* категорични са представителите на новоучредената Българска асоциация за биологично животновъдство – Милена Раева, съпредседател, и Александра Ковачкова, секретар. Към момента членовете са 150 от цялата страна.
* Структурата има конкретни предложения по най-наболелите за фермерите въпроси като по-дългосрочно разпределение на пасищата, липсата на биологично сертифицирани кланици за преработка, тежките административни изисквания и бюрократичните процедури…
Българска асоциация за биологично животновъдство (БАБЖ) е нова организация, чиято основна цел е да работи за подобряване на диалога между животновъдите и институциите, за повече яснота и предвидимост при прилагането на нормативната уредба, както и за осигуряване на справедлив достъп до пасища и земя. Съпредседатели на структурата са Милена Раева и Васил Михайлов, а секретар – Александра Ковачкова. Как и защо е създадена БАБЖ, разказват двете дами:
– Нашата асоциация е сравнително нова и беше продиктувана от липсата на ясна защита за биологичните животновъди. Аз съм секретар на сдружението на Еленските животновъди и земеделци, което участва вече 4-та година във всички работни групи, както и в Комитета по наблюдение на Министерство на земеделието и храните (МЗХ). И там забелязах, че БИОЛОГИЧНИТЕ ЖИВОТНОВЪДИ НЯМАТ ЯСНО ИЗРАЗЕНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО!
Те членуват в различни биологични асоциации. А изискванията в растениевъдството и животновъдството са изключително различни! Контролът върху животновъдството е много по-сериозен. В био растениевъдството е достатъчно да притежаваш земя и да си засадиш дърветата например, докато в биоживотновъдството може да се отглежда почти без земя, но пък изискванията по отношение на храненето са много по-високи. – въвежда ни в темата г-жа Раева. – Забелязахме също така и че, НЯМА ПРЕДВИДИМОСТ В БЪЛГАРСКОТО БИО животновъдство, ТЪЙ КАТО ПАСИЩАТА НЕ СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ДОСТАТЪЧНО СПРАВЕДЛИВО!
Много често има противоречия в законодателството и в правилниците за прилагане на конкретните закони. И правилникът е така написан, че може да бъде тълкуван от всеки един служител по различен начин. И поради тази причина стигнахме до извода, че БЕЗ ЗЕМЯ ЖИВОТНОВЪДИТЕ СА ОБРЕЧЕНИ!
Криворазбраното субсидиевъдство в България, също носи подобни проблеми и всичко гореизброено води почти до приключване на животновъдството в страната. Да не говорим изобщо за биологичното…
Както вече казах и на събранието на Асоциация за развъждане на породата Ил дьо Франс, на което се намираме, биологичното животновъдство е една симбиоза между опазване на околната среда, здравословно хранене, хуманно отношение към животните… И тази философия като сбор от изброените би могла да доведе до по-добри резултати във всяко едно отношение – както в опазването на околната среда, така и в храненето и на хората, и на животните!
Едно от условията биологичното животновъдство да бъде стабилно е устойчивостта на породите. И когато породата е от развъдна асоциация, няма по-добро! Имаме си български автохтонни породи, но месодайното направление е най-подходящото за биологичното животновъдство. Защото в млечното направление трудностите са още повече! Особено в говедовъдството, никой не може да ме убеди, че може да издои 20 л само от паша. Няма как да стане! Концентриран фураж и силаж е задължителен! А като стойност да го закупиш, да го нахраниш, да го издоиш и после да го продадеш на цената на конвенционалното е сериозен МИНУС!
И така създадохме нашата организация, регистрирахме се като НПО. Приеха ни в някои от работните групи в МЗХ. Към момента членовете ни са 150 от цялата страна, все още сме на ниво вайбър-група, но всички те са заявили своето желание за членство. При наличие на 550 животновъдни обекта под контрол за биологично производство, мисля че сме с много добро постижение! Като в това число не включваме пчеларите, въпреки че са добре дошли, те членуват в друга структура. Надяваме се да обхванем повече хора!
– Фермерите проявяват голям интерес да присъстват на събранието, защото нямат яснота за многогодишния ангажимент, който приемат по новата мярка – включи се в разговора Алекс Ковачкова. – В тази връзка ще искаме промяна в законодателството, имаме конкретни предложения.
– Ще ви въведа в детайли в някои от тях – главно за разпределение на пасищата – продължи г-жа Раева. – 60% от биологичното животновъдство е задължително да бъде само с груби фуражи и паша. А те идват от земята, земята е в пасищата, а те не стигат изобщо до животновъдите! Разпределят се твърде малко в общините, дори с коефициента на редукция отново не стигат. Същевременно обаче много общини ни сигнализираха, че всяка година животновъдите, които подават заявления за разпределение на пасища, не сключват договори за всички пасища. Много от тях остават свободни, отиват на търг, но той е за 1 година. Така не може да се прави предвидимост за 3-годишен ангажимент с 1-годишни договори!
За наемането на пасища в съседни общини, в момента ограничението е ако землището от тази община има обща граница с това на другата община. Защо трябва да ни ограничават по този начин?! През 2 землища, които нямат обща граница има оставащи пасища, които изобщо не се разпределят, просто няма на кого! Там няма животновъдни обекти, но ние не достигаме до тях! Това са земи основно по чл. 19. Аз НЕ ЗНАМ КАК МОГАТ ДА СЕ ОТГЛЕЖДАТ ЖИВОТНИ БЕЗ ЗЕМЯ!
– Да не говорим и за комасацията на пасищата. По закон моите животни трябва да „прелетят“ до моите пасища, които са на 2 километра от животновъдния ми обект. Нямам право да минавам през конвенционалните – допълни г-жа Ковачкова. – Просто се разпределят неправилно. Няма как на мен да ми дадат на 5 километра от фермата, как да отидат тези животни?!
Да не говорим пък за животните, които навършват възраст и вече не са годни да раждат – за бракуване. НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВА РЕАЛИЗАЦИЯ НА МЕСОТО! Да го продадеш на лицензирана кланица е почти невъзможно! Това е другият ни основен проблем! Всъщност в биологичното месодайно животновъдство ние нямаме пазар! Защото нито една кланица в страната не е биологично сертифицирана! И продаваме биологични животни на цената на конвенционални!
– Необходима е коренна промяна в Наредба 44 от Закона за ветеринарномедицинските изисквания – не може да пасат крави в квартали на Берн например, в центъра на село в Нидерландия да се отглеждат 100 млечни крави и т.н., а в България това да е невъзможно! – продължи г-жа Раева. – Има регламент, в който ясно е записано, че животните трябва да пият вода, която е годна за употреба. Ние получаваме едни становища за хигиена на фуражите, в тях се намира и качеството на водата. Питаме БАБХ какво трябва да бъде то, защото в 80% от планинските райони няма водоснабдяване от ВиК, а от дере, река или някой каптаж на селото. Питаме за изискванията, те ни препращат към ХЕИ – с 600 показателя по Закона за водата. Искаме конкретно за животните, те отново ни връщат към БАБХ. Така си губим времето в ходене по институции и резултат няма! А такова становище е важно, за да си биологичен животновъд и за да кандидатстваш по който и да било европейски проект.
Освен това друг важен въпрос, който искаме да поставим е да се облекчат условията на групи и организации на производителите. Защото е лесно да се обединим 2-3 или 5 човека и да си направим малко преработвателно предприятие. Но за тази цел трябва да имаме група или организация на производителите. Докато няма хубав Закон за кооперациите, според мен кооперативите няма да проработят.
По-големият ни проблем отново е с БАБХ. В повечето европейски държави е възможно, например в Италия, в 1 сграда да се отглеждат няколко животновъдни обекта, на няколко стопани, особено ако са в едно направление и биологично. У нас това е абсолютно забранено или трябва да е с плътна преграда, но тя обезсмисля ефективността на общото! Как ще заобикаля тракторът, за да влиза и излиза…
Последният въпрос, за който мисля че скоро няма да намерим решение, защото аз лично се боря от 6 години е с т.нар. код ливади. Той трябва да изчезне от кодовете за видовете култури! За какво е нужен, на кого?! На онези, които в планинските райони ги заявяват за получаване на субсидия?! 167 общини в страната имат недостиг на пасища! В повече от 70 общини се заявяват субсидии с код ливади върху обработваеми земи без да се произведе нищо! Просто се коси, най-много се балира и продава! Но докато съществува плащането на площ в европейските регламенти, трудно ще се преборим с този проблем!
– Разкажете и за вашето стопанство, какъв е стимулът да отглеждате биологично животни? – питаме нашите събеседнички след всички изброени трудности и предизвикателства.
Раева: Нашата ферма се намира в Еленския Балкан, в село Лазарци. Отглеждаме 20 крави и 50 овце от българската порода Медночервена шуменска. От автохтонната порода са 80%, защото е устойчива за Балкана. Всички се отглеждат пасищно от 1 март до 1 декември. В нашето землище на село Буйновци обаче изобщо няма пасища! Пашуват само върху обработваеми земи, заявени като ливади. Вече не използваме и електропастир, минахме на GPS-и, гледаме си ги през телефоните. Но в нашето село има 3 къщи, обезлюден район сме!
Нашата ферма е създадена по европейски проект. Първият, който ни направиха консултанти, ни показа колко е лошо да не разбираш нищо от животновъдство. И започнахме да си ги правим сами. Така практиката ме насочи и аз от 2 години се занимавам с консултантски услуги, основно за малки животновъди, които никой друг не иска да поеме. Под 300-400 000 евро, почти не се заемат с проекти, говоря за инвестиционните мерки.
Александра Ковачкова: Нашата ферма се намира в с. Козловец, Свищовско, но я намалихме значително. Потомствен животновъд съм. Баща ми се отказа, когато бюрократщината започна да го смазва… Работихме паралелно в 2 ферми. Имахме 350 кози и 200 овце, но това вече не е по силите ни! Един от основните проблеми на животновъдството е работната ръка! И при нас липсва! И стигнахме до решение да намалим животните, така че да можем да се справяме сами. Нямаме други работници. Братовчедка ми ми помага, когато може, тя също като мен е отгледана с любов към животните!
В момента аз и мъжът ми се грижим за 163 овце и 10 месодайни крави. Породите са Синтетична популация българска млечна – към Русенската асоциация, кравите са месодайно направление – червен Абърдийн. От козите оставих 47, защото имат сантиментална стойност за мен. Породата е българска бяла млечна, но сме отглеждали и англонубийска. А и искам детето ми да яде чиста храна! За мен тази работа ми носи психическо спокойствие!
Пламена ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
