Хубавото вино става от хубаво грозде!

* В това е убедена Цвета Костова – управител на винарска изба „Румелия“. Тя и баща й отглеждат 540 декара лозя в землищата на селата Смилец и Блатница, близо до Панагюрище. Вината им имат международна слава, продават се в Азия и Европа, и са носители на редица грамоти и трофеи.

Когато Цвета Костова завършва Международни икономически отношения в Университета по национално и световно стопанство, въобще не се замисля къде ще се реализира професионално и кой път да поеме. За нея пътят е един и той води към родния й град Панагюрище. Ден след като си получава дипломата, тя се впуска в семейния бизнес и поеме управлението на новосъздадената там винарска изба „Румелия“. Така става дясната ръка на баща си Румен Костов, който е положил основите на лозаро-винарското стопанство. 11 години по-късно шатото си има своето място на винената карта.

В един от горещите юлски дни посетихме винарската изба. Там ни посрещна Цвета Костова, разведе ни из обекта и детайлно ни запозна с производствения процес. Показа ни помещенията за ферментация на виното с модерно иноксово оборудване и избата, където вината отлежават в дървени бурета. В края на обиколката любезната домакиня ни бе подготвила приятна изненада – дегустация на вина в уютната атмосфера на туристическата дегустационна, посвети ни и в тънкостите на сомелиерството, които е овладяла перфектно.

Първото нещо, което впечатлява всеки посетител в изба Румелия е залата за делови срещи и то не толкова с обзавеждането си, колкото с многобройните грамоти, покрили цяла една стена, купи и статуетки, с които произвежданите там вина са били отличени на различни прояви и конкурси по цял свят. За кратко време от създаването си през 2006 г., името на избата бързо става популярно и както често се случва – първо в чужбина и после в България. Собствениците не пропускат нито едно международно изложение или конкурс, за да представят вината си и да търсят нови пазари, и успяват, защото продуктите им имат своята уникалност. Само за последните три месеца винарска изба Румелия пожъна два големи успеха. През месец май във Валядолид, Испания, където се проведе 24-тото издание на международния пътуващ винен конкурс Concours Mondial de Bruxelles, червеното вино Мерул Мавруд 2014 спечели златен медал. Сребърно отличие пък грабна Румелия Мерло Резерва 2010. В рамките на шестото издание на Балканския международен винен конкурс (The Balkans International Wine Competition), което се състоя в началото на юни в София, вино Румелия Мавруд Резерва 2013 сечели Гранд Трофей за най-добро вино.

Докато разглеждаме призовете, Цвета Костова ни въведе в историята на фирмата – как от текстилна, се е преориентирала основно към лозаро-винарска:

– През 2006 г. решихме коренно да променим дейността си, тъй като преценихме, че земеделието е перспективен отрасъл. Стартирахме със засаждането на 540 декара нови лозя в селата Смилец и Блатница, които са на около 30 км от Панагюрище. Сортовете грозде са подбрани според почвите, терена и климата. Заложили сме на класическите за червено вино – Мавруд, Мерло, Каберне Совиньон, Сира, а от белите – Мускат Отонел и Шардоне. Конструкцията на лозето е дървена, има и капково напояване. Първите вина, произведени на 100 % с наше грозде получихме през 2009 г., а първата серия, под която пуснахме нашите вина е Мерул – местността, в която е открито Панагюрското златно съкровище. Друг интересен факт покрай съкровището, но свързано с вината е, че се намираме на ул. „Братя Дейкови“, които са откривателите на съкровището. Името Румелия, което носи избата, е старото име, с което е позната Тракия, а в исторически план – Панагюрище се е намирал в Източна Румелия. Виното Ерелия е кръстено на старото име на с Смилец, в землището на което са разположени лозовите ни масиви.

Избата направихме на това място, защото имахме готова инфраструктура с ток, вода, хале, а на полето тогава нямаше такива условия. Производствения ни капацитет е за 450 хиляди бутилки, като основно работим за износ – наши вина се продават успешно в Япония, Китай, Франция, Белгия, Холандия и др. европейски държави. Около 20 на сто от виното се предлага и на българския пазар в специализирани магазини. При работата си следваме едно важно правило – хубавото вино става от хубаво грозде. Е, има и тънкости при производството, които трябва да се спазват! – казва Цвета и ни показва машината, която смила гроздето, като преди това отделя зърната от чепките. След втора селекция оронените зърна се отвеждат по тръбопровод за ферментация, а чепките се изнасят с лентов транспортьор. После влизаме в работното помещение, където в три редици са строени огромни 10-тонни иноксови ферментатори, в които протича първият процес от т.нар. бурна ферментация. Те са българско производство, а технологичното оборудване – италианско. Съдовете са автоматизирани относно температура, цикъл на обливане, въобще всичко се следи автоматично.

Ние произвеждаме два стила вино – едната част остава и се съхранява в иноксовите съдове, който е т.нар. стил Нов свят по подобие на вината от Чили, Нова Зеландия и Австралия. Оставайки в тези съдове виното няма контакт с дърво, т.е. с бъчва и остава по-леко, по-свежо, по-типично на вкусови аромати на съответния сорт. Другата част от виното слагаме в бъчви, където отлежава по стара класическа европейска технология за отлежаване. На втория етаж ни е бутилиращата линия. Отделно имаме лаборатория, в която се контролират всички необходими параметри и се следи качеството, правят се и различни анализи, така че знаем какво влиза във всяка бутилка.

– За дървените бъчви ползваме две вариации – от френски и американски дъб. Различния вид дърво придава различни вкусови качества на виното.

В момента имаме 280 пълни бъчви, като всяка година взимаме по 20-30 броя нови, а идеята и амбициите са това помещение да се напълни с 1000 бъчви, като ще ги редим на два и три реда.

Виненият тур финишира с дегустация на три вида вина – едно бяло и две червени, едното червено отлежавало в дъбова бъчва, а другото в инокс. Дегустацията на вино е цяла наука, дори изкуство, каза Цвета. Тя обясни и каква е разликата между сухите и полусухите вина, която се определя от съдържанието на остатъчната захар на виното. Когато се приема гроздето, то е с определени захари. Идеалната среда за него е да бъде с 24-25 захарни градуса. Тези захарни градуси го превръщат в 14-14,5% алкохол на вино. Захарта, която е във виното така или иначе не може да се разгради докрай и има една граница – ако тази остатъчна захар е до 4 грама на литър, това означава , че виното е сухо. От 4 до 8 грама е полусухо, от 8 до 12 е полусладко и над 12 започват десертните сладки вина.

Николета КАРАСТОЯНОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-31)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!