БЪЛГАРЕНЕ – СЕЛО НА КРЪСТОПЪТ!

* Разположено в среднодунавската хълмиста равнина по средното течение на р. Осъм Плевенското село Българене е североизточната порта на гр. Левски. Богатите почви и климатът определят землището на селото като добър земеделски регион.

* Спортно село сме, с добри темпове се развиват и културата, и спорта, и работата. – със задоволство отбелязва г-жа Симеонка Мусакова, кмет на Българене трети мандат.

Плевенското с. Българене е разположено на хубавия път, свързващ Русе – Плевен – София. Тук се кръстосват и шосейните връзки Свищов – Левски, Никопол – Велико Търново. Разположено по средното течение на река Осъм то се явява североизточната порта на община Левски.

В кметството ни посреща усмихната г-жа Симеонка Мусакова. Кабинетът й е потънал в зеленина и… купи. Изпълват най-горният рафт на библиотеката, а са само част от спечелените…

– Селото ни е с традиции и е много хубаво, но имаше нужда от възраждане. Първата ми задача като станах кмет беше да оправя лицето на Българене, центъра, защото беше в окаяно състояние. Положихме нови плочки, направихме алеите и алпинеуми, поставихме пейки, украсихме и ето че настъпи промяна – разказва г-жа Мусакова. – Дотогава животните се разхождаха спокойно наоколо, улиците и тротоарите бяха потънали в бурени. А майките с децата нямаше къде да се съберат, децата да поиграят. Затова преместихме беседката от училищния двор на центъра, поправихме я и сега това място се оглася от детски глъч.

Миналата година по проекта „Красива България“ ремонтирахме и читалището, 5-6 милиона отидоха за възстановяването му. Но благодарение на тази сграда, намираща се от северната страна на площада, центърът и селото ни добиха красив изглед. Изоставени с годините бяха и кварталните площади в селото, но и тях приведохме в ред. Използвахме работния потенциал по различните програми, и ние се включихме активно, та почистихме навсякъде. Поставихме пейки и люлки, ремонтирахме шосето за Свищов. Подновихме водопровода по този първокласен път и то благодарение на ВиК в Левски.

ЖИТЕЛИТЕ НИ СА ОКОЛО 850 , БЪЛГАРЕНЕ Е ЕДНО ОТ СРЕДНИТЕ В СТРАНАТА СЕЛА. За съжаление прогнозата не е добра – населението застарява, младите хора бягат в града, защото няма работа на село. Основно се занимаваме със земеделие, но имаме и завод за спортни уреди, където са ангажирани десетина човека. В сладкарския цех работят 5-6 души, доста хора са заети в селското стопанство. Арендаторът Йордан Нанков е сформирал екип от около 30 работника, немалко българенчани работят в тукашната кооперация.

Настоявам да отбележа, че се славим с овцевъдството. Над 2500 овце се отглеждат тук, някои стопани се грижат за 100-150 животни, други за по 200, а имаме и 5-6 кошари с по 300-400 овце. Кравефермата в кооперацията е запазена, което е един плюс за селото ни. Тези сектори задържат що-годе младите, но които са по-амбициозни заминават за градовете. Аз съм родом от Българене и си спомням, че около 500-600 крави се отглеждаха в частния сектор. Днес в цялото село има само една крава. Дори и в нашия двор преди да стана кметица сме се грижили за 7 крави. По професия съм медицинска сестра, но с тези животни си допълвахме доходите в семействата. Но времето заличи всичко…

Мястото ни е средищно, стратегическо. И с радост и с болка ще споделя, че училището ни все още функционира. Посещават го 60 деца до 8 ми клас. Но идват деца и от другите села (от Изгрев, от Стежерово). Но община Левски позволи на учениците да пътуват безплатно до града. Не намирам политиката за добра, не е редно да е така. Всеки родител, който желае да си прати детето да учи в града, трябва да се погрижи за транспорта. Целта е да не се затворят уличищата в града и никой не мисли за селските училища. Дванадесет села сме в околността на град Левски, в две от тях има действащи „огнища на знанието“. Всеки кмет настоява за повече средства за своето място, настоява да разреши проблемите си, а те не са един и два.

Имаме проблем с пътищата, улиците ни са разбити и чакаме благоволението на общината. Дава ни се служебен аванс от 300-400 лв, колкото да заредим косачките с гориво. Със средства от дарения съм закупила 3 храстореза и три машинки за косене и благодарения на тях навсякъде сме окосили и почистили. Два пъти сме пръскали с хербицид, за да унищожим плевелната растителност, а след това периодично косим тревата и сега никъде в селото не може да видите бурени и храсти. Почистихме и гробищния парк, който беше в окаяно състояние.

Читалището ни развива активна дейност, славим се с женска самодейна група, танцов състав за народни танци от 30 жени.

Пенсионерският клуб в Българене не функционира, защото в момента двуетажната ни сграда е с пропаднал покрив. И съсобствениците не могат да се разберат кой как да се включи в ремонта. Иначе и в нея всичко беше ремонтирано. За развлечението на младите се погрижи фермерът г-н Нанков, който изгради дискотека. Но ви казах в началото, че сме спортно село. Купите, които тук виждате са само малка част. Традиции имат българенчани във футбола и хандбала.

Наблизо до селото тече река Осъм. Старите меандри са запазени и са свързани с корекцията. Възможностите за спортен риболов са чудесни, пейки и маси за отдих сме поставили. Идват хора от цялата област да ловят риба от нашите корита и да се забавляват.

Така нареченият РИМСКИ МОСТ е една от забележителностите на селото. Наричат го „римски“, но е изграден по турско време и е бил основният свързващ път Свищов – Никопол. Не е имало друг мост, за да преминеш река Осъм. Та го възстановихме.

Определено Българене е живо село, населението ни е почти 100% българско. Наскоро дойдоха две семейства роми, наети от арендатора. А ако

На този етап НАЙ-ГОЛЯМАТА НИ БОЛКА Е УЧИЛИЩЕТО. Общинският център няма интерес да запази селата. Той привлича децата в града, за да запазят своите. Така затвориха врати училищата в Изгрев, в Стежерово, в Трънчовица…

ХРАМЪТ В БЪЛГАРЕНЕ Е ВЕЧЕ ОТВОРЕН! Подали сме проект за реновиране на църквата. Но има застой, доколкото разбирам съществува проблем с начина на точкуването. Нашата църква се води паметник на културата – казва се свети Възнесение Господне. Тя беше затворена, но когато станах кмет я възстанових. И свещеник идва от Левски.

В най-близък план основната ни цел е и ремонта на ПОКРИВА НА ДВУЕТАЖНАТА СГРАДА. Срамота е, в центъра на селото да бъде оставена да се срути заради една съсобственост.

В кметството сме 3-ма души – аз, секретар и изпълнител – бюджет. Секретарката е Боряна Христова, а бюджетарката е Цветанка Димитрова. И двете са отговорни, изпълняват задачите, дори и които не са техни задължения. Вежливи са и обслужват населението на селото. Винаги съм им казвала да запомнят едно нещо: „Ние сме слуги на селото“. Всеки един човек, каквато и нужда да има, идва тук. И ние сме длъжни да го посрещнем. Аз се старая да съм повече сред хората долу, които са ангажирани с чистотата. Имаме 3-ма човека щатни работници, а останалите са наети по програми – 1 отговорник за спортната база, 1 озеленител и 1 общ работник.

Доволна съм, че успяхме да придадем красив облик на Българене. Обичаме си селото, то е много хубаво. Ако имаме малко повече помощ ще е добре. Надяваме се ръководството на община Левски да бъде еднакво справедливо към всички села и така благосклонно към останалите наши проблеми и желания. Както преди години по проект именно на общината възродихме читалището…

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!