ВСЕКИ ЗЕМЕДЕЛЕЦ И СИН НА ЗЕМЕДЕЛЕЦ ТРЯБВА ДА „ДАДЕ СВОЯТА ЛЕПТА“ В АСОЦИАЦИЯТА!

* Това са думи на уважавания зърнопроизводител от Бургаското село Полски извор, Янчо Проданов. „Щастлив съм, че синовете ми работят при мен, че сме заедно, че внуците ми растат при нас. Това е несравнимо удоволствие, всичко останало е второстепенно“.

* Няма по-добър бизнес от семейния, баща ни ни възпита на труд, уважение и отговорност в работата, благодарни сме му – допълват Илия и Георги, младото попълнение във фермерството.

– Става ли в девет да сте при нас, защото времето се затопли и тръгваме с пръскачките. Работата вече ни притиска – кратка и точна беше уговорката ни с Янчо.

В девет без пет сме в базата на земеделеца, познахме я единствено по местонахождението. Иначе всичко за близо 15 години е напълно преобразено с новите постройки, с новите машини и с… детския кът. Тогава за пръв път го посетихме, и него, и останалите фермери от района. Синовете му бяха малки, тичаха из двора, с мерак се качваха по машините. Сега вече е друго, бизнесът на ЗП Янчо Проданов е на високо професионално ниво. За това ще ви разкажем…

– Добре дошли, в ремонт сме малко, ще ни извините. Надяваме се до няколко дни да приключим. А видяхте ли моята най-голяма радост – внуците? – ни посреща домакинът.

Янчо е родом от съседното село Черни връх, а съпругата му Янка е от Полски извор. На 21 години за пръв път сее, през 1992-ра. Земята тогава е малко, едва 250 дка, втората година стават 600 дка и така ежегодно стъпка по стъпка днес стопанството обединява 10 000 дка.

– Най-напред си закупих едно ЮМЗ от бившето ТКЗС, също култиватор, сеялка и един комбайн „Нива“. Роднините ми дадоха своите купюри, други закупих и така започнах. Постепенно изградихме първата база, след нея и втора, така в продължение на 25 години смятам, че успяхме да се утвърдим като добри стопани.

ДОЙДЕ БАЛАНСЪТ, ДОБИХМЕ РУТИНА, А С ТЯХ И СПОКОЙСТВИЕТО. Но не мислете, че сме много на брой, та ние земеделците от Бургаско се побираме в един автобус, говоря ви за добрите. Четиримата колеги стопанисваме 40 000 дка и още преди време ви бях споменал, че сме един кооператив. Да, истински кооператив! Аз, Иван, Александър, Георги, Милчо… И сме готови да го основем! Отношенията ни са чудесни, на тях градим добрия и печеливш бизнес, защото всеки знае, че ще стопанисва полетата поне 15-20 години. И можем да правим инвестиции, подобрения… В нашето село сме най-узрели за тази идея, но ще изчакаме още малко, защото преследваме по-големи мащаби.

– Само това, че баща ви е земеделец определи и твоята съдба? – нетърпеливо се обръщаме към по-големия син Илия, който отскоро е на ръководна позиция, пое Съюза на зърнопроизводителите „Маркели“ със седалище Карнобат:

– От малък съм с баща ми, мерак ми беше да съм на трактора, на комбайна и сега вече, както се казва, „няма мърдане“. Фирмата ни е семейна, майка ми и съпругата ми са ангажирани със счетоводството, аз, брат ми и баща ми сме заети пряко в производството. Разбира се, имаме и друг персонал. Убедихме се, че когато си мотивиран, когато работиш се постигат добри резултати. Миналата година разширихме стопанството с 2 000 дка и смятам, че можем да „поемем“ до 12 000 дка. В нашия регион площите са разположени в различни землища, това не може да не рефлектира върху производителността в работата.

Отглеждаме основните за района култури: пшеница, царевица, рапица, слънчоглед, нахут. До миналата година сеехме и ечемик. Грах ще заложим тази пролет. Така че имаме възможност да поддържаме правилен сеитбооборот.

Техниката ни е подменяна неколкократно, сега се радваме на нови, високопроизводителни и модерни машини. Само единият от тракторите ни е на 5-6 години. Останалите три са мощни – по 300 и 400 коня. Комбайните ни също са нови, единият е на първи сезон, другият – на трета жътва. Доволни сме от марката „Кейс“, на нея и на „Джон Диър“ разчитаме най-вече.

Но постоянно допълваме и прикачния инвентар. Снабдихме се с голяма самоходна пръскачка, френска – „Каруел“. Резервоарът й е с вместимост 4 тона, а обхватът на щангите е 40 м. Сега ще ни бъде първата кампания, днес ми е вторият ден на работа и се надявам 2-3 000 дка дневно да третираме с пестициди. Внасяме хербицид и фунгицид, правим превантивно пръскане.

ЯНЧО: Техниката ни е на ниво, закупените по програмите машини са изцяло подменени.Но всички колеги са добре оборудвани. Между нас има тъй нар. „приятелска надпревара“. Не крием опита си, споделяме си непрекъснато къде какво сме направили, спорим, може и да се и поскараме дори (смее се).

Но това, че всички от семейството сме посветени на земеделието, ми носи най-голямо удовлетворение. Щастлив съм, че синовете ми работят в бизнеса, че внуците ми растат при нас! Всичко останало е второстепенно…

ГЕОРГИ: Миналата есен разнообразихме културите. Направихме си и овощна градина, 30 декара череши по нова технология “ Уфо“. Дръвчетата са засадени нагъсто (по на метър едно от друго) и под ъгъл 45 градуса (като при лозята). Прихванаха се успешно.

ИЛИЯ: Ако се окаже удачна имаме възможност да разширим градината, в близост разполагаме със 100 декара собствена земя.

А БЪДЕЩЕТО?

ИЛИЯ: Бъдещето е в нормалните ферми. Разрастването не е задължително и най-важно условие. Важното е стопанствата да се усъвършенстват, да се търси максимума от културите. А това е важно и за страната, защото земята не може да се разшири, работим в посока увеличаване на добивите. Ние сме земеделска държава и в това е силата ни. В това е бъдещето.

ЯНЧО: Настояваме да бъдем чути и разбрани правилно. Защото сега не ни разбират. Коментарите за нас са такива, все едно, че сме политическа партия. Сега сме „зърнари“, а защо не бяхме такива преди 15-20 години? Когато карахме счупените трактори, никой не ни забелязваше…

* * *

ИЛИЯ: Забелязва се тенденция младите да се включват по-активно в асоциацията, управителният съвет се събираме почти всяка седмица, но постоянно поддържаме комуникация и по телефоните. Трима са старите членове, двама сме нови. Хубавото е, когато има приемственост, когато си помагаме. Скоро в нашия съюз ще приемем нови зърнопроизводители, всички са отговорни, заплащат членския си внос и най-вече са активни в предложенията…

ЯНЧО: Всеки един земеделец и син на земеделец, независимо къде работи, трябва да „даде своята лепта“ в асоциацията. Това е истината. Защото без силни местни структури Националната асоциация на зърнопроизводителите няма как да се развива. Не могат да се вземат разумни и работещи решения без активност, без всеотдайност. Така мисля аз с моя вече 25-годишен опит в бранша…

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

На снимката – Янчо Проданов със синовете си Илия и Георги. 

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!