Песента на старите трактори

* „В овехтелите машини има романтика, частите им пеят“, смята инж. Румен Илиев – реставратор от Видин. Той се грижи и за 1.5 дка лозе с редки и съхранени стари сортове.

– Старите трактори „пеят“. От тях лъха някаква особена романтика – смята машинният инженер Румен Илиев от Видин. – Само по звука можеш да разбереш в коя част има проблем. Другият начин е да поставиш ръка и като доктор да определиш къде температурата е повишена. Като започнеш да ремонтираш машината, виждаш как движението преминава като вълна през нея и достига до колелата. В модерните машини всичко е компютризирано и тези впечатления липсват.

Професионалният път на инж. Илиев е свързан със селскостопанската техника, още след дипломирането в университета в Русе. Работил е първо в АПК-Видин, след това в ДМЗ – Русе и е бил началник сервиз за Северозападна България. Сега е все още председател на ТПК „Димитър Благоев“ и е вещо лице към съда. Тъй като десетилетия е отговарял за тракторите и комбайните, сега професията му се е превърнала в хоби.

Притежава няколко малогабаритни трактори, които е ремонтирал и са в движение. Повечето от тях направо ги е спасил, защото са били предназначени за скрап. Любопитна е историята на трактора „Порше“, произведен през 1960 г. Румен Иванов го забелязва на пристанището в град Линц, Австрия. Изоставен и в окаяно състояние, а двигателят му се намирал в скъсан чувал. Инженерът обаче е очарован от него и решава да го докара в България. Започва да търси варианти за транспортиране и бързо открива свой приятел – речен капитан, чийто кораб тъкмо бил акостирал.

Така набързо 1-тонната машина пристига във Видин. Собственикът светкавично успява да го ремонтира, като му поставя подходящ сръбски двигател. Познава отличните му характеристики, защото по време на Втората световна война и годините след нея „Порше“ са произвеждали не само трактори, но и самолетни двигатели.

Двата италиански трактора „Роджерини“ са перлата в колекцията му. Единият е дизелов и е докаран от Италия, а другият е бензинов, закупен от Видинско. Вторият е имал заводски дефект, който новият стопанин успешно отстранил.

Другият екземпляр, с който се гордее е „Болгар“ от 1980 година – последната партида, произведена от завода в Русе. Бързо успял да го купи от собствениците му, които били решили да го предадат на вторични суровини.

„Мицубиши“ е 3-цилиндров и дизелов, като инженерът го е купил, за да го ползва за работа. С него обработва и 1,5 дка лозе, което се намира в село Каленик. Насаждението също е атракция, защото представлява „колекция“ от стари сортове. Освен че са редки, те са изключително ароматни и въобще не изискват пръскане. Лозите от сорта виало са розе и червени, а отело е бял, с невероятен вкус. Те са изключително търсени от ценители не само от България, а и от Сърбия. Причината е, че западните ни съседи са изгубили тези сортове, понеже са си изкоренили лозята и са засадили вносни. Във Видинско ги съхраняват основно възрастни хора, които произвеждат само домашно вино. А сърбите обичат виното да е от това, което Господ е дал. Точно това е надписът върху етикета на бутилки с древната напитка, разказва Румен Илиев.

Неговият еликсир заминава за САЩ и Канада, но в ограничени количества. В тези две държави работят двете му дъщери. Илиана е учителка по английски в Америка, а Полина е IT-специалист в съседната държава. За добро или за лошо, те са направили избора на неговия дядо, който през 50-те години на м. в. се изселва в Америка, но след това синът му се завръща в България.

Румен Илиев признава, че понеже децата му са далече, му е останала любовта към машините. За него те не са просто техника, с която се обработва земята. Тракторите пеят и той е сред малкото хора, които като Йовковия герой Сали Яшар, дочува тяхната мелодия.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!