„БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В БЪЛГАРИЯ. ЩЕ УСПЕЕМ ЛИ ДА РЕСТАРТИРАМЕ СИСТЕМАТА

*конференция на тази тема се проведе по време на селскостопанската изложба Агра, организирана от Фондация за биологично земеделие „Биоселена“,МЗХГ и БАБ.

(продължение от бр. 10)

На 20 февруари, по време на Международната селскостопанска изложба Агра екипътна Фондация за биологично земеделие“Биоселена“, Министерство на земеделието, храните и горите и Българска асоциация биопродукти, съвместно с Агро тв организираха международна конференция на тема: „Биологичното земеделие в България. Ще успеем ли да рестартираме системата“. За пореден път в Пловдив си дадоха среща биопроизводители, търговци, представители на централната и местната власт и хора, заинтересовани от зелената идея, за да дискутират наболелите проблеми в бранша.

Мярка 11 „Биологично земеделие“ – Как ще се кандидатства през 2020 г.? По време на Панел 1: Важни промени на всички нива г-жа Лидия Чакръкчиева, гл. експерт в дирекция „Развитие на селските райони“в МЗХГ, изнесе кратка презентация относно промените, които се очакват за кампания 2020, свързани с кандидатстване по Мярка11:

-За кампания 2018 са изплатени над 44 млн лв. Голяма част от новостите, които предстоят са широко обсъждани с бранша. Кой може да участва? Земеделски стопани приключили петгодишния си ангажимент през 2019 г. по мярката – кандидатите могат да удължат изтеклия им ангажимент като продължават изпълнението му с първоначално одобрените площи и/или добавят нови биологично сертифицирани площи, без да поемат нов ангажимент. Земеделски стопани с площи/животни и пчелни семейства, които до момента не са участвали по мярка 11 „Биологично земеделие“ могат да поемат нов многогодишен ангажимент. Целта ни е да се подпомогнат фермери, които вече са преминали периода на преход. По този начин желаем да се създаде устойчивост в сектора.

НОВИ ИЗИСКВАНИЯ

-През 2020 г. няма да се подпомагат площи, животни и пчелни семейства, които са в период на преход;

– Площи/животни/пчелни семейства, участващи в продължаващ ангажимент или с които се поема нов ангажимент по подмярката трябва да са с биологичен статут към 31 декември 2019 г.;

– За кампания 2020 г. бенефициентите, които удължават поетия си многогодишен ангажимент или поемат нов такъв ще получат компенсаторно плащане за постоянно затревени площи по направление „Биологично растениевъдство“ при спазване на съотношението минимум 1 ЖЕ = 2 ха, като животните следва да бъдат биологично сертифицирани“;

– Постоянно затревени площи, заявени без животни, няма да се подпомагат.

Кандидати, които удължават ангажимента си или поемат нов такъв и заявяват култури от групите на полски култури, включително фуражни, ароматни и медицински растения могат да получат 100% от размера на подпомагането за хектар за първите 50 хектара. За площите над 50 хектара ще се предоставя подпомагане в размер на 5% от подпомагането за хектар. Това не е окончателно решено все още. Тече много динамична кореспонденция с Европейската комисия. Може да има промени, които касаят стопанства над 50 ха. В момента, в който имаме резултати, ще ги представим на бранша за обсъждане – завърши г-жа Чакръкчиева.

* * *

Какво очаква бизнесът от промените? – позицията на БАБ представи Веселина Ралчева, член на УС на БАБ:

– Днес в България вече наистина има БИО-бизнес. Но той е и нещо повече, КАУЗА… И вече освен оцеляващи, има и доста проспериращи и успешни фирми.

Ползите от биологичното земеделие са много: икономически аспект – висока добавена стойност, развиващ се пазар, незаети пазарни ниши, експортна ориентация, екологични ползи: съхранява околната среда, възстановява почвите, опазва биоразнообразието, ЗДРАВЕ – производството на безопасни и здравословни биохрани, социален аспект – по-висока необходимост от ръчен труд, заетост и приобщаване на маргинализирани и социално-уязвими групи…

2019-та беше една от най-динамичните години в историята на биоземеделието в България. Бяха отнети лицензите на едни от най-добрите контролиращи лица. Започнаха да губят сертификатите си и доста сериозни компании – наши колеги. Всичко това ни накара да се обединим и да излезем на протест пред Министерство на земеделието.

За щастие биопроизводителите са сред най-интелигентната част от българските фермери и така след 1 месец протести и след като към нас се присъединиха колеги от организации на плодове и зеленчуци, в крайна сметка се случиха доста промени – и функционални и в отношението на администрацията към Биоземеделието:

– За пръв път, след години предложения от наша страна, се създаде нова дирекция „Биологично земеделие“;

– Назначи се нов зам. министър на МЗХГ с ресор „Биологично земеделие, плодове и зеленчуци“;

– Приет бе Национален план за действие за биологичното производство;

– Създаде се Национален консултативен съвет по биологично производство, който се надяваме скоро да заработи;

– Промени в Наредба 5 – продължаваме да настояваме да се промени таблицата за мерки и наказания при несъответствия, която е изключително рестриктивна и не кореспондира с тези на останалите държави-членки на ЕС;

– Нов регистър на биопроизводителите – за което настояваме също от години;

– Осигурено бе за пръв път от 3 години насам финансиране (40 млн. лв.) за нови ангажименти по мярка 11 „Биологично земеделие“ и продължаване на приключили ангажименти само за био площи. Всичко това е в резултат на диалог с нас, но предложенията ни бяха малко по-различни. Подкрепяме ограниченията и въвеждане на плавно намаляващи плащания, но смятаме, че те трябва да са малко по-плавни.

НАЙ-ВАЖНИЯТ РЕЗУЛТАТ Е ВЪЗСТАНОВЕНИЯТ И АКТИВЕН ДИАЛОГ МЕЖДУ БИОПРОИЗВОДИТЕЛИ И АДМИНИСТРАЦИЯ. Кореспондираме си често, понякога не сме на едно мнение, но решенията вече се вземат след сериозен диалог с бранша.

КАКВО ОЧАКВАМЕ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА? Преди всичко: Разбиране на смисъла на био-бизнеса:

1. Продължаване на промените в нормативната уредба и синхронизирането й с европейските практики. Да бъде приета таблицата за мерките за нарушения и наказания.

2. Консултативният съвет по биологично производство да започне реална дейност – с правила, отговорности, план.

3. Действия за промоция, реклама, информираност на потребителите, повишаване на доверието в българските биопродукти.

4. Подкрепа за пазарна ориентираност на българските биопродукти, за организиране на къси вериги на доставки /фермерски пазари, онлайн платформи/, участие в изложения, да има български щанд на БИОФАХ 2021. Друго наше искане е да има задължителен процент присъствие на биопродуктите в менюто на общественото хранене – особено в детски градини, училища, социални институции.

По отношение на субсидирането и подкрепата на бранша – Изчистване на био-сектора от случайни играчи, изкушени от субсидиите:

1. Справедливо разпределение на средствата за подпомагане, безкомпромисност към псевдо-биопроизводителите.

2. Възстановяване и укрепване на доверието към българските биопроизводители.

3. Допълнителна подкрепа чрез държавни помощи на биосектора, например Програма за растителна защита при биопроизводството (беше разработена преди години, но беше спряна), поемане на 50% от таксата за биосертификация за не-кандидатстващи по Мярка 11.

4. Продължаване на подкрепата за участие в изложения и фермерски пазари.

Обединение на био – сектора:

1. Диалог с администрацията, участие в реформирането на нормативната уредба.

2. Информационни кампании, свързани с предстоящата промяна на европейската регулация – Нов регламент за биологично производство.

3. Обучения на биопроизводителите по отношение на изискванията на нормативната уредба, пакетиране и етикетиране, използване на биологични семена, решения за растителна защита.

4. Присъствие на българските биопродукти в българските магазини.

ВЪЗМОЖНОСТИ И ОЧАКВАНИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА БИОЛОИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПРЕЗ СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД

– Надяваме се да продължи темпът на нарастване на броя на реалните биологични производители и биосертифицираните площи. Предпоставка за това е осигуряването на достатъчно средства за подпомагане и реформиране на правилата за кандидатстване и подпомагане, така че тези средства да достигат до реалните биофермери.

– Очакваме рязко увеличение на обема и разнообразието от сертифицирани биологични продукти – както първична селскостопанска продукция, така и преработени крайни продукти.

– Да продължи развитието на биологичното животновъдство, увеличение на броя на биосертифицираните животновъдни ферми.

– Нови пазари за българските био продукти, реализиране на проекти с пазарна насоченост в страната и чужбина, български биопродукти за родните потребители на достъпни цени.

ДАЛИ ОЧАКВАНИЯТА НИ ЩЕ СЕ РЕАЛИЗИРАТ? Смятам, че ние ще успеем, но всичко зависи на първо място от нас – биопроизводителите. Без усилия, труд, последователност и обединение не можем да очакваме резултат – завърши г-жа Ралчева.

Пламена ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-25)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!