„ОТ СОБСТВЕНИЯ БИЗНЕС ПО-СВИДЕН НЯМА!“

* Какво кара един млад човек да се върне на село? Не тъгува ли за градската суета и оживление? Какви са предимствата на семейния бизнес? – с тези и други въпроси се обърнахме към младия стопанин Добри Ненчев от Сливенското село Крушаре. Заедно с родителите си 25-годишният младеж обработва близо 700 декара, 70 от които сеят с картофи, още толкова с други зеленчуци, а мащабните полета заемат с есенници.

– Трудно е на село за млад човек, но когато си подредиш задачите за деня и сезона, когато заделиш средства и разполагаш с време, можеш да си позволиш да отидеш навсякъде – започна разказа си Добри. – Нашето село се намира на комуникативно място, сравнително голямо е. На мен вече и Пловдив ми се струва близо, Бургас ни е на 40 минути път, Стара Загора – на 50…

Страстта ми към зеленчукопроизводството и земеделието като цяло, не е случайна. Баща ми – Ненчо Добрев, от 20 г. се занимава с този бизнес, преодолявал е трудности, успявал е. Грехота е да не се включа и аз. Вече завърших Аграрния университет, магистър съм по специалността Растителна защита. Каниха ме за докторант, но аз съм свикнал да съм сред хора, на полето. Не мога да стоя затворен в една стая… Мислил съм и за чужбина, да отида на бригада, например, но прецених, че тук ще съм по-полезен. Имах желание да „открадна“ някакви идеи от западняците, като начин на работа, технологии… Но в момента интернет-пространството е достатъчно мащабно, за да си в крак с новостите. Имаше възможност да започна работа като агроном за минимум 1000 лв. месечна заплата, но реших да се върна в „родното огнище“.

От малък помагам, качвах се по тракторите, сял съм картофи и на ръка, научил съм доста неща, но не мисля, че съм професионалист. Винаги има какво да се научи. А за да предприемеш някаква дейност, я съобразяваш с финансовите си възможности. Казано точно, убеден съм, че от собствения бизнес по-свиден няма!

* * *

Живка, майката на Добри, се включи в разговора ни за няколко минути, преди да продължи с ежедневните си задължения. Вечерта в 21 ч. трябваше да тръгва за зеленчуковата борса в Бургас, цяла нощ щеше да продава. Разочарована е от отношението на властите към дребните земеделска стопани:

-Трудно е, изморително е, но е сезонна работа и издържаме някак си. Продаваме продукцията и на едро, и на дребно. Имаме постоянни клиенти, които ни познават от години и са доволни от стоката ни. Повече от 20 г. с мъжа ми работим това. Започнахме с 1 декар картофи, после ги увеличихме на 5, на 10 дка… Сега вече се грижим за 70 дка картофи, 10 дка люти чушки, пипери, патладжани, 5 дка домати, сеем и 500-600 дка пшеница. Числим се към дребните стопани.

В Бургас на борсата данъчните ни „дебнат“, третират ни като престъпници… Такъв кървав труд полагаме, имало е вечери, когато буквално заспивам на стола от умора… Скоро ми направиха проверка на оборота, защо съм държала 12 лв в повече в джоба си… Ами нали си нося и лични пари… Тези, които внасят стока от чужбина и я продават на многократно по-високи цени, не ги закачат, а „мачкат“ нас, дребните стопани. Ще видим докога ще издържим… Но пък и няма къде да се преориентираме, предприятията в града вече затвориха, а на село да не говорим… Но ще се борим, докато можем!

***

– Така малко по малко родителите ми са се развивали – продължи Добри. Пробвали са и със 150 дка картофи , но са ги намалили наполовина.

РАЗНООБРАЗИЕТО ОТ КУЛТУРИ В СТОПАНСТВОТО НИ Е НАИСТИНА ГОЛЯМО! Залагаме и люти чушки – „рибки“, „джулюнска“, „шипка“. Понамалихме декарите, бяха 20, но пазарът за тях стана труден. Отглеждаме няколко вида патладжан – класическия, светло лилав на ивици, бял… В двора си имаме и 2 дка краставици на конструкция, но догодина мислим да ги местим на полето. Изискват много ръчен труд. Оранжерийните не са толкова вкусни и хрупкави, докато „Герганата“, отгледана на открито е чудесна.

В момента опитвам и малко ягоди. Мисля да ги покрия, за да ги форсирам за пролетта. Планирам изграждането на 2 оранжерии за супер ранна ягода. Преди години сме отглеждали и спанак, червено цвекло и зеле, но се отказахме от тях. Намалихме площите и с фуражна царевица, защото не можем да насмогнем с поливките. А и разходите са доста, продукцията се оскъпява.

Що се отнася до есенниците – отчетоха се добре. Залагаме и 20 дка със сладка царевица. Наблягаме на култури, които са рентабилни. Имам желание да засадя лавандула, но решението ще вземе „семейният съвет“.

Всичките ни полета са по поречието на Тунджа. Почвите са подходящи за зеленчукопроизводство – алувиално-ливадни. Важен е сеитбооборотът, затова сеем и зърнено-житни.

Сестра ми Таня Ненчева участва с проект и по Мярка 112 за трактор с челен товарач. Но не ни достигнаха точките, имахме 5 дка по-малко от необходимото. Субсидията ни падна на около 30%, но все пак сме доволни. Купихме си трактор Дойц Фар 420. Сега Таня има право да кандидатства и по новата програма „Инвестиции в земеделски стопанства“. Входирала е проект, очакваме отговор…

ОБНОВИХМЕ ТЕХНИКАТА ЗА КАРТОФИТЕ, разполагаме с полска картофовадачка, сеялката ни е от 1964 г. Пръскачката ни е 10-годишна, искаме да я подменим, защото растителната защита е много важно мероприятие. Тракторите са ни руски. Препоръчаха ни да си купим и обръщателен плуг, за по-качествена обработка и миналата година се сдобихме с такъв.

Бъдещите ми планове включват доусъвършенстване на производствените дейности. Осигурили сме си пазара, клиентите ни се доверяват, но трябва да се фокусираме върху новостите. Ще внедрим съвременни технологии. В зърнопроизводството е ангажиран основно баща ми, аз му помагам в растителната защита, така ще е и занапред.

ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ С ТОВА, ОТ КОЕТО РАЗБИРАМЕ! – обобщи в края на разговора ни младият фермер Добри Ненчев.

(повече в Агровестник – стр. 7-29)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!