ВИСОКИТЕ ДОБИВИ МЕ ПРАВЯТ ЩАСТЛИВ, НО ПРОМЕНЛИВАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА СПЪВА БЪДЕЩИТЕ МИ ПЛАНОВЕ!

* анализира г-н Любомир Върбанов, земеделски производител от гр. Долни Дъбник, Плевенско. Обработва 14 000 дка земя, на която залага разнообразни култури.

* Намира членството в браншови асоциации за полезно и необходимо за всеки развиващ се земеделец.

С г-н Любомир Върбанов сме се срещали и преди години. Днес отново присъства на страниците на „Агровестник“, за да разкаже за новостите в своето стопанство, постигнатите резултати и предизвикателствата на времето…

– Занимавам се със земеделие повече от 25 години. Баща ми цял живот е работил в ТКЗС-то и когато се разтури, получи ЮМЗ-то, което беше карал 30 г. като компенсация. Така започна да гледа собствените си ниви. Когато настъпи преходът, бях офицер в армията, но видях че няма да се сформира такава и реших да напусна. Тогава се присъединих към баща си, събрахме още площи под аренда и така стартирах земеделската си дейност. С… 200 дка. А ДНЕС ВЕЧЕ СА БЛИЗО 14 000 ДКА,

Но нещата от година на година стават все по-трудни. Площите ни са основно в гр. Долни Дъбник и околните села. Есенниците заемат половината от площите. След като разпределя зеленчуците, останалите полета заемам със слънчоглед и царевица.

През 2017 г. зеленчуците пострадаха, по селата има и доста набези. Но се разбираме с колегите, събираме ги на едно место, за да можем да ги напояваме по-лесно, да ги охраняваме. Два пъти падна градушка – пострадаха и пиперът, и доматите. Застрахователите ни изплатиха смешни суми… А участвам по мярката за застраховане на зеленчуците. При тях едва успяхме да достигнем добивите, които трябва да докажем, за да получим субсидии за обвързана подкрепа.

В момента сме заложили 1500 дка грах, намалихме го спрямо предходните години, а може би предстои и още. Фасул – не повече от 500 дка, доматите – също толкова. Корнишоните мислихме да не ги сеем изобщо, но сме вложили в конструкции – метални колове, мрежи, които могат да се експлоатират няколко години. Ще се ограничим може би на 20 дка. Пиперът го редуцираме на 160 дка. Патладжан сме планирали на 50 дка максимум. Сладката царевица не се търси, за нея няма субсидии. А и стана модерно всичко да си внасяме…

ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВОТО Е „ВИСША ХИРУРГИЯ“! Разходите и рисковете са доста по-големи от зърнопроизводствто, например. Много бързо болести и неприятели могат да нанесат поражения. Това са интензивни култури и ако преодолеем климатичните и други препятствия, можем да получим добри добиви.

Що се отнася до технопарка ни, в момента е достатъчно добре оборудван за зърнопроизводството. Сдобих се и с няколко специализирани машини. Например италиански култиватор с торовнасяне за домати, за зелен фасул, комбайни. Винаги има нужда от нови, модерни машини, които да увеличат ефективността, да намалят разходите за труд.

Екипът на фирмата ми наброява близо 20 човека – 8 механизатора, 5-6 шофьори, агроном, счетоводител, касиер-домакин, жена, която се занимава с раздаването на рентите. И много наети работници през активната кампания – стигали сме и до 150 човека, когато всичко трябва да се прибира за часове. Ползвам и консултации от втори много добър агроном, когато имаме нужда от още едно мнение.

В предишния програмен период съм участвал по проекти и успешно ги защитих. Закупил съм трактори, пръскачки, комбайни.

Заради високите цени на водата за поливане, на горивата, себестойността на продукцията е висока. Зеленият фасул и зеленият грах са с по-висок протеин от свинското месо. А и това е традиционна култура за България. На нас не ни трябват планини от тикви, защото не се консумират толкова. Но зеленият грах и зеленият фасул имат употреба, а и ниша за износ. Сериозен е проблемът със забавените от фабриките плащания. И то говорим за 2-3 години. Лично моята фирма има да събира доста пари, а трябва да се издължаваме на доставчици, на работниците, да си погасяваме кредитите…

От данните, които имаме към момента, субсидиите за пипер, краставици, домати, лук, се очаква да бъдат наполовина по-малко от тези през 2015 г. Като изключиха тиквите, зеления фасул, зеления грах, орехите, защо средствата не станат двойно повече? Нали сумата е гарантирана и нямат право да я променят… Това е няобяснимо.

По отношение на членството ми в различни браншови асоциации – на пиперопроизводителите, на зърнопроизводителите, намирам различни предимства. Доставчиците ни правят отстъпки, събираме се, обсъждаме проблеми, получаваме доста информация. В Асоциация Български Пипер членувам от около 4 години. Аз съм в управителния съвет и оценката ми за работата на колегите е много добра. Тези структури защитават интересите ни, затова приканвам и останалите колеги да членуват. Има смисъл от тях, иначе няма как да бъдем чути.

Какви са принципите, които следвам в работата си ли? Мъча се да бъда упорит и постоянен, но малко се поуморих. Когато човек вижда резултатите от труда си е удовлетворен, прави си планове за бъдещето, мечтае… Но държавната политика и неуредиците ми създават притеснения, защото производството поглъща много средства…

Пламена ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!