„Българските орехи са изключително качествени и върху това трябва да акцентираме!“

*Категоричната оценка направи Георги Василев. 45-годишният мъж вече 11 години се занимава с отглеждането на черупковия плод. Стопанството му в казанлъшкото село Голямо Дряново днес достига цели 1000 декара с орехови насаждения. Василев е един от инициаторите на станалия традиционен Национален фестивал на ореха.

Срещата ни с Георги Василев е в последните дни от тежката кампания по прибиране на ореха. Близо 4 седмици продължава тя в стопанството му, което наброява 1000 декара стари и нови насаждения в землищата на селата Голямо Дряново и Асен (община Павел баня). В последните три години засажда и около 25 декара с лешници:

-Със земеделие се занимавам откакто се помня. От малък, покрай моите дядовци и баби, покрай моите родителите, а след това завърших в Тракийския университет „Агроекология“. В миналото съм пробвал с отглеждането на малини. Преди 11 години обаче насочих всичките си усилия към орехите. Избрах тези черупкови плодове, защото видях възможност и ниша.Успях да създам всичко това с много кредити, усилия, пресметливост и солидна доза търпение – споделя ни 45-годишният мъж.

С малко земя стартира своето производство преди 11 години Георги Василев. Кандидатства по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007-2013 г. Одобрен е и получава подпомагане в размер на 25 000 евро. Това на практика е единственият случай до момента, в който е финансиран по линия на европейските програми. „В годините кандидатствах и по мярка 4,1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, но така и не бях одобрен“, разказва Василев. Той обаче признава, че въпреки това отпуснатите по Мярка 112 средства са дали добър тласък за плановете му. Верен помощник в първите стъпки на Георги е трактор „Владимировец“ с мощност от 28 конски сили.

В следващите години стопанинът влага много труд и средства за увеличаване на стопанството, за закупуване на нови машини и развитие на градините. Всичко това днес вече дава резултати. Василев разполага с база, в която преработва произведеното. От един, тракторите в стопанството са станали общо три. МТЗ и „Болгар“ допълват усилията на вече поостарелия „Владимировец“. „Залагам изцяло на руски машини, защото са евтини за поддръжка. Да, новите западни трактори осигуряват по-добра работа, по-удобни са и харчат по-малко, но са скъпи за закупуване и поддръжка“, обяснява ни Василев.

В базата си производителят от село Голямо Дряново разполага също с машина за събиране на орехи, три немски машини за тръскане на дърветата, калибратор и елеватор, както и френска сушилня.

– Количествата орехи, които се произвеждат в България, всяка година намаляват. Това е така, защото няма работна ръка и много колеги са принудени да свиват производството си или дори да се отказват. Да, има опция за внедряването на машини, но това е скъпо, а освен това за тях се изискват добре подготвени кадри, с каквито не разполагаме.

Всичко в полето на черупковите плодове е оставено без всякакъв контрол. Да не говорим за липсата на подпомагане. В останалите страни от ЕС колегите получават много по-добро субсидиране, докато ние дори не сме приоритетно производство при кандидатстването по отделните мерки. Просто сме изоставени на произвола. Сега предстои ново увеличение на минималната заплата, което ни създава много сериозни затруднения. За съжаление, цялостната картина показва, че държавата и нейните институции пропускат социалния ефект, който едно стопанство като моето има. Уравнението е много просто. Ако аз получавам адекватно подпомагане, ще инвестирам в машини, ще търся възможности за намиране на хора, подготвени, които да работят с тях. Ето така се създава възможност да задържиш хората в едно село като Голямо Дряново. Тук имаме целогодишно производство. Започваме обработката на розовите насаждения, следва кампания по прибиране на цвета, след нея идва лавандулата, после са малините и накрая орехите. Този цикъл не бива да бъде нарушаван.

Тазгодишното прибиране на реколтата от орехи показа недвусмислено, че браншът изпраща поредната незадоволителна година. Подобна бе картината през 2018 г., а 2016 и 2017 бяха просто ужасни. Основната причина за тази черна серия са ранно-пролетните слани и студове. Срещу природата няма как да се борим.

Много ми се иска да изградя поливна система и вече правя някакви опити в тази посока. На места използвам старите канали, но е трудно. За капково напояване и дума не може да става в стопанство с площ от 1000 декара.

Залагаме на българските сортове орехи. В последните години пресаждам единствено дръвчета с български сортове. Разсада вземаме от Института по овощарство в Пловдив. Работя изключително добре с тях. Правим демонстративни резитби от време на време. Срещам много сериозна помощ от тях и като цяло взаимната ни работа е на много високо ниво. Няма как да търся високи резултати и ефективни решения за градината си и да не се допитвам до научната сфера.

Големият въпрос е, има ли място българският орех на европейския пазар. За да стъпим на него обаче, е нужно, наред с качеството да имаме и количество и цена, които да отговарят на техните изисквания. Аз лично нямам такива количества, но въпреки това с много усилия успях да пробия на европейския пазар, макар и на минимално ниво.

Пазарът у нас така и не е регулиран. Ако сте притиснат, нямате вариант да продадете на печалба. Това е простата истина. За съжаление, в последните 2-3 години нерегулираният внос просто ни съсипва.

С годините съм се убедил, че за отглеждането на орехи трябва много желание и труд. Няма как да стоиш отстрани и да чакаш друг да ти свърши работата. Без цапане на ръцете не става. Нужен е и кураж, защото трудностите са ежедневни. Ако не съм оптимист, нямаше да се захвана с отглеждането на орехи – заявява на финала Георги Василев.

Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!