БИЗНЕС Е КОГАТО ИМАШ МЕЧТА И Я ОСТАВИШ ДА ЛЕТИ!

*а в България да си дребен животновъд е много, много трудно! – е виждането на фермера Димитър Тотев, който се грижи за 80 кози в село Турия, общ. Павел баня, Казанлъшко.

От центъра на село Турия, общ. Павел баня, се изкачваме по една стръмна пътека и се озоваваме в местността Егрека, където навремето са събирали овцете и козите, за да ги изведат на паша. Многобройните стада отдавна са в миналото. А един от малкото, останали верни на традиционния за региона отколешен отрасъл тук е нашият любезен домакин Димитър Тотев. Негова беше и хубавата идея да проведем разговора ни именно на този хълм на северните склонове на Средна гора. От високото се открива чудесна гледка към селото, а насреща в далечината се белее и снежният калпак на връх Ботев. Съвсем наблизо е фермата на стопанина, между дърветата забелязваме движението на козите, а лаят на кучетата-пазачи ни подсказва, че са усетили присъствието ни.
След като с фотоапарата се опитваме да запечатаме красивата панорама наоколо, даваме възможност на събеседника ни да разкаже как млад човек като него е решил да се посвети на трудния бранш – животновъдството:

-17 години работих в Северна Гърция – подхвана темата Димитър. – Но в един момент стана така, че вместо нас да ни търсят като добри работници, ние започнахме да търсим с какво да се препитаваме. Разбрах, че повече не мога да продължа по този начин и се върнах. Но от престоя ми при съседите натрупах опит и знания в различни животновъдни ферми. Аз от малък обичам да съм сред животните. Завършил съм Селскостопанския техникум в Мъглиж. Не съм от Турия, а от Долно Сахране. И когато реших да създам свое стопанство, избрах това място – хареса ми, че е близо до гората, че има паша…
От бившите собственици наследих 7 овце и 4 кози. Овцете продадох и на тяхно място закупих още 8 кози и 12 ярета. И така стартирах. Днес стадото ми наброява 80 кози-майки предимно от породата Българска бяла млечна и малко Саанска. Яретата гледам да продам още докато са съвсем невръстни. Много малко оставям за лични нужди – за роднини и приятели.
Фермата ми е оборудвана съгласно всички хигиенни изисквания – с доилни агрегати, с млекосъбирателен пункт, с хладилна вана от 200 литра, с топла вода и т.н. Сега имам разработен проект да я преместя извън селото по поречието на реката. Вече съм закупил мястото, набавил съм нужните документи, прекарал съм ток, оградено е и се надявам да изградя едно наистина модерно стопанство с най-съвременна техника, което да се обслужва от минимален брой хора. До 2 години мисля, че това ще стане! И в момента всяка вечер ходя на новия обект заедно с един приятел, който също гледа кози и с който си помагаме. Изграждаме стените, основите, а после халето от 300 кв. м. Вътре ще бъде с хранителна пътека, с трактор и фуражораздаващо ремарке само един човек ще може за минути да залага храната. Ще осигуря изкуствена майка и качествено западноевропейско или американско изкуствено мляко за подхранване на малките ярета.
Стадото ми е под селекционен контрол, членувам в Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Получавам и субсидия за това – 84 лв. на коза. Но като ги разпределя за цялата година и като си изплатя данъците и осигуровките, ми остават 1000 лв. Кажете ми колко фураж мога да купя и за колко време ще стигне с тези пари? 1000 лв. за 80-90 кози!?
Млякото предавам на преработвателно предприятие в района – коректни са, плащат редовно. От суровината, която ми остава, правя сирене, което реализирам най-вече сред приятели и познати. Често ми се обаждат за заявки и доволни клиенти от големите градове, като София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Русе, както и от близките центрове Казанлък и Павел баня. Козите продукти – мляко и месо, са много ценни и с отлични вкусови качества. На особена почит са в една Франция. Аз имам роднини, които са се изселили там още през шейсетте години на миналия век и те ми споделят, че козето мляко и сирене за французите са номер едно. От всички червени меса козето е най-леко и най-приятно, протеинът най-бързо се усвоява, мазнината е най-тънка и също най-бързо се усвоява.
Всичко казано дотук е хубаво, но моето мнение е, че в България да си дребен животновъд е много, много трудно. Всеки отвсякъде гледа да те смачка. Нямаш подкрепа от държавата, нямаш пазари. Големите търговци търсят количества и ти няма как и къде да се вредиш. Това, което правя в никакъв случай не мога да го нарека бизнес. Бизнес е когато имаш мечта, да ти позволят да я оставиш да лети! Да реализираш добавена стойност! В противен случай не е!
Аз имах идея да закупя хладилен камион и със стъклени шишета да разнасям и продавам мляко. Обърнах се към компетентните органи и ми отговориха в прав текст: „О-о, това е много трудно! Изискват се много документи, разрешения…“. Разрешение от кого? – питам. Отговорът бе „Има си инстанции и хора за всичко!“. Така се отказах.
И магазинче да отвориш, например в Павел баня, големите играчи няма да ти позволят да се развиеш. Никой няма да те пусне „да се хванеш на тяхното хоро“. Да не говорим пък да зареждаш някой от местните хотели – изискванията са прекалени и непосилни. И дори да стигнеш до някакво споразумение, започва едно „извиване на ръце“ относно цената – да сваляш, да сваляш. И отново се отказваш…
Така че не виждам бъдеще за малките стопани. В близките десетина години те или трябва да започнат да работят за някой от големите или просто ще се откажат.
И ако ние наистина имахме държава, която подпомага своите производители, нямаше да дава милиони и милиарди за глупости (за самолети и какво ли не), а щеше да задели примерно по 200 000 лв. за 1 000 или 2000 стопанства, за да се оборудват. След 10 години те щяха да върнат тези средства обратно. И нашите магазини щяха да се напълнят с качествени български здравословни продукти.
А да си животновъд наистина е трудно. Търсим високопродуктивни качествени животни, внасяме ги от чужбина, но заедно с това внасяме и болестите по тях. Защото западната селекция не е приспособена към нашите условия. Изисква и повече грижи, и повече лекарства, топлината и храната са други. Но трябва да се залага на качеството. Защото аз не смятам да увеличавам количеството, стадото. Повечето животни ще наложат наемането на още хора, а всички знаят колко голям е проблемът с работната ръка.
Козата не е крава, тя първо дава доста по-малко мляко – 6 месеца в годината и два месеца изхранва ярето си. И след това през цялата зима – най-трудния период, ти не вземаш нищо от животното, а само даваш – защото трябва да го храниш. И когато ти дават за млякото цена под 70-80 ст/л, това си е подигравка.
Как да постигнеш печалба? Най-елементарното е да ти позволят да отвориш магазинче, в което да продаваш прясно и кисело мляко, сирене, извара и дори суроватка. Аз специално последния продукт не го намирам никъде по магазините или в големите вериги. А много хора се нуждаят от суроватка – за заздравяване на рани, при счупвания на крайниците и т.н. В момента аз я давам на козите за повече протеин и повече мляко. Така че нямаш ли краен продукт или друг съпътстващ печеливш бизнес просто не можеш да издържиш…
Ако не беше любовта ми към животните, отдавна да съм се отказал. Никой не те оставя да печелиш, да развиеш мечтата си. Отвсякъде изисквания, ограничения, спънки, глоби и т.н.
И накрая – ще работя, докато мога и докато виждам смисъл. Казах вече мечтата ми е да изградя модерната ферма, която да е автоматизирана и механизирана и да се обслужва от 1-2-ма души. Ако успея, добре! По-нататък, ако има кой да ме наследи – също! Ако ли не – знаете най-лесното е да разпродам животните и да приключа с всичко…
Екип на „Агровестник“

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!