БЪЛГАРСКОТО ПЧЕЛАРСТВО ТРЯБВА ДА НАБЛЕГНЕ НА КАЧЕСТВОТО, А ПЧЕЛАРИТЕ ДА СЕ КООПЕРИРАТ

*За това апелира Петко Атанасов, собственик на 190 кошера и производител на биомед в Първомайското село Драгойново.

Случва се човек да смени професионалното си поприще и да продължи поминъка на дедите си. Пример за това е Петко Атанасов, потомствен пчелар и по бащина, и по майчина линия. Активен политик допреди няколко години и зам.-кмет на Пловдив, днес той е запален пчелар и успешен производител на качествен биомед. Притежава 190 кошера, разположени в родното място на баща му – село Драгойново, община Първомай. Първоначално, преди пет години, той и братовчед му започват с два кошера, като идеята е да ги отглеждат полулюбителски, но с времето ги увеличават до 190. Така хобито се превръща в сериозно занимание. След двегодишен преходен период, от 2020-та медът е сертифициран като биологичен.
Петко Атанасов споделя, че има влечение към пчеларството от дете. И двамата му дядовци са гледали пчели, така че логично е да продължи семейната традиция:

-Като малък много обичах да наблюдавам пчелите пролетно и лятно време, когато се прибираха с прашеца в многоцветните торбички. Единият ми дядо имаше ценна пчеларска енциклопедия – издание от 50-те години на миналия век, която често прелиствах и „попивах“ информацията за живота и отглеждането на тези висши същества.
Пчелинът се намира на уникално място – на границата между равнината и Родопа планина, близо до връх Драгойна над селото, на който връх през 2004 г. бе открито тракийско светилище, за което се предполага, че е било храм на бог Дионисий. Мястото е уникално, заради съчетанието от разнообразна полска и планинска растителност и много водоизточници. В самото село има минерална вода, която се бутилира, както и над 40 изворни чешми. Наблизо преминава река, а целият район е включен в „Натура 2000“, което показва, че природата е чиста. Мястото е заобиколено от широколистни и иглолистни гори, с много интересни медодайни местни растения, като драка и други дървесни видове, които са предпоставка за получаване на много хубав планински мед, богат на различни полени и билки.

-От сутрин до вечер трябва да си при пчелина, особено когато започва роенето – описва Петко ежедневието си, когато има нонстоп работа покрай кошерите. – При предварителните прегледи си преценил кои семейства имат склонност да се роят и започваш да ги подготвяш и правиш така, че или да не се роят или да направиш отводки, т.е. да ги разделиш, както искаш. Наистина, има ужилвания и тежка физическа работа, защото се вдигат магазини по 15-20 кг и това се прави по 200 пъти, което пък замества чудесно фитнеса и се отразява добре на фигурата – шегува се Петко Атанасов. Той се надява тази година да е по-добра за пчеларите и да се изкара по-голямо количество мед. Заради климатични аномалии през предния стопански сезон, както и заради по-младите семейства, които тепърва ще се включват в активна дейност, реколтата е била по-слаба.

Местността, където е пчелинът ни, е много добра като природни дадености и от нея се получава хубав мед, така че преди да започнем да практикуваме мобилно пчеларство, ще трябва да намерим идентична местност – казва г-н Атанасов. – Едно от големите ни предизвикателства е борбата с акара по пчелите. При нас това не е толкова голям проблем, но на много места в България акарът, кърлежите и въобще вредителите по пчелите, са едни от основните фактори за изчезването на пчелните семейства, както и за високата смъртност и като цяло намаляване броя на пчелните семейства. До 70-те години на 20 век в България нямаше акар, което показва, че реално глобалният свят носи глобални проблеми, които се отразяват на нас, пчеларите.
Иначе трудности с държавна и общинска администрация нямаме, тъй като там нещата си вървят по определен ред от законодателя. Този ред обаче може да бъде много по-облекчен, ако имахме например електронно правителство. Сега за участието по различни програми се изисква ваденето на определен брой документи от различни държавни институции, съдилища, банки, което дефакто отнема много време по обикаляне и разпечатване на тези документи. Ако между всички тези институции има една добра онлайн-свързаност, целият този проблем с разкарването и губенето на ценно време би се решил много по-бързо и много по-лесно. Да се надяваме, че скоро ще имаме електронно правителство, с което доста да се помогне както за елиминиране на бумащината, така и за по-лесна пререгистрация на земеделските производители, участието по програми и т.н.
А пчеларството е една от малкото професии, които на този етап не са напълно автоматизирани с роботи, които да помагат на пчелина, така че човек върши до 90 процента от цялата работа. Дигитализацията може да се приложи с мониторинга върху кошерите, с монтиране на датчици, които да наблюдават пчелните семейства от дистанция – дали са здрави, каква е температурата, влагата в кошера, също и др. показатели, за да не се отварят кошерите излишно, но самата физическа работа няма кой да я свърши. Въпреки това, аз като отида на пчелина, психически се разтоварвам, отколкото, когато обикалям по задачи из града.
За петте години опит в пчеларския бранш съм участвал и печелил проект по Националната пчеларска програма – за закупуване на кошери и увеличаване броя на пчелните семейства. Доволни сме от програмата, благодарение на нея закупихме 50 нови кошера и пчелни семейства. От ДФ „Земеделие“ проверката мина успешно и както се казва „Извървяхме си пътя“. Надяваме се в бъдеще да се включим и към някоя от мерките на Програмата за развитие на селските райони.
Медът се реализира основно на дребно, като преди това се разфасова в производствени цехове, които имат възможност да пакетират биопродукти. Покрай ковид-пандемията търсенето на мед и пчелни продукти определено е нараснало. Тъй като медът е биологичен, а количеството малко, на този етап няма как да се захранват големи търговски вериги. Има амбиция да влезе в нишата, в която се търси хубав и чист български мед. Относно конкуренцията на вносния мед, производителят коментира следното:

-Вносът на мед е факт и всичко опира до цена. Например Украйна, която не е член на Европейския съюз, но пък има сключено споразумение с ЕС до миналата година имаше големи квоти за внос на европейския пазар. Украинският мед е на много по-ниска цена от нашия, който се изнася. Това пречи на нашия качествен мед да се реализира на добра цена на този пазар.
При биопроизводството на мед има строги регулации, а пробите, които правим, са в български и немски лаборатории, което е изискване на сертифициращите фирми, особено когато се касае за износ в чужбина.
А тези, които отглеждаме биомед, трябва по някакъв начин да се кооперираме, за да можем да сме силни както на нашия, така и на европейските пазари. Така ще се справим и с прекупвачите в България, които изкупуват меда на безценица, а го продават двойно и тройно по-скъпо. И едно коопериране между сериозните пчелари, за в бъдеще може да ни намери и реши успешна реализация. Вече има такива по-малки сдружения, някои от които защитиха и европейски проекти за инсталации за пакетаж на техния мед, но в насока коопериране има още какво да се желае – категоричен е Петко Атанасов.
Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!