БЯЛА БИВОЛИЦА КАТО БЯЛА ЛЯСТОВИЦА – ВСЕ Е ЗА КЪСМЕТ!

<>Хиляда животни наброява фермерството на Спиро Янков от гр. Мъглиж. Най-много са овцете, след тях се нареждат стадата с биволи, крави, кози, коне. А „бижуто“в стопанството е бялата и синеока Светла.

Наскоро,само преди месец в Карловското село Столетово се появила бяла лястовица.Преди години и хората от с. Крали Марко видели странната птица, та всички се надяват на късмет и благополучие.

Чухме,че в Мъглижко имало бяла биволица -албинос. За мнозина не е за вярване, но когато с очите си го видиш – то си е самата истина. Казахме си, че трябва да я зърнем,пък ако може и да я пипнем. И най-вече да се срещнем със стопанина й. Младият и потомствен фермер Спиро Янков бе любезен да ни посрещне и разкаже за това „истинско чудо“, за своите успехи и неволи -така, както му е на сърце:

-Биволите са своенравни животни, а белите са особено капризни. Очите на Светла са елмазено сини и през лятото, когато слънцето е силно, когато е горещо, тя не вижда. Така е и в снежно време – започна животновъдът. – Но ще изчакаме, сега пастирът ще ги докара към водата, нали знаете, че обичат да се къпят. Та ще я видите…

Как я намерих ли? От село Очуша, близо до Костенец дойдоха едни хора и искаха да си купят бивол от мен. Те пък имали бяло малаче и направихме бартер.

Но и други чудни неща стават във фермата,една крава роди три теленца, на друга пък вимето й е с две цицки, като при овцете и козите.

Цял живот само с животни сме се занимавали,прадядо ми е мъглижанин, дядо ми е започнал, баща ми продължава след него,сега и аз поех бизнеса. Отглеждаме 700 овце, крави от месодайната порода Херефорд, двайсетина коне имам и около 120 кози. Биволите са 70. Аз лично започнах самостоятелно от 2003-та година, тогава си купих първото малаче.

Стадото биволи водим на паша. Обедно време е и Цецо (пастирът) ги подкара насам, да се поразхладят, да пият вода, да се окъпят. Оттук минава канал с вода, откъдето тютюнопроизводителите си поливат полетата.

Овцете са предимно (на 70%) от породата Аваси – хубави млечни животни. Кравите са с месодайно направление, заплождам ги с Лимузин.

Членувам във всички асоциации, в тази на биволовъдите – Шумен, в Асоциацията на овцевъдите, на говедовъдите… Човек не може да стои встрани, нали трябва да се обединяваме, да отстояваме позиции, когато трябва.

Питате ме как се снабдявам с фуражи? Наемаме земя, 170 декара стопанисвам. Около 1000 тона силаж ми трябва на година, зърното го купувам, балите – също. Близо 200 тона зърно складирам, 40 000 бали от люцерна, сено закупувам от колеги, а тези от слама ги приготвяме сами.

Месодайните ни животни са на свободно отглеждане, полето е оградено с електропастир. Дойните биволици си имат специално доилно помещение, а овцете са в други обори. Фермата ми е ей там, под Балкана. Работим заедно с баща ми, но аз си имам собствена фирма „Агробизнес – Спиро Янков“ ЕООД.

За тези години постигнах добра генетика, и млеконадоят е добър. От овцете имаме животни, които достигат по 3 литра и половина мляко дневно. Започваме да доим от 1 април до 1 август, за 120 дни средната лактационна млечност е около 250 л, разбира се, не при всички животни е еднаква. Качеството на млякото е много добро, маслеността достига 6.5%, а тази на биволското е 9%. Средно от тях доя по 12-13 литра, но има и по-млекодайни (16-17 литра). Суровината предавам на Тирбул – Сливен, доволен съм от партньорството, много са коректни. Цената тази година при овчето мляко обаче падна доста – по 1.10 лв за литър, а е редно да бъде между 1.50 и 2 лв. А биволското мляко е навсякъде нежелано, питам се защо. Толкова е полезно, но няма пазар и го търгуваме на хората по за левче литъра.

Стигнахме и до темата за програмите, до помощите за развитие на бизнеса.

– През 2008 година участвах по програма Млад фермер. Средствата вложих в закупуването на животни, започнах с 88 овце и броят им стигна 300, това беше заложено в плана – влиза в детайли стопанинът. – Но не можем само на субсидиите да разчитаме. Иска ми се да увелича стадата, само че фуражите са скъпи, работната ръка е кът, а млякото е евтино.

Всички от семейството сме ангажирани в бизнеса, имаме и наети работници. Аз съм семеен с две дъщери (на 8 и на 10 години) и всеки ден в учебно време ги водя до Казанлък и обратно на училище. Много са ни ангажиментите във фермата, нека не забравяме, че с жива стока се занимаваме. Общо десетина човека е екипът ни. Няма ден, в който аз да не съм в оборите или на пасището, да нагледам стадата.

ПРИЯТЕЛ СЪМ С ЖИВОТНИТЕ, Те усещат доброто отношение, но все пак трябва да се внимава. Жива стока са, изискват постоянни грижи, а отрасълът е труден, отговорен, много работа се иска.

Кой знае какви пари от животните не се изкарват, ще чуете хората да казват: „Каквото вземем от тях – пак за тях отива!“ Но и гладен няма да останеш, дава хляб този занаят. А аз толкова години вече ги гледам и се надявам един ден бялата биволица да ме дари с бяло малаче. Кой знае, тук гените имат думата…

Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 9-10)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!