БЪЛГАРСКИЯТ БИОПАЗАР Е МНОГО ОГРАНИЧЕН И ТРУДНО ДОСТЪПЕН ЗА МАЛКИТЕ СТОПАНИ!

*нението на Гергана Керчева, която отглежда 200 дка голозърнест биоовес. Нейната идея е да предлага на българския пазар качествен здравословен продукт.

Гергана Керчева съчетава своя професионализъм в сферата на икономиката и личните си убеждения за здравословно хранене. Тя е учила в Германия и България, като е завършила специалност МИО (Международни икономически отношения) и финансов мениджмънт. Във връзка с това,че в семейството й се консумират чисти храни, решава да създаде земеделско стопанство в село Пелишат, Плевенско.
Стартира през 2017 г. и в момента обработва около 200 дка. Насочва се към биологично направление и под контрола на фирма „Серес“ фермата преминава преходния период, а от м.г. вече има биосертификат. За първи биопродукт решава да отглежда голозърнест овес, тъй като този вид овес е особено подходящ за производство на овесени ядки. Изключително здравословна и много търсена закуска Голозърнестият овес е рядък сорт, малко познат в страната ни, тъй като се отглежда в северните страни като Германия и Финландия, където има подходящи климатични условия. Посевният материал също е немски.
След обстойно прочване на пазара установява, че у нас не се предлагат български био овесени ядки, а всички предлагани количества са внос. 36-годишната дама работи и за подобряване на почвеното плодородие, като залага основно на сеитбооборота. Всяка година засява различни култури, които обогатяват почвената структура и дават силен старт на следващия посев. През първата година отглежда български сорт пшеница, след това леща, която запасява почвата с азот и е важен предшественик за много култури.
През м.г. Гергана Керчева за пръв път отглежда голозърнест биоовес. Той се засява през март и се прибира през юли. Въпреки трудната в климатично отношение година, добивите в село Пелишат са добри – около 260 кг/дка.
Младата фермерка ползва техника като външна услуга. Признава, трудно се намира работна ръка и затова избира култури, които подлежат на механизирана обработка. В момента се колебае коя точно култура да засее, като смята да е „бутикова“ и да е дефицитна на пазара
Реколтата от редкия овес е прибрала в склад. От една страна се радва, че има интерес, но от друга – среща сериозен проблем. Идеята на Гергана Керчева е да реализира здравословния продукт на българския пазар, но у нас няма фирма, която да го преработи. Лицензирани биопреработватели има в редица европейски страни, като Германия и Финландия и др, където тази култура е изключително популярна. В преговори е с няколко чужди контрагенти, които искат да изкупят продукцията.
Парадоксалното е, че точно този сорт голозърнест овес не изисква белене, което спестява точно на преработвателите енергия, време и разходи, коментира тя.
Получава се и абсурдната ситуация – българска суровина трябва да се преработи в чужбина и после пак да се внесе на нашия пазар под формата на преработен продукт. Малко хора се интересуват дали купуваните храни са български, дали от гледна точка на това, че са по-пресни, липсват транспортни разходи и т.н., смята тя.
За съжаление администрирането на едно био стопанство е свързано с прекалено много документална работа. От друга страна, нашият биопазар е много ограничен и трудно достъпен за малките производители, тъй е доминиран от по-едри дружества и чуждестранни производители.
Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!