*Ако човек се грижи за животните с любов! – в това вярва Ирина Никова, която модернизира семейната биволоферма с близо 300 животни. Те се отглеждат в две стопанства край Бургас и с. Трояново.
Ирина Никова стопанисва две биволовъдни ферми в с. Трояново, обл Бургас и морския град. Отглежда общо 250-300 биволи от породата „Българска Мурра“. По образование е геодезист и наследява стопанството от своя покоен съпруг. Фермата е създадена през 2009 г. от съпруга й и неговия баща.
Неотдавна дамата е модернизирала фермата в Трояново и е направила цялостна реконструкция по проект по мярка 4.1.“Инвестиции в земеделските стопанства“. В рамките на проекта е закупена скреперна система, която обира отпадъците от пода, после ги насочва към канал до торохранилището. Изградена е и торова лагуна. В момента е в процес на сключване на договор със зърнопроизводител, който да използва тора на нивите си.
Освен реконструкция на старите постройки е изградена и нова сграда. Оборудвана е доилна зала „Де Лавал“ за едновременно доене на две по 10 животни. Оформена е и хранителна пътека, по която се подават фуражите. С цел климатизация на помещенията са поставени ветрозащитни щори. Закупени са легла за биволите и са обособени боксове.
Животновъдният обект се намира в бившия стопански двор на с. Трояново, като целият терен е 30 дка. Базата в Бургас е закупена през 2011 г., като животните са настанени в две стопански постройки.
Биволите се отглеждат оборно-пасищно. Въпреки това, стадото пасе почти целогодишно, а остава вътре само при лоши метеорологични условия. Пасищата в селото са 900 дка, а край морския град – 1100 дка. За съжаление през последните сушави години растителността изсъхва през горещите лета и се налага дохранване на животните. Биволите получават слама, сено, царевичен силаж. Животните се хранят по специална програма.
Дамата сподели, че в биволовъдството са налице много проблеми. Един от тях е с работната ръка. В двата обекта работят 8 души, от които двама са пастири. Климатичните промени и сушата също се отразяват негативно на пасищата.
Иначе ежедневието на Ирина е динамично и включва различни ангажименти и задачи. В някои дни е по 24 часа във фермите. Въпреки това намира време и за своето хоби – народните танци.
Стопанката обясни, че вече 10 години се бори сама и прави всичко по силите си с много труд и упоритост да модернизира и надгради създаденото от мъжа си, като върви нагоре с малки стъпки. Биволовъдството е трудоемък отрасъл, но може да носи и успехи, ако човек се грижи за животните с любов.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
