около 3 л вода ежедневно през първите години, когато трябва бързо да се развие.

Когато растението достигне височина около 2,40 метра трябва да бъде изрязано до дъно. По този начин кореновата система вече е много развита и щом го „рестартираш“, цялата енергия от корена отива в новия филиз. Много е важно да бъде оставен да се развие филизът, който се намира най-близо до пънчето на дървото. Така бъдещото дърво става по-здраво.

Малцина знаят, че пауловнията, подобно на голяма част от дървесните видове, дава плод под формата на семена в шушулка. Едно добре развито дърво може да произведе милиони семена.

Далеч по-лесно стоят нещата с отглеждането на пауловния за биомаса. В този случай растенията се засаждат метър на метър, поливане не е толкова необходимо, а първото събиране на биомасата се прави на 2-та година, след което процесът става ежегоден. Дейностите отнемат повече време и са финансово ангажиращи. Дърводобивът е през 10 години. Продължителността на живот на пауловнията е 90 г., което дава възможност за реализирането на цели 9 цикъла. Най-качествена е дървесината при четвъртия и петия добив. Големият проблем, който всеки отглеждащ това растение среща, се нарича слана. „Ако днес мога да избера място да засадя дръвчетата, не бих избрал отново Дъбово“, обяснява г-н Банков. Особеностите на мъглижката котловина са такива, че първата пролетна слана идва късно, а втората – твърде рано.

Редом със сланите, другата голяма пречка пред пауловниите е вятърът, затова местата за създаване на „горички“ не трябва да бъдат ветровити.

Що се отнася до пазарите за дървесина от пауловния, анализите показват, че търсенето на тази стока в световен мащаб расте. С това се повишава и изкупната цена. Когато Атанас Банков стартира процеса по отглеждане на пауловния, цената за кубик дървен материал възлиза на 450$, а към днешна дата тя е достигнала до 650$ и тенденцията е да се покачва. Най-качествената дървесина, добивана от 30-40- годишните дървета, достига до умопомрачителните 2000$ за кубик. Наред с това приложението на дървения материал заема все по-голяма сфера. В някои френски магазини се предлагат мебели само от пауловния. Най-значимо остава търсенето на суровина от Япония. Защото качеството й е действително високо. Тя е много лека и мека, лесно се обработва, не гние и се пали при температура от над 140 градуса по целзий. Пауловнията е висококалорично дърво…

Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!