ВСЕКИ ОТРАСЪЛ ИМА БЪДЕЩЕ, НО ПРИ ДОБРО СУБСИДИРАНЕ

*И субсидиите трябва да отиват при реалните фермери – констатира г-жа Мария Степанчева, селекционер в говедовъдството,собственичка на биволовъдна ферма край чирпанското село Димитриево – с близо 500 животни.

Отново сме на тема „Биволовъдство”, този път във фермата на една дама, отдадена на сектора, на животните, на професията. Г-жа Мария Степанчева е позната на всички животновъди у нас. Стопанисва една от най-големите биволовъдни ферми в страната.

– Г-жо Степанчева, защо избрахте да правите бизнес с биволи?

-Аз много пъти съм казвала, че съм биволовъд по неволя. Работех в Селекционния център по животновъдство – Стара Загора. По това време фирма „Булвен” правеше износ на биволи за Филипините и тъй като бяха затруднени при изпълнение на валутния план и плащаха много големи неустойки, се обърнаха към нашето централно управление за съдействие.Ние познавахме много добре регионите,където се отглеждаха стада с биволи в страната и им помогнахме да си закупят необходимата бройка. Фирмата остана много доволна от партньорството, от нашия професионализъм и точност.

Продължих да помагам при подбора и експорта на тези животни, малачетата трябваше да бъдат на възраст от 6 месеца до 1 година.Средствата за този бизнес бяха осигурени от Щатите, но непосредствено след взривяване на кулите износ не можеше да се осъществи. И се наложи да доотгледаме малачетата, които бях закупила. Напуснах държавната служба, започнах да търся място, където да презимува стадото.Надявахме се, че износът ще се възобнови.Но за съжаление нещата се усложниха.Трябваше да закупя ферма и да се отдам на истинско ФЕРМЕРСТВО.

ТАКА СТАНАХ БИВОЛОВЪД. Привързах се силно към животните, не можех вече да се разделя с тях. Познавах почти всички ферми в околността. Спрях се на тази в Димитриево – тя беше много добре оборудвана, но говедата бяха разпродадени, имуществото разграбено и аз закупих обора, на който бяха останали само стените.

Започнах да инвестирам и до ден-днешен влагам много средства в стопанството. Закупихме техника, изградихме нов обор, благодарение на програмите. Спечелихме проекти по Мярка 121 на ПРСР, за съжаление кандидатствах по Мярка 4.1 в новия програмен период, но не ми достигна 1 точка, за да се класирам. А сградите са ми страшно необходими, животните са много, те трябва да се чувстват удобно, затова се принудих с кредити и собствени средства да строя двата обора.

Нашите животни са в много добро състояние, храним ги на воля и то с качествени фуражи. Осигуряваме им люцерна, царевичен силаж, комбинирани фуражи”.В началото бяха 160, а сега са 487. Големите биволи са 440, останалите са приплоди. За мен БИВОЛИТЕ СА ПРЕКРАСНИ ЖИВОТНИ! Отблагодаряват се за грижите, продукцията, която даваме в момента не е малко. Цените все още не са това, което трябва да бъде – на фона на цените на горивата, на фуражите, на медикаментите, на препаратите за поддържане на хигиената, изобщо на всичко, което дава отражение на себестойността на продукцията. Разходите растат, а цената на млечната суровина от години стои на едно ниво. Налага се намеса на управляващите.

Животновъдството е сектор, който се дотира в целия свят. Доволна съм, че все пак получаваме помощи – ако ги няма, животновъдство в страната няма да има. Защото само чрез реализация на продукция ферма не може да се издържа. Но въпреки това са крайно недостатъчни.

Скоро имахме заседание на Областния консултативен съвет по животновъдство, аз съм негов председател, и взехме решение да се помогне сектора поради тежките климатични условия. Това отчита цяла Европа и Европейския съюз, дори са предприели мерки по-рано да бъдат изплатени субсидиите за кампания 2018-2019 г.

Действително има затруднения с изкупуването на биволското мляко, защото у нас тези ферми са няколко. БИВОЛОВЪДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ Е РАЗПОКЪСАНО. Там, където има биволовъди с малко животни (Северна България, Странджа-Сакарския регион), е много трудно транспортирането на млякото.

ЦЕНАТА И НА БИВОЛСКОТО МЛЯКО Е НИСКА. Разбирам и млекопреработвателите, защото търговските вериги притискат и тях. Виждаме, че маржът при изкупната цена от мандрата и тази, която е на щанда в магазина, е изключително голям. Например купувам биволско сирене от мандрата на 8,5 лв, а в магазина струва 14 лв. Къде отива печалбата? И преработвателите не печелят толкова много, защото имат допълнително и транспортни разходи…

В момента, предвид инвестициите ми в строителството, себестойността на моето мляко е изключително висока – около 2,30 лв. Всъщност това е реалната цена за литър биволско мляко.

И отново ще посоча, че благодарение на субсидиите постигнахме много. Но СУБСИДИИТЕ ТРЯБВА ДА ОТИВАТ ПРИ РЕАЛНИТЕ ФЕРМЕРИ. Започнаха да се правят съвместни проверки от МЗХГ и БАБХ. Знаем за случаите как в системата има регистрирани животни, а при посещение на място – нито 1! Изнесени бяха данни – в около 25% от стопанствата не намериха животни или намериха много по-малко от това, което е регистрирано. Нещата просто трябва да се затегнат.

При мен заплождането е естествено, отглеждам 2 бика и 1 подрастващ. Животните пасат на 2 стада – дойни и сухостойни и във всяко има по 1 бик. Биците ми са получени от изкуствено осеменяване, много са хубави.

Млечното животновъдство е най-трудният отрасъл, действително си ангажиран 365 дни в годината. В зимните периоди е най-тежко – водата е замръзнала, техниката не иска да пали, а животните трябва да се хранят, да се издоят сутрин и вечер. При настъпила буря или силен снеговалеж токът спира, трябва да имаш агрегат, нарушава се режимът, което веднага рефлектира върху по-слабото млекоотделяне…

При мен работниците са 13 и от години са едни и същи, почти няма текучество. Но ги обгрижвам непрекъснато – било за лекар, за пазаруване, семейни проблеми… Правя всичко възможно, за да ги задържа.

Що се отнася до механизацията във фермата, вече споменах, че благодарение на европейските програми се осигурих с почти цялата необходима техника. Имам лагуни и за течния, и за твърдия тор, централен млекопровод, нов обор. Почистването е с верижно-планков транспортьор и със скрепери…

Стопанисвам и около 1100 декара обработваема земя и 1200 дка пасища. Смятам, че обработваемата земя е достатъчно за изхранването на животните, но пасищата – по европейските изисквания и това за хуманно отношение, не достигат.

Щастлива съм, че децата ми поемат бизнеса. Ако не виждах амбицията у Веселин, който завърши ВВУ, специалност гражданска авиация – електроинженер, а сега учи зооинженерство, може би дейността ми щеше да има затихващи функции. Той е страшно упорит като мен, настойчив е и има желание да направи много хубава ферма, изцяло механизирана, всичко да бъде леко и удобно. Другият ми син – Илин, също учи зооинженерство. Тенденцията е като се върне да поеме фермата. Снаха ми е селекционер, занимава се със селекцията и контрола на животните в Южна България. Това ме мотивира.

Работили сме при такива трудности и не сме се отказали, сега вече е много по-лесно… Надявам се, че нещата ще потръгнат още по-добре, най-вече когато имаш материалната база, техниката за обслужване, добри работници и близки до себе си.

ВСЕКИ ОТРАСЪЛ ИМА БЪДЕЩЕ, АКО ИМА НАИСТИНА СТАБИЛНО СУБСИДИРАНЕ. Може да се развива ако ги има и програмите, да бъдат подпомогнати стопаните, да се снабдят с техника, да се облекчат процесите… Но ако от страна на държавата не се прави нищо, както и от страна на ЕС – това води до гибел.

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!