„АГРО ФАРМ СТОИЛОВ“ ЕООД – 10 ГОДИНИ УСПЕШНО ЗЕМЕДЕЛСКО ПРОИЗВОДСТВО!

*за това как двама човека се грижат за 6000 дка земя, предимствата на модерните, щадящи почвата обработки, но и за проблемите в бранша, разговаряме с младия фермер от Пловдивското село Трилистник Георги Стоилов. Приоритет в работата му е периодичното обновяване на машинно-тракторния парк и оптимизиране на работните процеси.

Изчаквайки благоприятни дни за сеитбата на слънчогледа, успяхме да реализираме отдавна планувана среща – разговор с младия фермер Георги Стоилов от Пловдивското село Трилистник. Бизнесът е семеен, основите са положени от бащата Васил. В офиса на „Агро Фарм Стоилов ЕООД“ започваме разговора с поглед към стартирането на земеделското производство:

-Баща ми е започнал да се занимава със земеделие след промените, когато върнаха земите на хората. Тогава стартира с малко площи, наши собствени. С течение на времето наемаше нови и стигна 200-300 дка. Тогава аз му помагах, но и учих – завършил съм Земеделския колеж в Пловдив (ВУАРР), след което следвах „Полевъдство“ в Аграрния университет. Постепенно в годините започнахме и да купуваме земя, наемахме още, докато днес вече ОБРАБОТВАМЕ 6000 ДКА.
Тази година се навършват 10 години откакто съм отворил моята фирма – „Агро Фарм Стоилов ЕООД“ и официално се занимавам с тази дейност. В стопанството сме ангажирани аз, майка ми и баща ми. Майка ми помага с документалните неща, аз и баща ми извършваме всички обработки и грижи за полетата. Да, много хора се учудват как двама човека се грижат за 6000 дка. Ами с много труд и отдаденост на това, което правиш…
Базата, в която се намираме, е изградена напълно от едно голо поле. Разположена е на 6 декара. Тук беше нива, ние направихме всичко от А до Я – огради, халета, офис, кантар… Прибираме цялата техника, както и продукцията през лятото. Стараем се, всичко си изисква поддръжка.
Площите ни са разположени в 4 землища, в селата Трилистник, Скутаре, Рогош и Маноле. Наблизо са, най-отдалеченото е на около 10 км. Залагаме основните зърнено-житни и маслодайни култури: пшеница, рапица и слънчоглед и малко грах, заради изискванията. Работим с различни селекции и семенарски компании. Царевица не отглеждаме, тъй като времето тук е много сухо, почвите са по-слаби, а и нямаме поливни площи.
Земите ни са 5-та категория, по-песъклива е почвата. Доволен съм от настоящото състояние на есенниците. Миналата седмица успях да засея и малко слънчоглед, който все още не е поникнал. Директно, с напълно нова редова сеялка, една от най-добрите в световен мащаб. За момента показа много добри резултати като работа. Тази година минахме изцяло на директни сеитби при есенниците. При пролетниците работим с минимални обработки. От няколко години проучвам тези иновативни технологии – как да направим плавен преход и как да се сработим. Защото имам колеги, които минаха рязко на всичките си площи, нямат добив и дори се отказаха… В моето стопанство не се оре от 7-8 години, само продълбочавахме. После постепенно изключихме и него и преминахме към обработки само в повърхностния слой на почвата.
Предимствата на тези нови технологии са значително намаляне на разходите, сериозно облекчаване на работата, защото изключваме доста обработки, амортизация на машини, което също е много важно… Занапред очакваме и повишение в добива. За момента резултатите са горе-долу същите както преди години, смятам, че се случват добре.
Стремим се ако не всяка, то през две години да обновяваме по някоя машина, за да нямаме проблеми. Трябва да отбележа, че не съм реализирал никакви европейски проекти, всичко което сме закупили е със собствени средства и кредити от банките. Иначе получавам стандартните субсидии, които получава всеки един земеделец – СЕПП, директни плащания, за протеинови култури. Мога да ви споделя и един куриозен случай – по извънредната мярка Ковид получих общо 90 лева за екипа ни от трима човека, за 3 месеца. Нали се сещате, че на мен ми струваше повече време и ангажираност 1 седмица да оправям документи. Тук е мястото да отбележа, че тези документални изисквания стават все по-голям проблем. За съжаление нищо свързано с улеснение не съм видял.
Да не отварям темата и за споразуменията… Вместо ние, фермерите да си ги правим помежду си и да ги входираме в общинска служба, миналата година въведоха ново изискване. Трябваше да наемаме външна фирма, която да го извършва. Получи се огромен хаос, с объркване на имоти, дори разправиите продължават още – на мой колега земите дошли при мен, моите пък другаде… Сега трябва да очертая негови земи, които не работя. Какви са били мотивите за въвеждане на това изискване? Може би да улеснят донякъде служителите на общинските служби. А при нас нещата станаха по-зле. Сега се замисляме дали за новата година да правим споразумения, защото много от хората се разочароваха. Говоря за другите землища, в които работим.
А арендодателите ми са доста. При нас площите са малки, земята е разпокъсана, така че давам рента на над 300-400 човека.
Какви са бъдещите ми планове? На този етап няма как да увелича земята, без работна ръка. Това е един от големите проблеми в селското стопанство. Идват, докато ги обучиш, си тръгнат… А и са неквалифицирани – няма как да дадеш на неопитен човек съвременна машина. Няма как да имаш доверие на непознат човек. Може би затова сме си свикнали само тримата в семейния бизнес.
БАЩА МИ МЕ НАУЧИ КАК ДА КАРАМ ТРАКТОР, СЕГА АЗ ГО УЧА НА СЪВРЕМЕННИТЕ МАШИНИ И ИНОВАЦИИ. Колелото се завъртя, приемствеността е налице. Всеки човек гледа да върви напред, защото стоиш ли на едно място, не купуваш ли нови машини, още земя… няма как да се развиваш – обобщи в края на разговора ни Георги Стоилов.
Пламена ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!