БАЩА НА ЧЕТИРИ ДЕЦА МЕЧТАЕ ЗА СВИНЕФЕРМА С ПОРОДАТА МАНГАЛИЦА

*Месото на рунтавите прасета е с невероятни вкусови качества и без холестерол.

*Заради Африканската чума и рестрикциите в бранша, Даниел Стоянов трябва да преодолее редица препятствия.

Екзотичната унгарска порода прасета Мангалица има амбиция да развъжда млад мъж с различен от животновъдството бизнес. Първоначалната идея на Даниел Стоянов била да отглежда животните единствено за семейството си, заради невероятните вкусови качества на месото, но след това решава да направи ферма. За лош късмет обаче в България пламва Африканската чума по свинете и идеята за стопанство, каквото той желае засега не може да се реализира. Затова г-н Стоянов поддържа малък брой животни. Така отговаря на изискванията на Българска агенция по безопасност на храните към собствениците на стопанства от тип „заден двор“. Къдравите прасета, както е известна още породата Мангалица, тъй като големите екземпляри са рунтави като овце, живеят в двора на Даниел Стоянов в село Равно поле. За тях основно се грижи негов приятел.
Свинете от породата Мангалица, която преди доста години се е отглеждала и в България, го впечатлява не само със своята външност. Научава, че месото им е без холестерол и е много полезно. Самите животни не са капризни и са лесни за отглеждане. Най-добре се чувстват и се развиват в свободна, естествена среда, която човекът им осигурява, но заради чумата и различни институционални ограничения, е принуден да ги затвори. Даниел Стоянов споделя, че на този етап е сложно да регистрира по-голямо стопанство, а причините не са една и две. Заради деликатната ветеринарна обстановка и опасност от зарази, няма право да гледа животните на свобода или в електропастир, както се практикува в други държави. Другият проблем е, че не може да регистрира породата Мангалица, тъй като не се среща в България. Не на последно място е проблемът за извършване на селекционната дейност – у нас няма от тези животни за разплод, а заради чумата, има забрана да се извършва такъв вид търговия с други страни.
Въпреки всички препъникамъни, Даниел Стоянов не се е отказал да реализира идеята си. Търси подходящо място, което да е обезлюдено и там да регистрира ферма. Не иска да гледа животните като хибридните породи в големите комплекси с изкуствени фуражи и химии, тъй като се обезсмисля крайният ефект. Идеята е да се консумира екологично, чисто, истинско месо. Той е оптимист и вярва, че ще дойде ден, в който ще направи мечтаната си ферма. Заедно със съпругата си и четирите им деца ще посрещат гости, които искат да видят на живо къдравата Мангалица или да си купят прясно месо.
Развъждането на унгарската Мангалица е започнало през 1830 в Австро-Унгарската империя. Породата е получена при кръстоската между видовете Sumadija и Szalonta. Животните имали къдраво руно и били склонни да поддържат много по-голямо тегло от свойте събратя. Първоначално прасето Мангалица било запазено за Хабсбургското царско семейство, но поради своите качества станало толкова популярно, че към края на 19-ти век било главната порода не само в Унгария, но и в Европа. Още тогава беконът и саламът, приготвени от това месо, станали популярни продукти. Свинската мас широко се използвала за готвене, както и в производството на свещи, сапун и козметика. Дори и индустриалните смазочни материали и експлозиви се произвеждали от тази ценна мазнина.
Малките прасета се раждат с гладка, пигментирана на ивици космена покривка (ливрея), както прасетата на дивата свиня. Живата маса на свинете е около 130 кг. Плодовитостта е ниска – 6-7 прасета в прасило. Характерно за породата е, че е бавно растяща – ако едно нормално прасе за 6 месеца стане 120 кг, от породата Мангалица няма да е повече от 70 кг. В резултат на бавното наддаване сланината и месото имат по-лека структура и особени вкусови качества. По-голямата част от времето тези животни прекарват на пасища, в близост до естествени водоеми, използват за храна полезни продукти и зърно без добавки. Затова месото се смята за екологично чисто и полезно.
Преди години тази порода е била разпространена не само в Унгария, но и в бившата Югославия, Румъния, Полша, Чехия, Словакия, където се отглежда до днес. В по-далечното минало се е срещала и в България под името Кулска Мангалица. Тя е създадена чрез продължително и безсистемно кръстосване на местната примитивна свиня отглеждана в Северозападна България със сръбски, румънски и унгарски свине от Мангалица. Породата е отглеждана при пасищни условия в селища на Северозападна България и особено в района на град Кула, откъдето идва и името й.
Интересът към породата значително спада в средата на 20-ти век, когато хората научават, че наситените мазнини са опасни за здравето. Видът се заменя с такива с повече месо и по-малко мазнини, а кулинарната мода отшумява към края на 1970 г. През 80-те години на миналия век интересът към прасето-овца отново се засилва. Създава се Унгарска национална асоциация на развъдчици на Мангалица с цел да се предпази видът от изчезване. Днес има повече от 8000 разплодни свине в Унгария, произвеждащи 60 хиляди животни всяка година. Това все още прави породата много специална и ограничена, но поне е извън зоната на опасност от изчезване.
Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 7-21)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!