*е мнението на Вълкан Тодоров, който се грижи за собствена биволоферма в с. Борика, общ. Ихтиман, а отскоро е и административен директор на свинеферма в гр. Исперих: – Това ще реши повечето проблеми в животновъдния сектор. И фермите ще имат шанс да работят на печалба, а не да се борят за оцеляване!
Вълкан Тодоров стопанисва собствена биволоферма в село Борика, община Ихтиман. От 1 година е и административен директор на отдел „Свиневъдство“ на фирма „Агротайм“ – гр. Исперих. По образование е психолог, специалност „Социална и организационна психология“, както и HR. Неговият дядо Марин Маринов е бил известен ветеринарен лекар. Отглеждал е домашни животни в село Осиковица и Вълкан е прекарвал летните ваканции при него на село.
Така през 2014 г. създава собствена биволоферма, като стартира с 25 животни. Тогава стопанството му се е намирало в град Исперих. Преценил е, че в България се гледат много крави, а биволовъдството е по-нишово и се произвеждат „бутикови“ млечни продукти. Увеличил е животните до 150-160, но след като заел директорската длъжност ги намалил до 30. В дейността му помага и неговият брат Страхил Тодоров.
Наели са 150 дка, на които пашуват животните, но реално ползват близо 3000 дка, които са му предоставени от приятел. Биволите около 9 месеца са на открито, а през зимата пребивават в обор. Той се намира в бившия стопански двор на с. Борика. Хранят се с ливадно сено и слама, която ползват и за постеля. Добавя се и концентриран фураж от фуражен завод в столицата.
За стадото се грижат трима работника. Доят се с агрегати. Една биволица дава по 1 литър мляко дневно, като сега дойни са 8 животни. Млякото се предлага директно от фермата, която е регистрирана по Наредба 26. Преди години са приготвяли кисели млека на ишлеме, сирене и кашкавал. Обаче когато цената на киселото мляко е паднала в магазините, се е отказал да произвежда млечни продукти.
В момента се занимава като директор повече със свиневъдство. Въпреки опита в отглеждането на едър рогат добитък, е открил, че свиневъдството е цяла наука. В нея от огромно значение е и практиката. В момента отговаря за управление на всички процеси в свинефермата. Годишното производство е 100 000 прасета.
–За съжаление, в момента и изкупните цени на прасетата са ниски! – коментира Вълкан Тодоров.
Храненето и поенето във фермата са автоматизирани. Отделя се внимание на параметрите на средата в отделните помещения. Майчиният сектор се отоплява с нагревателни килимчета и лампи, като се подържа температура около 28 градуса. При подрастващите са монтирани газови и електрически печки, а в сектора за угояване – печки на ток.
Стопанството разполага с отделен фуражен завод и предлага фуражи за различни групи животни. Към него е изградена и зърнобаза. Суровината се осигурява от собствено зърнопроизводство, разположено на 100 000 дка. Отделно се добавят различни шротове, примекси и др. В завода и зърнобазата работят 20 души, а в свинефермата – 97.
Вълкан Тодоров посочи, че в свиневъдството и биволовъдството са налице много проблеми. Според него най-големият е последствията от вноса на свински разфасовки от чужбина, които създават дъмпинг на родното свиневъдство.
-За съжаление, българският клиент гледа ниската цена, без да се интересува от качеството на продукта или неговия произход. Тича след промоции и акции в търговските вериги. Ако се обърне мисленето на родните купувачи, това ще реши проблеми в повечето животновъдни сектори. Ако българинът започне да цени родното производство, да оценява неговото качество, това ще преобрази състоянието на фермите. Така ще имат шанс да работят на печалба, а не да се борят за оцеляване! – обясни директорът.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 10-13)
