АГРОНОМ СЕ СТАВА НА ПОЛЕТО!

<> Отдаденост, много четене, следене на новостите, непрекъснато усъвършенстване… Доверието на партньорите се печели с отношение и внимание, с постигнатите резултати – това са посоките в професионалната реализация на Бисер Чуклев от Ихтиманското село Черньово.

Бисер е кореняк столичанин, на 32 години. Лъчезарен, позитивен, вярващ в себе си, склонен да помага на близки, приятели, колеги, отворен към новостите. Тази предварителна информация за него, ни провокира да го посетим. Покани ни в малка стая (в „зимния му офис“), където камината щедро раздаваше топлина, а скромната мебелировка придаваше неповторим уют.

-Нашият регион е благоприятен за земеделските култури, дъждове падат периодично – така непринудено започнахме разговора. – Като в котловина сме. Дори стари търговци на зърно са казвали: „Едно време само чакахме да тръгне жътвата, за да дойдем тук и да купим качествена пшеница“. Но… земята при нас е малко. В началото на октомври засяхме рапицата и оттогава вече се събраха 130 л дъжд, посевите поникнаха на 100%. И в Пазарджишко е добре, за същия период валежите там са 60-70 литра, говоря с точни цифри, защото консултирам стопанство в с. Синитово.
Вече 17-18 години се занимавам със земеделие, считайте от малък. Цялата ми рода са столичани, но преди 18 години „зарязахме“ всичко и решихме да се преместим тук в наследствената къща. Имахме заведение в София, занимавахме се и с търговия на зеленчуци. Но преценихме, че в Черньово е по-спокойно и полека-лека се ориентирахме към земеделието. Селото ни е разположено в подножието на Черни рид, част от Ихтиманска Средна гора, красиво е, чисто е.
Малко е фамилното ни стопанство. Отглеждаме си всичко, зеленчуци, картофи, сега основно залагаме ягоди и 40 дка биологични лешници. И малини сме отглеждали, но за тях е необходимо постоянно напояване, а при нас поливните системи са кът, има и други производители, които ползват водата.
Защо ягоди? Защото регионът е благодатен, а и дават добър добив, съответно и добри цени. Не залагам на ранното производство, а на късната ягода, когато по пазарите вече не се среща този плод. И вносът е ограничен. Дори единият ми сорт е най-късен, започва да плододава в средата на юни, до средата на юли.
С реализацията нямам проблеми, нещо повече, това лято количествата не достигнаха и моите партньори ми се сърдиха. Имам клиенти от София, които продават на скъпи пазари, партнирам си години наред с търговци от цялата страна – от Пловдив, от Бургас.
Сам си изготвям програмите за торене, за опазване на насаждението от вредители. И поради тази непрекъсната ангажираност все още не съм успял да се дипломирам. Имам 3-4 изпита, а семестриално завърших преди 3 години специалност Растителна защита. Но и пандемията ми попречи, защото не мога да положа дистанционно изпит. Доста е строго при нас, не можеш „метър да минеш“.
Освен моето земеделие работя като агроном в стопанство в Синитово, но тъй като и там колегите са затруднени с работната ръка, се налага да торя, да влизам с пръскачката в посевите, да жъна. Помагам и на двама братя от Черньово, които гледат около 2500 дка в нашето землище, дори на едното момче съм кумувал.
От една година обикалям зеленчукопроизводители, овощари, консултирам ги, казвам им с какво да третират, кога и какви торове да внесат. Следя новостите, има препарати, които са по-добри и щадят околната среда.
Родителите ми помагат във фамилното стопанство, те наемат работниците, в активните периоди се събират петнайсетина души. Постоянно ангажираните са 5-6. Много държим на качеството във всяка дейност, при нас се работи с ръкавици, не давам ягодата да се пипа с ръце. Не позволявам и на странични хора да влизат в насажденията, търговците закупуват стоката от пункта.
За тези години се убедих, че агроном се става на полето, имам колеги, които на теория знаят нещо, но на практика – нищо! Разпределям си задълженията, при необходимост ходя и до стопанството в Пазарджик, ето например тези дни констатирах, че в посевите трябва да се влезе с пръскачка и вчера съм третирал 1200 дка. Внесохме хербицид при рапицата, а при пшеницата беше тръгнала цикада. Повреди нямаше, но взехме превантивни мерки.
Държа много да се ползват най-добрите продукти, а не генерици.
В Синитово земята е много слаба, когато започнах добивите там бяха 250-300 кг, но вече осреднихме на 600 кг, седем години работя за този успех! Ползваме добри продукти в точното време.
Как се печели доверие? Не е лесно, но след като подхождаш професионално, това се постига. В стопанството правим много опити – било с торове, било с препарати или хибриди. Така е и при колегите фермери в Черньово. Имаме, например, на едно поле от 150 дка заложени 15 хибрида рапица.
Стриктно следя всяка дейност – от деня на сеитбата, по време на вегетацията, до… жътва. В дневника всичко се описва подробно, не икономисваме от торове, препарати. Но и не торим на сляпо, задължително правим почвени анализи.
Експериментираме и с техниката, следим новостите и сами си конструирахме пръскачка, подсилихме металната конструкция, а резервоарът с вместимост 4 300 литра взехме от друг инвентар. Вчера с нея съм напръскал 1200 дка. За моето стопанство съм си конструирал култиватор, пръскачка. Нищо трудно няма, необходимо е повече въображение и малко железа – с усмивка споделя Бисер.
За да се изградиш като специалист ти трябва желание, висока информираност и непрестанна работа на полето. Бъдещите ми планове включват агроаптека в Ихтиман, но на първо място ще си завърша образованието, ще се дипломирам.
ЦЯЛОТО МИ СТОПАНСТВО Е 100 ДКА.
Фирмата ми е „Фрут БМ Агротрейд“ ЕООД. Субсидията за площ заедно с тази по биологичното направление възлиза на 200 лв. на декар. Все пак не са малко пари, успявам да покрия някакви разходи. Сертифициращата фирма, с която работя, е „Биосертификейшън“, много съм доволен. Реализирал съм макар и малко количество лешници като биопродукти. В Ихтиман, до който ни делят 4-5 километра, всяка събота се организира пазар, макар и само за 2-3 часа, но там производители от селото и региона предлагат своята продукция. От две години в семейството правим сиропи по наша технология от наши плодове, без да влагаме консерванти. Сиропите са от ягоди, малини, праскови. Наложиха се и хората ги търсят. Отглеждаме и зеленчуци, а тази пролет заложихме и 10 дка картофи, доволни сме от реколтата.
Разбираме се с момчетата в селото – аз ги обслужвам документално, с техника, те от своя страна ми осигуряват семената, преотстъпват ми определена нива.
Щастлив съм всеки един ден, когато съм на полето. Дори и зимата, метър сняг да натрупа, аз гледам да изляза навън. Постоянно съм на някоя нива. Тягостно е, когато се налага да остана в къщи, но тогава гледам нещо в оранжерията да свърша. Не мога и до днес да си представя, че трябва да седна в офис и да работя на бюро…
Екип на „Агровестник“

(повече в Агровестник – стр. 13-14)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!