Банкерът Петър Узунов не се чувства участник в риалити. За него дейностите във фамилната кравеферма в новозагорското село Загорци, са ежедневие

*Там, заедно с майка си Настенка, отглеждат 35 дойни крави от Черношарената порода,а заедно с телетата и юниците, стадото нараства докъм 50 животни.

*Браншът се нуждае от много по-силна подкрепа, ако искаме да го запазим,твърди той.

Петър Узунов е на 46 години, има завършени две висши образования – „Богословие“и „Икономика“. Работил е най-различни професии, започва като учител, а в последните години е банков служител в Стара Загора. Там преминава през цялата йерархия и сега вече е началник на офис на една от финансовите институции в града. От близо три години, Петър, почти всеки ден, след работния ден заменя костюма и вратовръзката с работни дрехи,за да помага във фамилната кравеферма,която се намира в новозагорското село Загорци, на 30 километра от областния град.

Преди време, банкерът съветва майка си Настенка Дечева да се регистрира като селскостопански производител. Дамата дълги години е работила в старозагорския Завод за запаметяващи устройства, но със закриването му, не може да направи необходимия стаж за пенсионирането си. Опитва да си намери работа на много места, но не сполучва и тогава рашава да работи вече за себе си.

– Идеята за фермата се оформи постепенно, благодарение на земеделеца Андрей Андреев от село Стоил войвода. Той е един от най-добрите животновъди в района, а се запознахме покрай работата ми в банката. Андрей отглежда около 170 крави, през годините е минал през много перипетии и е натрупал ценен опит. Така научихме, че се продава фермата в Загорци, която купихме и започнахме да работим. Като човек, който се е занимавал с най-различни професии, никога не съм се страхувал да започна нещо ново, но зная две неща – срамна работа няма, и няма защо да се срамуваш да питаш, когато нещо не знаеш – разказва Петър.

В момента във фермата в Загорци отглеждат 35 дойни крави от Черношарената порада, а заедно с телетата и юниците, стадото нараство до към 50 животни. Стопаните не смятат да увеличават поголовието, защото тогава ще са им необходими още хора, а засега не могат да си позволят тези разходи. Имат всичко необходимо като оборудване, млечен център и помещения за кравите и телетата.

Според Петър бюрокрацята, т.е. административната тежест е най-големият проблем на животновъдите, както и недостатъчната подкрепа за сектора от държавата.

– За стадо под селекционен контрол, субсидията на глава е над 500 лева, което за хората, които са далеч от „нашата кухня“ им се струва огромна сума. Категорично мога да кажа, че тези пари са много малко. Защото за да докажеш селекцията и необходимите 4000 литра мляко от крава, трябва да поддържаш правилното хранене и отглеждане на животните, което не е никак евтино. Ние купуваме храната и фуражите и все пак сме на ръба, не можем да си позволим да чертаем по-големи планове. Отделно в района няма достатъчно пасища, защото голяма част от мерите са възстановени като ниви. Така е на много места. За стопаните на стада не под селекция пък субсидиите са наполовина, те как оцеляват, не знам? – споделя банкерът-фермер.

Млякото в района се изкупува от няколко преработвателни фирми, като цената е непроменена в последните години, но пък плащанията са редовни. Пазарът за телешкото и говеждото е колеблив. Петър и Настенка поддържат добри връзки с колеги-фермери в района и това им помага в трудни ситуации, както и те са помагали на другите при нужда. Според тях браншовите организации на млекопроизводителите са полезни, но няма кой да ги чуе в министерството.

– По официална статистика, родните млекопроизводители могат да осигурят не повече от 40 на сто от нужното за населението мляко. Затова продуктите в магазина са ерзац – смесени със сухо мляко, палмово масло и т.н. Но как да не ги смесват, след като нямат необходимата суровина?

При нас е много трудно да се поддържа генетиката, непрекъснато се появяват нови изисквания, за които трябват средства, никой не може да е сигурен в перспективата пред бранша, дори за средно дълъг период.

На някой може да му прозвучи смешно всичко, но аз съм удовлетворен от това което правя, а заедно с това имам и страхотно уважение към всеки, който работи в аграрния сектор. Икономиката на услугите е невъзможна, ако го няма най-старото производство на човечеството. То може да бъде модернизирано и ефективно, или да го затрием и да чакаме само на вноснителите. Всичко, зависи от нас! – сподели в края на разговора ни Петър Узунов.

Митко СЛАВОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-31)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!