ВИНАГИ ГЛЕДАМ НА НЕЩАТА ОТКЪМ ДОБРАТА СТРАНА!

*И съм щастлива, когато поставената задача е изпълнена, когато съм помогнала, макар и с малко на хората… – споделя г-жа Мариана Колева, кмет трети мандат на Първомайското село Караджалово.

Г-жа Мариана Колева е вече трети мандат кмет и живее с радостите и болките на караджаловци. Тя е бивша учителка и е родом от селото, което е голямо за мащабите на страната. Успява в надпреварата за кметския стол и се заема с множеството задачи, подреждайки ги по приоритети.

-Първият ми ангажимент беше да почистя улиците от бурени, от кал, от наноси. Всяка пролет и всяка есен се ангажираме с това. След което оградихме гробищния парк, благоустроихме го – реди мислите си от онова време г-жа Колева. – По програма ПУДООС спечелихме проект и обновихме парка в селото ни. Благодарение на помощта на собствениците на фотоволтаичния парк изградихме чудесна детска площадка в центъра на селото. Фотоволтаичният парк е разположен на 1000 дка и е най-големият на Балканите, а като мощност произведената енергия възлиза на 60 000 киловата.
Обновихме и фасадата на читалището, в голяма зала на втория етаж се намира етнографската сбирка на селото ни, с която се гордеем. Такава няма в цялата община! Но ще се върна още малко към фотоволтаичния парк, неговите нови собственици решиха да подарят на Караджалово ЛЕД-осветление и сега сме ангажирани с подмяната на всички лампи. Дарението, което направиха е за около 48 000 лв., а общината се ангажира с поставянето на лампите. Енергоспестяващи са и всички улици ще бъдат осветени през цялата тъмна част на денонощието. Така че сме село, което макар и бавно се развива…
Имаме училище до 7-ми клас, детска градина с две групи, четиридесет са дечицата в нея, а учениците са 70. Имаме си лекарка, която си живее в селото и е на разположение на хората кажи-речи денонощно. Полицаят също е от селото. Дрогерията работи и мога да каже, че всичко това ни носи само позитиви.
На тукашното землище са се разполагали три села. Наоколо е имало непроходими гори, обитавани от много сърни, затова се е казвало „Сърнен път“. Началото на българското село е поставено около 1700 година, постепенно българското население се увеличава. По време на малката и голямата чумна епидемия през 1821 и 1838 год. броят на турците е намалял, а по-късно, през 1864 година нахълтват черкезите, които са останали до Освобождението.
До 1878 г. Караджалово е носело името Караджа Хамис. Освобождението го заварва със смесено население от българи и турци.
В северната част на Караджалово минава железницата, прекарана през 1873-та, а спирката се е казвала „Сърно поле“ (в превод „караджа“ означава „сърна“). Името й е сменено през 60-те години на 20 век и е преименувана в спирка „Караджалово“. В началото на седемдесетте години (1972-ра или 1974-та година по далечни спомени на жители от селото) селският бик се измъкнал от обора и застанал на релсите. Влакът дерайлира и бикът загинал. Движението на влаковете по линията Първомай – Димитровград било спряно за няколко часа, а знаменитият „Ориент експрес“ от Пловдив за Истанбул бил отклонен да пътува през Стара Загора и Димитровград. Случката е известна като „Чудото на караджаловския бик“.


Сега жителите сме 1100, 800 са ромите и около 300 българите. Ромите мога да кажа, че са приобщени. Някои се занимават със земеделие, други пътуват до Първомай, градчето е само на 7 километра от селото ни. За жалост пътят е в ужасно състояние. Общината не разполага със средства, а пътищата, които трябва да поддържа не са малко – около 340 км. Надяваме се единствено на европейските проекти, миналата година беше реализиран един от тях – пътят Първомай – Брягово. Силно вярвам, че през този програмен период ще бъдат заделени повече средства за пътища.
Селото ни е водоснабдено, но тръбите на мрежата са от 1958-ма година. Наложи се ВиК да поставят съоръжение, което да регулира налягането на помпите и така намалихме значително авариите.
18 000 дка е обработваемата земя на Караджалово, стопанисва се от земеделска кооперация, две фирми и доста по-дребни земеделски стопани (около 40 души). Така че земеделието храни селото ни. Зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството са основните отрасли. В близост имаме голяма ябълкова градина, която е изградена по съвременна технология, с покритие, а сортовете са италиански, много хубави.
Обслужването на селото ни е на ниво, имаме магазини, поща, читалище. Славата на Караджалово разнася танцовият състав и детският танцов състав към читалището. Църквата ни е много хубава, обновена. В посока Скобелево се намира аязмото „Свети Архангел Михаил“, там всяка година преди празника на селото ни (24 май) хората се събират, приготвя се курбан, отслужва се литургия.
Не подминаваме празниците, ежегодно организираме Бабинден, спазваме традицията, и хоро завъртаме. По време на пандемията имахме много болни. Но благодарение на докторката ни лошото премина.
Какво има да свършите още? – питаме г-жа Колева, убедени, че задълженията никога не свършват…

-Останаха пътищата, за жалост не знам дали скоро ще се оправят. Появяват се и дребни битови проблеми, опитвам се да помагам на всекиго. Фермерите ни съдействат според възможностите си за организиране на селския събор. А на „Сирни Заговезни“ кукерски групи ни посещават, дано и тази година се случи. Децата с радост и вълнение обличат костюмите, става чудесен карнавал, кукерите гонят злите сили, на този ден всички си вземаме прошка.
Много са ангажиментите ми, винаги поглеждам на нещата откъм добрата страна и когато вечер си направя сметка, че съм изпълнила дадена задача, че съм помогнала на някого макар и с нещо малко, чувствам удовлетворение…
Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!