АСОЦИАЦИЯ БЪЛГАРСКИ ПИПЕР ПРОВЕДЕ СЕ 16-ТО СИ ОБЩО СЪБРАНИЕ

* Над 100 пиперопроизводители си дадоха среща в Хисаря, за да обсъдят проблемите и предизвикателствата в сектора.

На 24 януари в конферентната зала на хотел „Galeri“, гр. Хисаря се проведе шестнадесетото Общо събрание на членовете на Асоциация Български пипер. В срещата взеха участие над 100 членове – научни работници, производители и дистрибутори на семена, разсадопроизводители, производители на пипер на полето и в оранжерии, преработватели, търговци на едро и експортьори на пипер, търговци на торове и препарати, машини и съоръжения, консултанти, търговци на иновативни продукти и технологии за отглеждане на пипер.

Събранието бе открито от г-н Данчо Кощилаков – председател на УС на АБП, и ръководено от г-н Георги Василев – организационен секретар. В началото г-н Василев официално представи новите членове на асоциацията от 31.01.2017 г. до 24.01.2018 г. Направен бе отчет на експериментите и опитите, заложени в АБП през 2017 г., като бяха изказани мнения, че тази практика трябва да продължи, тъй като ползата от нея е очевидна. Имаше заявки за следващи инициативи, като например обмяна на опит в Сърбия и Италия и др.

Отчет за работата на УС подготви и изнесе г-н Данчо Кощилаков:

– Уважаеми гости, уважаеми колеги, в началото на отчетната 2017-та взехме участие в кръгла маса на тема „Предизвикателствата пред общата селскостопанска политика на ЕС и развитието на българското земеделие“. Проведохме среща с госпожа Снежа Данева – изпълнителен директор на „Напоителни системи“, която запознахме с нашите проблеми свързани с поливната вода, цена и условия на доставка. Смятаме, че това изигра положителна роля в последствие да се промени почти тройно, първоначално обявената цена на водата доставена от поливни системи. И това е може би един от най-големите ни успехи за годината.

Активно участвахме в консултативния съвет при Министъра на земеделието, храните и горите през март и в среща с главния секретар на МЗХГ поставихме и писмено нашите искания. А именно: отпускане на нисколихвени кредити за производството на пипер, нова държавна помощ за борбата с икономически значими болести и неприятели по пипера, подпомагане по деминемис, подпомагане на специализираните семепроизводители и разсадопроизводители.

Двукратно участвахме в международната научна конференция „Плантасист“ – Пловдив. Нашата асоциация е сред съучредителите на този форум. Това е едно бъдещо много перспективно и иновативно развитие на нови сортове плодове и зеленчуци, съобразено с най-новите технологии и изисквания на пазара за асортименти.

През 2017 г. взехме участие в Българо-Корейския бизнес форум, и в бизнес форума на БТПП, бизнес форума България-Турция, кръглата маса за качеството на храните в София. Проведохме срещи за изграждане на завод за разсад в България в две направления: с израелското посолство и с турски завод за разсад от гр. Бурса.

Организирахме срещи на членовете на АБП с производители и преработватели от град Велес и град Прилеп – Македония, на които се обмени информация за възможни практически контакти в бъдеще. Активно участвахме и в регионалната сре на АБП с ръководството на „Метро България“ и впоследствие в изложбата на тяхната програма „Отгледано с грижа в България“ заедно с МЗХГ. Надяваме се през 2018 г. да направим реални положителни стъпки към по-добро развитие на пазара на пипер.

С наши членове участвахме и в семинара на тема „Новости в Организациите на производители“, организиран от МЗХГ в Арбанаси. Също така в срещите на асоциациите от сектор „Плодове и зеленчуци“ в Стара Загора и Хисаря. Тези мероприятия са един отдушник за споделяне на визия, как съвместно всички от този сектор да бъдем полезни на нашите членове и за производството на плодове и зеленчуци в България. АБП реализира няколко срещи с наши членове и ръководството на най-популярната марка за преработка на плодове и зеленчуци в Русия – „Дядо Ваня“. Надяваме се особено след падане на ембаргото, това да са добри стъпки за по-бързо излизане и на този пазар.

Наши представители участваха и на панаирите в Пловдив и Добрич и др.

Благодарение на АБП силен тласък получи идеята за обединение на действията на всички НПО в бранша, където съгласувахме общи позиции, стратегии и действия в защита интересите на нашите членове. Заедно с Националния съюз на градинарите, АБП – като съорганизатор и други асоциации от плодово-зеленчуковия бранш, организирахме пресконференция с много медии и представител на МЗХГ, където точно и ясно бяха представени, обосновани и остро показани нашите искания от новия програмен период на ЕС. Заявихме, че желаем когато се разглеждат проблемите ни (какви са и как да бъдат разрешени), да не бъдем заобикаляни, като представители на плодовете и зеленчуците в България и да не бъдат взимани само мненията на други асоциации. Изпратено е писмо по въпроса и към Комисията по земеделие на ЕС и чакаме отговор.

За 2017 г. с 9 официални писма сме сезирали МЗХГ, ДФЗ, НС и други държавни органи и организации, застъпвайки интересите на членове си.

Един важен въпрос за асоциацията е плащане на членския внос. От 210 члена през 2017 г. – 102-ма са го платили. Не може една значителна част от членовете да се ползват от информираността на АБП, а същевременно, да не си платят поне членския внос. Предлагам да им дадем срок до края на месец февруари, а след това да се разгледа членството им в АБП.

Уважаеми колеги, искам да ви представя и насоките в нашата дейност, които сме заложили за настоящата година:

1. Да продължим работата за определяне и награждаване на пиперопропроизводител на годината, след внасяне на необходимите корекции в критериите за оценка.

2. Ръководството на АБП и нейните членове да вземат активно участие в панаирите в Добрич (борсата за семена и посадъчен материал), „Агра“ в Пловдив, „Макфрут“ в Болоня и „Фрутлогистика“ в Берлин. Ще продължим и успешната си работа чрез електронни продажби и покупки в сайта „Градинария“.

3. Масово, пиперопроизводителите да се включват в преговори, семинари и обучения с магазинните вериги с цел увеличаване на процента на продадената продукция за прясна консумация.

4. АБП и занапред ще остане отворена за провеждане на различни експерименти и въвеждане на иновации, съвместни дни на пипера, обучения и други мероприятия с наши членове-непроизводители, но заинтересовани от продажби в Асоциацията.

5. И през 2018-та ще засилим и задълбочим съвместната си работа с Асоциацията на индустриалния капитал, Търговско-промишлената палата на Израел в България, Българската асоциация за растителна защита, Организацията на младите фермери, Асоциацията на водоползвателите, Съюза на градинарите и оранжеристите, Дунавските овощари, малинарите и други, като обединим усилията си нашите искания към МЗХГ, НС, ДФЗ и други държавни, общински и областни органи и организации.

6. Енергично и ефективно ще се включваме във всякакви проекти на други организации, като целта е реалното подобряване на организационната работа в АБП.

7. Чрез участието ни в различни органи и комисии към МЗХГ, ДФЗ, МС ще настояваме пред държавните институции за: приемане на закон за браншовите организации в земеделието, какъвто вече повече от 25 г. няма; и през следващия програмен период след 2020 г да продължи субсидирането на производството на зеленчуци и плодове чрез обвързана подкрепа (за сега ЕС не предвижда такава); запазване заплащането на декар + национално доплащане, субсидията за обвързана подкрепа, помощ за производство на висококачествени семена, петкратно увеличаване на литрите газьол за пипер спрямо зърнопроизводството, кредитиране на пиперопроизводството чрез ДФЗ.

* * *

Финансовият отчет бе прочетен и коментиран от Динко Янев, член на УС. След това фирми, търгуващи със семена за пипер и др. зеленчуци и специализирани разсадопроизводители имаха възможност да представят новостите в продуктовите си листи. След официалната част на форума, присъстващите имаха възможност за осъществяване на контакти и сключване на реални сделки.

* * *

– Целта на АБП е да направим така, че само 20% от производството да зависи от природата, а всичко друго да е регулируемо и да е в ръцете на фермера! – това коментира минути след приключване на форума г-н Георги Василев. – На днешното Общо събрание присъстваха около 100 членове на Асоциация Български пипер.

Дадоха се някои предложения. Да се организира 2 пъти годишно такова Общо събрание, което мен ме радва. Това означава, че хората виждат, че имат нужда и полза да се събират, да споделят…

Отчетено беше, че 2 пъти за 17-годишния живот на асоциацията сме имали собствен щанд на земеделските изложения в страната и наличието му е изиграло много важна роля в приемането на нови членове, за имиджа и развитието ни. Реши се и тази година да участваме на Агра. Малко е късно вече, но предполагам, че ще се справим.

Беше решено на следващите събрания да бъдат поканени повече лектори, които да разясняват болестите по пипера и борбата с тях и др. практически проблеми. Това говори, че има производители с много голям опит, които умеят да произвеждат пипер, но истината е, че малко от тях са агрономи, имат специализирано образование и т.н.

Налице е огромна нужда от квалификация и подготвени кадри в сектора. Защото когато хвърлиш много пари, трябва да имаш сигурност в тяхната възвращаемост. Това е и една от главните задачи на асоциацията – да прави доходите на пиперопроизводителите малко по-предвидими. Защото при сортове, а не хибриди, при скубан разсад, а не в тарелки, при поливане на бразда, а не капково, при стара технология, 80% от доходите им зависят от природата. А ние искаме да направим така, че само 20% да зависят от „главния агроном“, а всичко друго да е регулируемо, да зависи от тях. Но затова са необходими страшно много иновации, инвестиции, технологии, машини и съоръжения, с които огромна част от нашите пиперопроизводители не разполагат.

Пламена ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-25)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!