„Българските села са оставени на самотек и всичко върви към доизживяване“

*Тази неособено приятна констатация е на дългогодишния кмет на Първомайското село Брягово Петър Тенчев. Повече от 16 години той живее с проблемите на родното си село, за което казва, че днес се намира далеч от някогашната си слава и просперитет.

Първомайското село Брягово е разположено в полите на Родопите. По-запалените географи веднага ще разпознаят в далечината най-високия връх в югоизточната част на планинската верига – Драгойна. Брягово буквално е разсечено от преминаващата през него река Каялийка, която се явява граница между Източните и Западни Родопи.Населеното място има уникално географско разположение, което освен спокойствие и красота позволява развитието на всякакви селскостопански инициативи.

-Няма друго село в региона с толкова голямо землище от 30 000 декара и цели 5 моста! – с тези думи ни посреща нашият домакин Петър Тенчев, който е кмет на село Брягово вече 4-ти пореден мандат.Роден и израснал тук, 62-годишният мъж буквално вижда пред очите си етапите,през които преминава населеното място.Интересен е фактът, че за първи път Тенчев става кмет не през 2003 г., а през далечната 1985 г. Следват шест години на управление. Време, пребогато на промени и множество неизвестни. От този периоди до днес кметът пази редица спомени.Разказва ни за изпълнената с живот сграда на кметството, в която към онзи момент се помещават близо 20 души, а извън нея Брягово е дом за над 1100 души. Днес много от това просто липсва. Екипът на кмета е съставен от секретар и две жени,които са ангажирани по програма за заетост. Стаите на строителните техници,военния отдел, деловодителя и изпълнителя на бюджета са празни.

-В последните години хората гледат на селския кмет като на полицай, съдия и прокурор, макар и за нищо от това да няма правомощия. Има дни, в които може да не срещнеш нито един човек, но има и такива,в края на които не знаеш на кой свят си- споделя нашият събеседник. – Двата останали магазина осигуряват напълно необходимите продукти на всички жители в населеното място. За 30 години броят на живущите е спаднал до около 450-500 човека, такъв е броят и на къщите. Около 1/4 са от малцинствата, а болшинствотоот жителите са на възраст над 70 години.С изключение на около 10 семейства, простолипсват млади хора. Това е страшно,защото Брягово се намира в оживен район,между два големи областни центрове -Пловдив и Хасково, почти до центъра настраната…

Ситуацията започна да се влошава още преди 1989 г. Първоначално основното училище бе превърнато в начално, а малко след това и закрито. Същата съдба споходи и местната детска градина. По-страшното е, че липсва каквато и да било държавна политика. Българското село влиза в полезрението на обществото единствено при лоши новини и по време на избори. Ако нещо драстично не се промени към по-добро, до 10 години хората в Брягово ще бъдат наполовина.

Основното препитание тук е земеделието. Землището на селото се стопанисва от двама големи производители, но не липсват и по-малки. Всички те по един или друг начин осигуряват заетост за част от населението. Почвите в района са плодородни, поради което спектърът на производства е разнообразен – зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, животновъдство. Преди години тук се отглеждаше около 5000 декара пипер, а сега едва има около стотина декара…

Справянето с обезлюдяването на българските села със сигурност не е във възможностите на кметовете. Те обаче имат много други задачи и отговорности, които карат хората да се обръщат към тях. Един от първите проблеми, с които Петър Тенчев успява да се справи при повторното си встъпване в длъжност като кмет на Брягово е свързан със сградата на кметството. Имотът е реституиран и в един момент се оказва собственост на двама души. Сградата вече е започнала да се руши и след избора му през 2003 г. Петър Тенчев успява да ги убеди да продадат реституираните им площи. След като те преминават от частна в публична собственост Тенчев се заема да извърши цялостен ремонт на зданието. В него е създадена здравна служба и зъболекарски кабинет, а впоследствие за удобство на хората и работещите в нея е преместена и пощенската станция. Очевидно е, че където има желание може и от нищо нещо да се получи.

– Липсата на униформен служител е сред най-значимите социални проблеми, защото пристъствието на всеки един полицай дава нужната сигурност. При така създалата се ситуация всякакви оплаквания и сигнали падат врху мен. В голяма част от случаите обаче аз просто не мога да направя нищо. Не разполагам и със собствен бюджет, за да мога да планирам какво приоритетно ще бъде направено в селото за съответната година. Идеята да имаме делегирани бюджети е наглед добра, но какво би могла да отдели за мен една не особено добре икономически община. Вече 16 години с много разговори, подканяния и опити едва решаваме част от проблемите. Липсата на средства затруднява намирането на хора, които да се грижат дори за косенето на по-големите улици. Всяка година по два пъти е необходимо да бъдат извършвани почиствания и на речното корито. Много предизвикателства, много проблеми, а възможности – все по-малко. Затова съм обезкуражен – заявява кметът.

Въпреки проблемите, през последните години в Брягово има засилен интерес към закупуването на къщи. Това даде отражение и на цените, които драстично скочиха. Връщането на хората от градовете към селата неминуемо е позитивна стъпка и вдъхва надежда. Въпросът е, че те най-често са тук от петък до неделя вечерта и после отново се прибират в общинския или областен център, където живеят. Ние оставаме тук и картината се запазва непроменена…

За огромно мое съжаление селата ни са оставени на самотек и всичко е на доизживяване. Няма млади хора с деца, които постоянно да са тук. Именно те обаче могат да бъдат двигател на обратния процес. За себе си знам, че ако доживея до старини, ще ги изкарам тук, в Брягово, където са моите спомени – обобщи в края на разговора ни кметът Петър Тенчев.

Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 5-27)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!