<<>> Така започна своя разказ за трудното и отговорно ежедневие на животновъда г-жа Ганка Малешкова от Чирпан. 150 крави и юници от млеко- и месодайни породи, изкупуване на суровина от 15 ферми в широк периметър – динамична е работата на усмихнатата дама, която продължава наследствения бизнес и го предава на своите деца – Светослав и Деси.
-НЯМАШ ЛИ ОБИЧ КЪМ ЖИВОТНИТЕ – бързо ще приключи твоя бизнес – така ме посрещна Ганка Малешкова, фермерка от Чирпан. – С животновъдство преди много години се занимаваха моите родители. Баща ми като почина, майка ми продължи. Тя беше ангажирана с кравите, а аз – с изкупуването на млякото. Сега всичко е на плещите ми, синът ми Светослав помага, в момента и той изкупува суровината. Най-натоварено е през лятото, когато млеконадоят във фермите е висок, тогава денят е разчетен по минути. Нашето стадо е от 80 дойни крави, около 30 юници и 30-40 телета. Породата не е една, имам и черношарени, и симентали, честно казано като ходя по фермите и ми хареса някое теленце – купувам го!
Доим с доилна зала, процесите ни са облекчени, дори вчера си закупихме челен товарач и днес нямам търпение да го включим в работа. Трябва ни за почистване, за пренасяне на фуражи, тор и др. Вложихме собствени средства, не сме участвали по програми. Иска ми се ние, земеделските производители, да диктуваме нещата, но става така, че ни натоварват с прекалено много изисквания и документацията, при положение, че всичко е в системата и може да се направи справка за минутки. Но продължават да настояват за информация на хартиен носител. А нали като се въведе номера на фермата, автоматично излиза коя крава е ваксинирана, какво се е случило с животните. Както и с пробите за чистотата на млякото.
Задължително два пъти в месеца залагам проби на млякото от фермите, които обслужвам. Работя с 15 ферми – от Казанлъшко, Старозагорско, от нашия регион. Завършила съм специалността „Механизатор растениевъд“ в техникума по селско стопанство в моя град, придобих „категория С“ по правоспособност, затова ще видите лично мен зад волана на камиона.
Живея само на 200 м от фермата, но разбирайте денонощно съм в нея, наблюдавам какво се случва в оборите по всяко време. Не съм спокойна, когато нещо ми е отбягнало от погледа.
Навремето тук е било бивше ТКЗС. В началото имахме пет крави и ги гледахме в двора на къщата ни, а през 1994-та майка ми закупува този и съседния обор. Имаме и други помещения, но те се нуждаят от ремонт. Много средства трябва да заделим дори и само за един покрив, лесно не се събират. Доскоро млякото беше на ниска цена, сега се вдигна малко, търгува се за лев, тенденцията е да се покачи на лев и десет, лев и петнайсет за литъра. Но пък фуражът е скъп.
Зърно купуваме, преди 3 години се снабдихме с хубава ярмомелка, бункерът й е 3 тона. Работи бързо и качествено, аз се справям с меленето сама. За около час фуражът е готов, добавям и необходимите компоненти, имам си своя рецепта.
Дъщеря ми Десислава е ученичка в Търговската гимназия в Стара Загора, 18-годишна е. Може да не е за вярване, но ако знаете колко е привързана към животните, милва ги, включва се и при доенето. Наследствен е нашият бизнес, аз съм помагала на родителите си, децата на мен. Ето, Деси ще завърши счетоводство, но не изключва работата в обора.
Много хора приемат животновъдството само като бизнес, да бизнес е, но липсва ли чувството, нещата трудно вървят. За щастие имам добър пастир, от квартала е. Навремето събираше кравите на съседите, но хората се разделиха с тях и сега останаха само нашите. И вече пета-шеста година е при нас, пробва да работи тук и там, но се убеди, че не е „неговия свят“.
Средната дневна млечност на крава в нашата ферма е около 26 литра. Да постигаме я, защото не лишаваме животните от нищо, получават и концентрат, и шрот, и микроелементи. Моя си е рецептата, но е сполучлива.
Суровината, и собствената, и тази която изкупувам от останалите ферми предавам на фирмите „Родопея“ и „Иником“. Нашата ферма е регистрирана по чл. 137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, искам животните ни да се чувстват комфортно.
Дали имам намерение да увелича поголовието? Всяко женско теленце остава тук, така увеличаваме броя на животните в стадото. Планирам в другия обор, където пространството е по-голямо да оформим хранителна пътека и да разделя дойните животни и тези в сухостоя.
Имам и още едно желание – ДА СИ НАПРАВИМ МИНИМАНДРА, ДА СИ ИМАМЕ СОБСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ СЪС СОБСТВЕНА МАРКА. Обмисляме, макар че работата е много и е отговорна. Нали и за нея трябва майстор. Викам си: ако денонощието беше не 24, а повече часа, може би щях и това да правя.
Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник- стр. 7-8)
