Всички харесват нашите яйца!

*Това споделят Иван и Наталия Иванови. Фамилията отглежда над 100 кокошки-носачки и 3 декара картофи в Чипровското с. Железна. Цялата продукция се реализирана фермерския пазар пред Министерство на земеделието.

Иван и Наталия Иванови са предприемчиви хора, които обичат труда и приемат предизвикателствата на различни професии. Дамата е родена в Украйна, но преди 30 г. любовта я отвежда в китното селце Железна, което е само на 2-3 км от Чипровци. Тя е учител по биология и физическо възпитание, а зад гърба си има спортна кариера като баскетболист. Заради любовта си към животните завършва и ветеринарна медицина. Съпругът й е икономист, но след като остава без работа, се впуска в частен бизнес. До преди няколко години произвеждат нерафинирано олио. Днес са животновъди и отглеждат над 100 кокошки-носачки в село Железна. Кокошките им наистина са щастливи, не само защото се отглеждат свободно в просторен двор.Другото голямо предимство е, че дишат чист планински въздух. Фермата е разположена на над 500 метра надморска височина, а мястото е част от мрежата Натура 2000 „Западен Балкан“. Пернатите са от не много популярната у нас специализирана германска порода з аяйца Ломан Браун. Те са изключителн оплодовити – могат да снасят до две яйца на ден.

Разговаряме със семейство Иванови защо са сменили бизнеса и как след пълната промяна, се справят като животновъди. Естествено,думата има първо дамата:

– Известно време преработвахме слънчоглед и произвеждахме нерафинирано олио. Няколко години всичко вървеше много добре – докато не започнаха да падат цените и масово да се внася евтина растителна мазнина, която подбива българския производител. По същото време отглеждахме десетина кокошки за собствени нужди. Хранихме ги с кюспето и отсевките, които бяха остатъчна суровина от производството на олио. След като то стана нерентабилно и се отказахме от тази дейност, решихме да увеличим броя на кокошките. Преди това въобще не сме имали идея да ги гледаме с цел бизнес.

Съпругът ми се регистрира като земеделски производител, а после и по Наредба 26, която регламентира директните продажби от фермата. Първоначално яйцата реализирахме основно на пазара в Чипровци, а сега ги предлагаме и в София на специализирания фермерски пазар пред Министерство на земеделието, който се провежда всяка сряда. На всички им хареса качеството на нашите яйца. Вече втора година всяка сряда пътуваме до София и там предлагаме почти цялата си продукция.

Отначало хората бяха резервирани, но които си купиха веднъж, се връщаха отново и отново и вече имаме много редовни клиенти. Обикновено всичко свършва до обед. Рядко ми се случва да си тръгна след 14-15 ч. – казва г-жа Иванова. Тук се включва съпругът й, за да я похвали, че от цялата фамилия, тя е най-добрата търговка, която продава стоката почти аламинут:

– И аз, и дъщеря ни сме продавали, но не ни върви така, както на Наталия. Имало е случай да я заместваме, а хората ни питат, къде е дамата с чипровските яйца – казва с усмивка г-н Иванов. Той е от малцината фермери, които не се оплакват от държавните институции, с които комуникира покрай бизнеса си – Нямаме проблеми с експертите от Българска агенция по безопасност на храните. Правят ни редовни проверки на място, гледат и техническата ни документация, която винаги е изрядна. Взимат и задължителните проби за салмонела. Хората си вършат работата бързо и точно, така че за мен са перфектни.

Вече втора година предлагаме на клиентите и картофи, които също са собствено производство. Насаждението е на три декара, също в района на село Железна. Земеделската техника, с която отглеждаме картофите – от А до Я, също е от Украйна, само мотоблокът е японски. Като се започне с машина за садене, вадене, сортиране, плуг, пръскачка – всичко е от Украйна. За наша радост тази година беше хубава за картофите. Те са балкански и са екологично чисти. Даже ги третираме с биопрепарати…

Питам г-н Иванов, дали като производител на яйца получава национално или европейско финансиране, а той отговаря, че досега не е подпомогнат и с една стотинка:

-Достатъчно ни е, че имаме подсигурен пазар пред Министерство на земеделието,което за нас е много голяма помощ. Атези, които взимат субсидии, искат да си купуват коли, без да работят. И аконе се даваха субсидии, действително нищо нямаше да се работи. Не сме били подпомогнати и когато направихме цехаза производство на нерафинирано олио през 2007-2008 г. Всички машини си внесохме от Украйна, а продукцията предлагахме като суровина за производство нарафинирано олио. Но цената на олиото падна, а и хората купуваха по-малко. Даже и сега в някои търговски вериги има олио по 1,50 лв. за литър, а 500 лв. е цената за тон слънчоглед. Преценихме, че е по-добреда спрем да произвеждаме при това скъпо семе, отколкото да работим на загуба,още повече, че влязоха много западни контрагенти. Но западното олио не е слънчогледово, нашето е много по-хубаво и сто пъти по-качествено, но те наводниха нашия пазар и цената неминуемо падна.За съжаление, на външен вид няма как да се разбере кое олио е качествено и кое не…

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!