Родопското село Дряново пази автентичния фолклор

* Основният поминък тук е животновъдство и дърводобив. Мястото е с голям потенциал за развитие на селски туризъм – предлага къщи за гости, атрактивни екопътеки, исторически забележителности, неповторими гледки…

Китното родопско село Дряново не е много популярно, но в него има изключителен потенциал за развитие на селски туризъм. Преди няколко години името му нашумя за кратко покрай проекта „Резиденция баба“. Амбициозната цел на инициативата бе да превърне обезлюдяващите се български села в място за иновации, култура и предприемачество, където младите градски хора и възрастните от селата взаимно да черпят вдъхновение, знания и опит. Село Дряново бе част от този проект, в рамките на който няколко градски момичета живяха там месец, гледаха животни и се учеха от възрастните да тъкат и плетат. Младите хора помагаха с различни инициативи в селата и работеха върху иновативни социално-предприемачески идеи, базирани и запазващи местните традиции и обичаи. От своя страна бабите се обучаваха как да работят с компютър, да пращат SMS-и и въобще да бъдат в крак с новите информационни технологии др.

Село Дряново се намира на десетина километра от град Лъки, на 46 км от Асеновград и на 65 км от Пловдив. Надморската му височина е 1100 метра, а постоянно живеещите там са около 200 души. Повечето са възрастни хора, децата и внуците на някои са се установили и работят в съседния миньорски град Лъки, а други са потърсили препитание в чужбина. Иначе поминъкът на местните е животновъдство, но повече за задоволяване на собствени нужди, отколкото с цел бизнес, рудодобив, дърводобив, а отскоро прохожда и туризмът. В селото има три категоризирани къщи за гости, където човек може да отседне и да се наслади на превъзходната родопска кухня, както и на прясна балканска пъстърва, която приготвят домакините. По желание могат да ви предложат също езда с коне или офроуд разходка с АТВ-та. Ако останете поне за два дни и се разходите по екопътека „Могила“, ще се насладите на чудно красиви гледки, които спират дъха. Любителите на лова пък могат да отстрелят дивеч в близкото ловно стопанство – резерват „Кормисош“. За съжаление, част от пейзажа в селото и околностите му са изоставени и полусрутени къщи.

Според фолклорното предание, в долния край на селото имало голямо дряново дърво /което днес липсва/, от където произлиза името на селището. Името му се споменава най-рано в 1515 г. в регистрите за населението в Османската империя, а наличните в района археологични находки водят до извода, че мястото е било населявано още от времето на траките. През първата половина на XVII в. селото все още е населено с християни, които дават подслон на бежанци от съседното село Павелско. Половин век по-късно дряновци са насила и жестоко помохамеданчени. Приемайки чуждата вяра, те запазват своя език, бит и фолклорна култура. През тежките години на робството селото е опожарявано няколко пъти.

Днес в центъра на селото се намира кметството, а бившето основно училище /закрито поради липса на деца/, което е в съседство на кметството, е превърнато в къща за гости. Заради нулевата раждаемост през последните няколко години е закрита и единствената детска градина. Колкото и да е чудно, в населеното място няма аптека. Поради тази причина собствениците на семейни хотели са се заредили с лекарства от първа необходимост. Иначе в с. Дряново има един хранителен магазин от националната търговска верига КООП, която е към Централния кооперативен съюз.

Местните жители са християни. Никой от тях обаче не знае защо там никога не са били построени църква или джамия, когато е имало мохамедани. Едва преди три години, на около 500 метра над селото, е изграден параклис „Свети Георги“, а празникът на светеца – 6 май, е и празник на селото. Параклисът е построен на чудно красива поляна, в местността Герге, от където се отварят невероятни гледки. Средствата за него са дадени от собствениците на едната къща за гости в с. Дряново. В близост до параклиса са открити скална гробница-саркофаг, която може да се отнесе към трако-римския период и по-конкретно II-III век, както и още няколко тракийски погребални камери. В района – в местностите Кивана, Могила и на връх Петра са открити още няколко надгробни тракийски могили. Необходими са обаче повече и по-задълбочени археологически разкопки и проучвания, за да се оцени и определи точното значение на откритите до сега находки. В района на селото има и няколко пещери, които също не са проучени.

Ако решите да си направите разходка по екопътека „Могила“, имайте предвид, че общата й дължина в двете посоки е около 11 км. Най-високата точка по трасето е на 1364 м надморска височина, а най-ниската – на 1030 метра. Началото на екопътеката е в центъра на село Дряново.

При малко повече късмет, по време на престоя си в китното родопско село, може да се насладите на невероятните гласове на певческата група „Дряновски баби“, стига да не са заминали на някой фолклорен фестивал, както в нашия случай. Разказаха ни, че в групата участват десет жени на различна възраст и едно младо гайдарче, но тъй като повечето са пенсионерки, всички минават под общ знаменател – баби. Те са живи пазители на нашето културно наследство, изпълнявайки стари родопски песни, непроменени във времето. Пеят автентичен родопски фолклор. Някои са известни мелодии, а други са редки и са възстановени по спомените на възрастни хора от селото. Освен разчувстващи песни за любов, дряновци помнят и много исторически песни за преломни времена. Типично за Родопите, се пеят на един глас, което им придава завладяваща сила. Когато засвири каба- гайдата и зазвучат десетте гласа в едно, хората от публиката стават на крака.

Певческата група е създадена през 1969 г. 20 години по-късно се разпада и се възстановява през 2008 г. Отначало „Дряновските баби“ нямат гайдар, но после към тях се присъединява Йордан Топалов. Народните певици често ходят по фестивали и събори и винаги са облечени в автентични пъстри носии, които символизират хумора. Редовно печелят награди от различни събори.

Преди две години българка, която живее в Австрия, била в селото по проекта „Резиденция баба“ и толкова била омаяна от гласовете на „Дряновските баби“, че решила да издаде компакт диск с техни песни, които да популяризира в Западна Европа. Целта й била също песните да се запазят за следващите поколения, които също да популяризират автентичната родопска музика. Последвала кампания за набиране на средства, в която се включили и чужденци, и българи, живеещи в чужбина. Записът е направен миналата година в професионално студио в София, а дискът се разпространява по цял свят.

При първа възможност посветете един уикенд на село Дряново. Освен, че ще се докоснете до автентичния бит на родопчани, ще релаксирате прекрасно. А като си тръгвате, по възможност отделете още час-два, и посетете близкото село Борово и една от най-големите наши християнски светини Кръстова гора, която е на двайсетина километра от Дряново.

Николета КАРАСТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!