РАБОТАТА НА ПОЛЕТО Е УДОВОЛСТВИЕ, КОЕТО УСЪВЪРШЕНСТВА ЧОВЕКА!

* Има бъдеще в производството на плодове и зеленчуци, затова реших да продължа граденото от родителите ми – този житейски избор е направил стопанинът Диян Бонев от новозагорското село Еленово. 34-годишният производител отглежда 15 вида култури, развива и обществения живот в селото. Като председател на местното читалище е организатор на популярния Еленовски събор.

Един от най-предпочитаните плодове за разхлаждане в горещите летни месеци е динята. Доволни ли са производителите от тазгодишните добиви и изкупни цени, какви са техниките при отглеждането й и лесно ли се намират пазари? С тези въпроси се отправихме към едно от нетрадиционните места у нас за производство на дини – новозагорското село Еленово, разположено в подножието на връх „Остра вила“ (415 м) – най-високата точка на Светиилийските възвишения. Там ни посрещна производителят Диян Бонев.

Първоначалните ни очаквания, че с 34-годишния стопанин, който по образование се оказва митничар, ще разговаряме основно за спецификите при отглеждането на динята, бързо се изпаряват. В стопанството си от 1500 декара Диян залага общо 15 вида култури. В това впечатляващо множество попадат: твърда и мека пшеница, ечемик, кориандър, люцерна, слънчоглед, тикви, дини, пъпеши, памук, лук, патладжани, както и пипер. Отскоро се насочва и към трайните насаждения като кайсии и сливи.

Началото е поставено от родителите на Диян, които веднага след промените избират да развият свой семеен бизнес. Първата отглеждана култура е повече от нетрадиционна – копър. Паралелно се залага на кориандър, пшеница и слънчоглед за сеитбообръщение. Когато през 2002 г. техният син поема работата, стопанството разполага с 300 декара. 15 г. по-късно то е пет пъти по-голямо. Каква е формулата на успеха? – питаме младия земеделски производител:

– Когато си с малко декари трябва да се насочваш към нетрадиционни култури, за да бъдеш конкурентоспособен. Залагаш ли на обичайното, не можеш да бъдеш равнопоставен. В последните години земеделието изисква внимателно планиране, много труд и рискове. Просто се превърна в един хазарт. Моите наблюдения показват, че 2000-3000 дка е типичното стопанство в Европа. Тези с по 100 000-200 000 са империи…

Миналата година от памука успях да изкарам по 130 кг от декар, а пшеницата, засята след това, ми даде добив от над 600 кг. Ето защо казвам, че е важно да полагаш усилия, но трябва да познаваш тънкостите, в противен случай те отиват на вятъра. Направили сме така сеитбообръщението, че площите с твърда пшеница да се предшестват от памук, защото той е като естествен тор. Тук е и нивата с лука, който в най-скоро време ще вадим, за да го реализираме на пазара.

Стопанството ни разполага с два трактора Massey Ferguson модели 6180 и 6170, както и трактор „Пронар“ от 2008 г. За прибирането на памука имаме специализиран комбайн, а при жътвата на пшеницата, ечемика, кориандъра и едрия слънчоглед разчитаме на марката CLAAS.

В последните години предприехме сериозна стъпка, насочвайки се към биологичното производство, което на този етап заема около 320-330 декара от стопанството. Това са площите, в които развиваме производството на плодове и зеленчуци. Отглеждаме ги за сеитбообръщение и за създаване на работна ръка, а освен това е и нетрадиционно занимание. Сея и люцерна, но основно, за да покрия изискванията на настоящата Обща селскостопанска политика. Радващото е, че разполагам с 900 декара собствена земя, което ми дава възможност да експериментирам.

Хубави дини без поливане се получават с продълбочаване. Наред с това, където правя биопроизводство, пръскам веднъж само с разрешени и сертифицирани препарати, но никакво торене, за да извадя наистина качествена продукция. Динята се прекопава два пъти, за да се получи този резултат. Имам сертификати за всяка една култура. Редовно подлежа на проверки и контрол от съответните институции, но това е нещо нормално. Сега е сезонът, в който берем. Някъде около 5-7 тона на ден – уточнява Диян.

Преди няколко месеца получихме уверението на големи хранителни вериги, че ще ни изкупят продукцията, но като дойде времето, започна и протакането. Имам усещането, че ни искат сертификати, само за да използват документа, за да вкарат друга стока от твое име – примерно от Гърция. Имаше толкова много кампании за насърчаване на българското производство, а накрая гледаме в големите хранителни вериги земеделски продукти от чужбина. Още по-лошото е, че много трудно можеш да влезеш на реалния пазар. Това става само с посредническа фирма, която те притиска да продадеш стоката си за жълти стотинки, а след това я дава на крайния клиент със 100, че и 200% надценка. Държавата в този процес просто липсва!

Килограм диня е 20-22 стотинки (биологична) и дори сме се отказали да предоставяме сертификат, тъй като цената е съвсем друга, но ще отиде на пазара с останалите. Ако аз дам сертификат, посредникът ще я вземе от мен на същата цена, но ще я продаде на 1 лв. Още един пример с лука. На борсата го давам на 44 ст. с ДДС. Веригата го взима, слага надценката и на щанда е обявен за 0,99 ст!? От 44 стотинки до 99 колко е печалбата? Аз съм член на Българска асоциация биопродукти и този проблем ще бъде повдигнат за разискване.

Отглеждаме още и био патладжан и чушки. При тези култури се използва капково напояване. За съжаление недалновидното финансово състояние на държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД и липсата на вода създават сериозни пречки при производството на този вид зеленчуци.

Има бъдеще в зеленчукопроизводството и отглеждането на плодове, но изисква време, усилия, средства и постоянство. Всеки, който сега решава да се захване с подобна дейност трябва да е наясно, че в първите 3-4 години няма да има особен резултат, но въпреки това не трябва да се отказва. Вече 20 г. имам опит в тази дейност и знам, че това е формулата за успеха…

В края на разговора ни с изненада научаваме, че освен всичко друго събеседникът ни от няколко години изпълнява функцията на председател на местното читалище в селото, което е организатор на големия събор в края на месец април. През 2017-та се навършват 21 г. от първото му издание.

– До този момент събитието се провеждаше в центъра на селото – споделя Диян. – Тази година, с много усилия, подготовка и реклами, изнесохме събора навън, на поляните. Резултатът надхвърли очакванията ми. Близо 2500 гости и над 160 състава взеха участие в мероприятието. Ето защо си мисля, че и черноземът може да роди един нов „Рожен“. Имам амбицията догодина да превърнем събитието в двудневен празник на българската култура и традиции. Прецених да не ходя в големия град, а да остана тук и да продължа създаденото от родителите ми, за да го развия…

Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!