Бъдещето е на животните под селекционен контрол!

* Категоричен е Ангел Йонов, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на черношарената порода в България /АРЧШПБ/. Така се постига висока продуктивност и възможност за роботизиране на фермите, за да се превърнат в истински европейски стопанства

Една от най-големите браншови организации у нас е Асоциацията за развъждане на черношарената порода, начело на която стои Ангел Йонов. Той е селекционер с повече от 40-годишен стаж, още от времето, когато в Добричко са се отглеждали 50 000 крави. За първи път срещата ни протича по-ведро и с повишено настроение.
– Може би за първи път ще разговаряме по-спокойно за проблемите в млечния сектор, защото винаги досега на нашите срещи започваме с големите въпроси като финансиране, като оцеляване на фермите – посочи още в началото г-н Йонов. – Тази година е по-спокойна и можем смело да заявим, че имаме по-добри новини. Какво има предвид? Визирам изкупната цена на млякото, която в момента е сравнително стабилна. Не е висока, но повтарям – стабилна. Все още обаче съществува един проблем, все още не е установена точната база, върху която да стъпим и да кажем дали дадена цена е под или над себестойността на млякото. Изкупуването на суровината в момента е на сравнително нормални нива и започва от 60 ст. за литър и стига до 70-75 ст./л при по-големите фермери. В началото на зимния сезон млякото винаги е с по-високи цени. Положително влияние върху формирането на тези цифри оказаха ограниченията за вкарване у нас на палмово масло, сухо мляко и други продукти, които не са от животински произход. Участвам всеки месец в Съвета по животновъдство, който се провежда при министъра на земеделието и храните и там редовно сме дискутирали проблема.
Ззапочна изплащането на субсидиите за 2018 г, в които отчитаме лек ръст. Сега се дават 50-60 %, а разликата от цялата сума ще се получи в края на януари 2019 г. Това, върху което искам да се спра обаче и за което мога да говоря дълго и с радост, са субсидиите за отглеждане на животни под селекционен контрол. Ние водихме истинска война, за да го постигнем. До 2009 г. като животновъди получавахме подпомагане от т.нар. генофонд за племенните животни, сумите по който бяха някъде около 50-65 лева на глава добитък. През миналата година земеделските стопани получиха около 600 лв., а сега се очакват от порядъка на 630 лв. за животно под селекционен контрол. Точната сума ще стане ясна, когато се подадат всички заявления. Това не е добра, а много добра субсидия и по този начин фермерите могат да вземат глътка въздух. Селекцията е скъпо мероприятие и когато се върши, то трябва да се подкрепя. Това са европейски пари, които до края на годината трябва да бъдат изплатени.
Бъдещето е на животните, които са под селекционен контрол! Казвам го с ясно съзнание и отговорност и заставам зад думите си. Черношарената порода е световен лидер по млеконадой, а 90 % от говедата у нас са такива. Тези животни са високопродуктивни и ако не ги гледаш по правилата, е самодейност. Ако нямаш насреща продукция, която да реализираш, да покриеш разходите и да се развиваш, не се получава. Повече от 40 години работя в селекцията и съм много доволен, че стигнахме до този успех. Именно като развъдна Асоциация ние от дълги години работим за внедряване на науката в практиката, за да се стигне до висока продуктивност.
За постигане на по-добра рентабилност ежегодно се внасят животни от ЕС – от Германия, Дания, Холандия. Тези животни са два пъти по-скъпи от нашите и въпреки това към тях има голям интерес.
Вече наблюдаваме лек ръст на броя на животните, които се отглеждат под селекционен контрол у нас. Средният размер на една ферма в нашата Асоциация е 120-130 говеда. Ние контролираме 45 000 животни, в края на 2018 г. ще направим отново изчисленията и ще обобщим какви са тенденциите. Знаете, че създаването на едно стадо със селектирани животни е дълъг процес и те не бива да отиват на кланица, каквото и да се случи. Затова през годините водихме сериозна борба за опазване на стадата с черношарено говедо.
Другият болен въпрос в говедовъдството е работната ръка. Не говорим само за нискоквалифициран персонал, а изобщо за липсата на такъв. И бъдещето е в роботизацията! В световен мащаб липсата на квалифицирана работна ръка в селското стопанство е сериозен проблем, който непрекъснато се задълбочава.
Сега наблюдаваме сложна епизоотична обстановка. И ние като животновъди казваме, че БАБХ трябва да повиши превантивната дейност за опазване на фермите. Какво се получава сега? Появява се огнище с болни животни и най-лесното е да се каже: ликвидирайте ги! Най-бързо се унищожава, но после как се създава?!
Галина НЕДКОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!