БЕЛОЗЕМЦИ ЖИВЕЯТ В ХАРМОНИЯ С БЕЛИЯ ЩЪРКЕЛ

<> 5000 са жителите на това красиво пловдивско село и си имат всичко, за да се чувстват комфортно. С огромно нетърпение и радост всяка пролет очакват своите любимци – белите щъркели, които ги направиха известни в цяла Европа. Не случайно Белозем е европейска столица на белия щъркел. 40 двойки създават поколение тук и всяка есен към топлите страни поемат близо 150 щъркели.
<> Щастлива съм, че в Белозем има много млади хора, които проявяват инициативност, които правят селото ни живо… – отбелязва г-жа Виолета Петрова, кмет първи мандат. – А мен лично ме радват малките успехи, малките неща. И нека припомним, че „ако човек забрави своите корени, няма да има криле да полети“.

Гостуваме в с. Белозем преди пролетта да настъпи. Но тя вече се усещаше, щъркелите бяха дошли и заели своите стари квартири. В целия разказ на г-жа Петрова, кмет на селото първи мандат, се прокрадва нескрита нотка на удовлетворение, настроение и желание хората тук да са благословени и щастливи, а Белозем да бъде най-красивото и богатото село в областта. Ето какво сподели тя:

-Село Белозем се намира на 30 км от Пловдив и е второто по големина в областта. Разположено е на 3 км от автомагистрала Тракия, в близост бавно влачи водите си река Марица. Традиционните оризища и дъбовата гора са сред най-вероятните причини мястото да бъде предпочитано от щъркелите. През Белозем минава и жп гарата по направление София-Пловдив-Бургас. През 2005 г то е номинирано от „Сдружение Зелени Балкани“ и получава престижната титла от германската фондация „Евронатур“ – „Европейско село на белия щъркел“.
Освен, че е предвестник на пролетта, тази красива птица е символ и на плодородието и късмета. През 2020 г тук са родени 46 бебета щъркели. Не случайно в центъра изградихме парк на белия щъркел, който е в близост до училището. Поставена е и дървена наблюдателна кула с изглед към колонията. Само на покрива на ОУ „Гео Милев“ гнездят повече от половината щъркели. В селото има около 40 двойки. През април те снасят от 3 до 6 яйца, мътят ги 35 дни и наесен отлитат около 120-150 птици.
Имаме изграден информационен център, където експозиция от табла, макети и други материали ни разказват повече за най-обичаната птица. Две влажни зони осигуряват хранителен режим на ятата. През 2017 г във влажна зона „Кесимови дупки“ е изградено модерно укритие за фотолов, с цел заснемане на редки видове пернати. Влажната зона дава възможност за опазване на природата и стимулиране на хармоничното съжителство на хората с нея. Всяка година
ПРЕЗ МАЙ СЕ ПРОВЕЖДА ФЕСТИВАЛ НА БЕЛИЯ ЩЪРКЕЛ
. Събират се деца от цялата община, които изнасят програма. А производители от селото и региона продават ориз, цветя, картини, сувенири. Нашите хора живеят в хармония с щъркела. 
Селото ни е голямо и си имаме всичко: основно училище, детска градина и ясла, Професионална гимназия по Селско стопанство, две църкви, едната от които е православна, а другата католическа, параклис „Рождество Богородично, Евангелистка църква, поща, 20 хранителни магазина, 2 аптеки, медицински център „Света Елисавета“ с 2 джипита и 3-ма зъболекари, лаборатория… Лекари-специалисти идват в определени дни, за да не се разкарват хората до града.
В магазините за промишлени стоки – 6 на брой, се продава всичко необходимо, доста са и предприятията, най-голямо от които е „Инса Оил“, петролна рафинерия, където работят над 450 души. Имаме и фуражен цех „Амико“, в него се произвеждат комбинирани фуражи за животните. Белгийска фирма за текстилни изделия и корабни чували е предпочела да развива дейност в Белозем. Разбира се, не трябва да пропуснем и фермите и фирмите, които се занимават с производство, преработка и търговия с ориз. Жителите ни ползват услугите на две автомивки и 2 склада за въглища и дърва, строителни магазини… Имаме и 3 заведения, баничарници, заложни къщи, казина и т.н.
При нас работи фирма за производство на дросели за автомобилната промишленост и в момента над 300 души са заети там. Сега се изгражда нова база, която ще осигури допълнителна заетост на жителите на Белозем и околните селища. Към тези удобства трябва да добавим и ветеринарна аптека, офис на куриерска фирма Еконт, банкомати.
Селото ни се слави и с богати културни изяви. Певческа групи (мъжка, женска и детска) огласяват Белозем по празниците. Сформиран е танцов състав – школа Тодорови, музикална педагожка преподава пеене и свирене на пиано. Родом от селото ни е известният цигулар Иван Михов, в негова чест организираме благотворителен концерт, но пандемията ни попречи тази година.
Празникът на селото е през септември, когато се провежда традиционният ежегоден събор. Не подминаваме и останалите празници: Трифон Зарезан, Коледа, а преди пандемията организирахме коледен благотворителен базар за събиране на средства за лечението на болно дете.
В Белозем се провежда и голям Международен християнски фестивал в католическата църква „Свети Франциск от Асизи“. Пристигат поклоници от Полша, Италия и цяла България. И Белозем отново оживява…
По първа пролет за втора година организираме ден на рокерите. Рок-група прави обиколка из селото на специална платформа на камион, след което поема за Пловдив и Бачково. А април е времето за нашата великденска седянка.


За себе си, мога да кажа – кандидатирах се за кмет през 2019 г. Родом съм от това село, омъжена съм, с 2 деца. Работила съм в Пловдив в детска клиника, в интензивно отделение като санитарка. Редом с това бях и сервитьорка тук, правих ревизия на магазини. Важно беше да имаме средства да изучим децата си. Сега вече те са големи, работят.
Кандидати бяхме шестима и успях да стигна до балотаж. В крайна сметка спечелих изборите със 120 гласа и не съм партийно обвързана. Много съм благодарна, че хората ми гласуваха доверие и искам да го оправдая.
Дори и да нямаме голям бюджет, знам, че белоземци са зад гърба ми, че ме подкрепят и съм сигурна, че нашето село ще стане още по-прекрасно място. Работата на кмета не е лесна, но аз не се притеснявам от това. Хората знаят, че могат да ми звънят по всяко време. Сутрин се събираме с екипа, за да разпределим задачите за деня и после всеки поема отговорностите си.
Мечтата ми е да бъде подобрена инфраструктурата тук. Имаме два хубави стадиона, а миналата година участвахме по проект за физкултурен салон на стойност 500 000 лв, който вече е факт. Той е модерен, с топла връзка, с две съблекални, на 2 етажа, с игрища за волейбол, баскетбол, тенис, народна топка, футбол. Разполага с 42 седалки. Гордеем се с нашите три отбора: мъжкият е „Вихра-Белозем“ и два детски. Подписан е и договор с местна инициативна група (МИГ) Раковски и са отпуснати средства за реконструкция на центъра на Белозем, който не е реновиран повече 40 г. Отделно от бедствия и аварии ни заделиха 344 000 лв. за почистване на коритото на река Сребра, която минава през землището ни.
През ноември м.г. издадохме книга за селото – „Белоземски хроники“. Въпреки пандемията успяхме да направим откриване в парка на белия щъркел в деня на будителите. Безкористното написване на книгата е благодарение на Евдокия Пенкова, която е племенница на Матей Марков. За художественото оформление на книгата сме благодарни на Николай Гавазов. Това са местни хора с особен принос за селото. Имаме и доста спонсори за издаването й. На тази дата се навършиха и 111 г. от основаването на читалище „Просвета“.
Училището ни спечели проект по Евронатура, за създаването на овощна градинка. Идеята е да се покаже на децата как се сеят и садят различните култури. От „Гората.бг“ ни осигуриха ябълки и круши за овощната градина. Училището ни е голямо, в него учат 488 деца, 120 от тях пътуват от селата Болярино и Шишманци. На покрива има монтирани камери, с които учениците могат да наблюдават по всяко едно време щъркелите. Н
Проблемът на Белозем е, че това голямо село няма канализация. Това е и моята болка. Все пак има надежда, отпуснати са средства за изграждане на пречиствателна станция и част от канализационна мрежа. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи.
И нали сме селото на щъркелите искрено ви споделям, че раздялата с тях винаги причинява тъга. Гнездата опустяват, предусеща се краят на лятото, но в същото време знаем, че те ще се завърнат за радост на селото, за да ни напомнят една стара мъдрост: „Ако човек забрави своите корени, няма да има криле да полети“…
Екип на „Агровестник“

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!