ХАРЕСВА МИ ДИНАМИКАТА В РАБОТАТА! И В РАСТЕНИЕВЪДСТВОТО, И В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО ВИЖДАШ КАК СЕ РАЗВИВА ВЛОЖЕНИЯТ ОТ ТЕБ ТРУД!

* споделя г-жа Йорданка Григорова, която заедно със семейството си се грижи за 35 животни и 450 дка земя във Великотърновското село Куцина.

Г-жа Йорданка Григорова, собственик на фирма ЕТ „Йорданка Григорова-Марго“, заедно със семейството си не избира шумния град, а остава в родното огнище. Поддържат магазин за хранителни стоки и кафе-ресторант. Паралелно с това развиват животновъдство и растениевъдство. Как се насочихте към земеделието? Какви са основните принципи в работата й? С тези и други въпроси се обърнахме към г-жа Григорова:

– С животновъдството започнахме още през 1991 г. Десетина години се занимавахме с кравите, а от 2000 г. стартирахме друга дейност – търговия с хранителни стоки. Стопанисваме магазина в селото и кафе-ресторант. Вървяха добре нещата, но хората намаляват… През всичките тези години обаче се грижим за земята си, имаме собствени около 45 дка. И аз, и мъжът ми Валентин, сме от това село. През 2009 г. отново се заехме с животновъдството. Решихме да гледаме животните, но професионално, да правим бизнес, така че да ни носи доходи. Двамата ми сина пораснаха и големият изяви желание да помага. Малкият – Григор, се развива в областта на компютърните технологии, но не стои изолиран, и той ни подкрепя.

Купувахме теленца, за да си създадем стадото. Регистрирахме се като земеделски производители, и аз, и големият ми син Марин. За да осигурим фуража, трябваше да увеличим земята. Техниката не ни достига, но с помощта на приятели се справяме. Колегата Красимир Минчев от Никюп много ни помага във всичко – и в растениевъдството, и в животновъдството.

И ето, че В МОМЕНТА ОБРАБОТВАМЕ БЛИЗО 500 ДКА ЗЕМЯ. Наели сме и 170 дка ливади. Отглеждаме пшеница, ечемик, царевица и люцерна. За първа година заложихме и слънчоглед. Правим всичко, което зависи от нас.

Кампанийно цялото семейство се ангажира с растениевъдството, наемаме и работници. Скоро си закупихме балировачка за малки правоъгълни бали, втора употреба. Кандидатствахме два пъти по Мярка 4.1. Миналата година не ни одобриха, сега се надяваме това да стане. Проектът е на сина ни, който е млад фермер. Имаме необходимост от нов по-мощен трактор, за да си улесним обработките, защото сега работим с един твърде стар от 60 коня. Държим да е с фадрома, за да си храним животните, да почистваме тора. Включихме още и пръскачка, фуражораздаващо ремарке, тороразпръскващо ремарке, къщички за телетата, сеносъбирач, навигация, за да няма застъпване на площите. Малко по малко си набавяме машините и инвентара, вярно е, че някои са втора употреба, но когато имаме повече средства, тогава ще си позволим да инвестираме в нови машини.

В растениевъдството нещата вървят някак по-леко. Ако не е то, може би нямаше да гледаме животни… В животновъдството проблемите са повече. Но не можем да се разделим с животните – отглеждаме ги от сукалчета. А и аз по специалност съм ветеринарен техник, завършила съм техникума в Ловеч и си обичам работата. Животните са ми като деца, как да ги оставя? Помагам и на съседите, осеменявам кравите. До известна степен облекчавам работата на ветеринарния лекар, дребните лечения провеждам сама…

В МОМЕНТА СЕ ГРИЖИМ ЗА 35 ЖИВОТНИ, 20 крави, 6 юници и останалите са подрастващи. Тези от породата Черношарена са под селекционен контрол. Животните ни ходят на паша, свободни, щастливи са нашите крави. Доим ги 2 пъти на ден – сутрин и вечер. Не гоним максимума мляко, тъй като цената не е добра, средно от крава дневно доим по около 15 литра. Събираме суровината и на още 4-5-ма стопани от селото, които отглеждат по 5-6 животни в двора си, но цената ни не е фермерска. На ден предаваме общо по около 250-300 л мляко.

Набелязали сме сгради, стари обори и обмисляме да ги купим. Те са на подходящо място, от тях веднага започва пасището. До три месеца трябва да решим дали ще продължим с животновъдството или ще се откажем. Ще надделее като че ли първото, упорити сме, а и кравите носят приход всеки ден! Ако закупим оборите, ще увеличим стадото до 50 животни, това ни е оптимумът. Тогава може би ще наемам и персонал. Но си мечтаем и за доилна зала с централен млекопровод…

Правилата са еднакви за всички и на нас ни е много трудно да се мерим с големите ферми. Не по-лошо отглеждаме стадото, храним добре, млякото ни е чисто и качествено, но ни го изкупуват по за 45 ст. литъра.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ В СЕКТОРА? На пръв поглед пречки няма – като отворят програмите кандидатстваме, но до нас, дребните фермери, много трудно достигат парите. Работим много декари със субсидия за малко. Проблеми възникват и при сключването на договори с повече наследници. Дано да променят законовата уредба…

Пламена ПЕТКОВА

На снимката: всички членове на семейство Григорови участват активно в бизнеса.

(повече в Агровестник – стр. 11-12)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!