Все по-малко остават животновъдите у нас

*Сподели тревогата си Нелка Костова, която отглежда 100 млечни крави и обработва 4200 дка земя в гр. Каспичан, обл. Шумен.

*Цената на млякото не е мръднала през последните 14 години, докато финансовите тежести се увеличават.

*Сушата от 2020 г. наложи тегленето на кредити за разплащане със собствениците на земя и доставчиците на семена, торове и препарати.

Срещата ни със земеделския производител Нелка Костова започна с добър знак – във фермата се роди мъжко теле. Развълнувани от успешно завършилото раждане, разговаряме с производителката откровено за истините в родното говедовъдство, за любовта към животните и за условията, при които се сее новата реколта. Нелка Костова се занимава с отглеждане на животни от 1993 г. По-късно стопанството се разраства и започва да обработва земя за нуждите на кравите. Ето какво сподели чаровната и неуморна стопанка:

-От 1993 г. съм в земеделието. Първо бяхме само животновъди. През 2004 г. се разпадна кооперацията в Каспичан. Хората си взеха земята. Тогава ние наехме 500 дка, беше през март. Тъй като земята не беше обработена, засяхме бял трън. Посевите с тази билка поникнаха много добре, дъжд имаше. Точно по време на жътва дойде един ураган и всичко пред комбайна отлетя. Това беше началото – с един голям минус. Не се отказахме, продължихме. Решихме да се насочим към растениевъдството, тъй като вече бяхме стигнали до извода, че е много трудно да отглеждаш животни без земя. Трябва да има храна за тях. Не си ли осигуриш, трябва да купуваш. Всяка година обаче цените са различни и е много трудно да набавиш достатъчно храна, за да си сигурен, че ще ги изхраниш. Истинските животновъди знаят, че това е много важно. Ти може да нямаш какво да ядеш, но животните трябва да имат. По принцип ако не ги обичаш, няма защо и как да ги отглеждаш. Така започнахме да обработваме земя – от 500 дка в началото до 4200 дка днес.
Отглеждали сме крави, овце, прасета. В момента имаме 100 дойни крави. През 2009 г. закупихме краварника в стопанския двор, направихме проект по мярка 121 от ПРСР за модернизация на кравефермата. До тогава се грижехме за 20 животни за мляко и 75 овце. Когато започнахме да се разрастваме, продадохме овцете. Причината беше липсата на работна ръка. Този проблем не е от вчера и днес в животновъдството. 
Няма какво да крия, много е трудно. Човек се учи постоянно, в движение. Много ми помогна и посещението в Америка по предложение на АЗПБ. Това беше една истинска школа за мене. Научих много от преподавателите за животновъдството: за кравите, за храненето им, за селекцията на черношарената порода. Много беше полезно и интересно.
Проблемите са доста и са известни. Единият от тях е цената на млякото. Скоро приготвях една справка от НАП. Тогава се върнах назад във времето и видях, че през 2007 г. съм продавала 200 литра мляко дневно на 67 ст./л. В момента продавам 2 тона мляко дневно на 70 ст./л. Ето това е цялата истина! Посещавали сме ферми и изложения в цяла Европа и виждаме как работят и какво е отношението към животновъдите в техните държави.
У нас вече не се издържа и това е причината много хора да продават животните си. Имам колеги, които направо затриват цялото стопанство, а това са селектирани стада. Все по-малко остават животновъдите, а финансовата тежест – все по-голяма. Това са осигуровки, заплати, сметките показват, че няма как да вържеш при тези цени дори себестойността. Няма как да икономисаш от изхранването на животните, защото това е една спирала – даваш по-малко и получаваш по-малко. Така постепенно стигаш дъното.
Мислила съм за мандра, за преработвателно предприятие. За да направиш нещо качествено обаче, трябват качествени хора да ти помагат, а такива няма. Мислила съм, дори имах готов проект, от който се отказах. Просто няма хора. Мислила съм и за създаване на Група на производителите по съответната мярка, за да получим някаква помощ по европейските програми. Но тук в региона сме малко животновъди и не се получи.
В момента обработваме 4200 дка земя. През есента засяхме 1500 дка пшеница. В момента се сеят около 500 дка царевица за зърно, 500 дка за силаж и люцерна. Успяхме да засеем 900 дка слънчоглед. Малко хладно беше тогава, но предвид дъждовната обстановка решихме, че няма време за чакане. Пшеницата се развива чудесно. Успяхме да наторим, да напръскаме веднъж. Помним годините, през които се е налагало да купуваме силаж, а това е убийствено за един животновъд. Все пак се справихме, независимо от засушаването.
Сушата не прощава. Имахме полета с пшеница, от които жънахме по 50 кг/дка. В по-горските райони явно е паднал дъжд и там изкарахме средно по 580 кг/дка. Така успяхме да вържем един приемлив за тежката година баланс.
Много трудна година беше – и за изплащане на ренти, и за разплащане с фирмите за торове и препарати. Успяхме да се справим някак. Не е тайна, теглихме кредити от банка. Ако искаме да продължаваме, трябваше да го направим, няма друг начин. Ние сме и животновъди, едва ли има някой от нас без кредити…
Галина Недкова

(повече в Агровестник – стр. 17-20)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!