ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТ… ЛЮБОВТА КЪМ ЖИВОТНИТЕ

<> И продължава с иновациите в сектора, които са основния двигател в бизнеса. 300 крави, юници и телета от Черношарената порода, модерна доилна зала, млечно такси, хладилна вана и редица други подобрения във фермата на фамилия Капелови от с. Ореш, Свищовско, чертаят вярната посока за печеливш бизнес.

В този контекст премина срещата и разговора ни с г-жа Калина Капелова, съсобственик на кравеферма в Свищовското село Ореш. Пристигаме в офиса на „Капелови“ ООД в дъждовния и студен 10 март. Имайки предвид тяхната и наша ангажираност започваме по същество разговора с младата дама:

-Баща ни постави началото на този бизнес, след като почина внезапно преди три години, аз и брат ми Калоян го наследихме. Фирмата е една от първите регистрирани земеделски производители в региона, преди повече от 20 години. Тогава следвах в Свищовската академия. След като завърших висшето си образование беше нормално да се ангажирам със счетоводството.
Отначало дружеството развиваше само растениевъдство, а в последствие и животновъдство. Баща ни много обичаше животните и основно той беше ангажиран с тях. Брат ми се занимаваше повече с полските култури. Днес сме съдружници в „Капелови“ ООД, аз предимно съм заета с кравефермата. Свикнах, всичко стана неусетно и работата ме увлече…
Преди години потърсихме селекционер Марчела Атанасова, рег. представител на АРЧШПБ, Велико Търново, за да ни помогне в правилния избор на животните, за да направим селекция на високо научно ниво. Посети ни, запозна се с фермата и се ангажира да работи с нас. Постепенно подбрахме животните, с времето е естествено по-некачествените да отпаднат, въведохме и изкуственото осеменяване.
В момента имаме доста млади животни, всички от Черношарената порода. Отглеждаме общо 300 крави, юници и телета, а дойните са 140. За мащабите на региона фермата ни може да се каже е средна по размери. Сами си произвеждаме и фуража – силаж, люцерна, ливади, зърно и така осигуряваме храната за стадото
Баща ни ни остави стара доилна зала с централен млекопровод и имахме два пътя: или да продадем животните, или да инвестираме в нова доилна зала. На хората работата във фермата не им допада, за тях тя е, меко казано, отблъскваща. Няма много желаещи и за да редуцираме работната ръка решихме да подменим доилната зала. Това ни струваше 150 000 лв., наши собствени средства. Не кандидатствахме по програма.
Но в момента инвестицията ни се ОТПЛАЩА И СМЕ ДОВОЛНИ. Двама млади лекари (д-р Васил Василев и д-р Росен Иванов) ни посещават два пъти седмично и сме много доволни от партньорството. Дори бих казала, че ако не бяха тези специалисти фермата ни нямаше да се развие добре и да достигне това ниво, на което сме сега. Да, животните ни бяха групирани, фуражът беше осигурен, но е необходимо да се следи за куп неща: заболяемост, ваксини, балансиране на рецептите. Млади лекари са, работят с желание и то в големи ферми, докато много други техни колеги предпочитат да се ориентират към кучета, котки и пр.
Миналата пролет кандидатствахме по мярката за отглеждане на млади животни и си закупихме млечно такси и нов хладилен танк. Работата ни се улесни доста. Нашите млекодайни животни вече имат родословие, Анелия Петкова е колежката, която попълва родословната книга. Нанася резултатите от ежемесечните контроли, отелванията за месеца, прегрупирането на животните…
Когато първият път дойде Марчела имахме макар и единици със среден млеконадой по 3-4 литра, а на стадото беше около 18 литра. В момента той е между 23-24 литра. Нещо повече, в силната ни група резултатите са 29 литра! Доволни сме, повечето животни са на първо теле и все още не са разкрили потенциала си. Може би идната година ще ни се отблагодарят с по-висока продуктивност.
Суровината предаваме на Лактима – В. Търново, от дълги години работим с това предприятие. Още баща ни беше сключил договор с тях и доброто партньорство се дължи на коректност от двете страни. Поддържаме качеството на суровината и изкупната цена е добра.
ХРАНЕНЕТО НА РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ЖИВОТНИ ПРИ НАС Е НА ВИСОКО НИВО. И държим на това, защото доброто и балансирано хранене, грижите, се отразяват благоприятно на здравословното състояние и продуктивността на животните.
Голям плюс е, че разполагаме със земя, така си осигуряваме фуражния баланс още наесен. Защото сега зърното, силажът, балите са на по-високи цени. Така са организирани дейностите при нас, излизаш от дома рано и се прибираш понякога в 10, в 11 часа, та и по-късно вечерта. Няма как, докато се подредят животните, докато се издоят – времето минава. Случвало се е механизаторите от растениевъдното стопанство да слязат от машините и да влязат във фермата да доят. Защото персоналът е непостоянен. Работят по няколко дни, напускат без да ти се обадят и ти се чудиш откъде да я захванеш. Д
Във фермата работят постоянно 8 души. Ползваме електропастир, но през лятото със стадото излиза и пастир. Животните отглеждаме на несменяема сламена постеля, горе-долу на 2 месеца я подменяме. Преди 7 години участвахме по Мярка 121 – закупихме трактор, тороразхвърлящо ремарке, миксер и фадрома. Оборският тор се разпределя по нашите полета, по пасищата. Отглеждаме царевица за зърно, за силаж и на по-голяма площ люцерна, пшеница – също.
В момента нашият капацитет е едновременно издояване на 12 крави, работим с „Рибена кост 2х6“, автоматична. Лесно се обслужва, две жени са ангажирани с поддръжката й, доим трикратно (преснотелките). Във всеки момент може да бъде проверена температурата на животното, количеството на издоеното мляко, неговата плътност… Сериозна беше инвестицията, но трябваше да я направим.
Трудно се разделяме с животните, особено когато правим ремонт на стадото. Натоварваме ги, аз подготвям фактурата и ръцете ми треперят. Дотолкова сме свикнали с нашите питомци, женските ги кръщаваме, за нас не са „еди кой“ си номер в стадото, а си имат имена.
Изключително много държим на хигиената, новият ни танк за съхранение на млякото е с автоматично измиване и това е още един плюс. Защото се постига качество, а и персоналът се редуцира. Правим инвестиция, но икономисваме от работната ръка, която при нас липсва. Чувам, че така е навсякъде. Хората се оплакват, че нямат работа, но и не желаят да се включат в животновъдството. За да работиш във ферма, трябва да обичаш животните. Страхуваш ли се от тях, няма да си успешен.
Велина ПЕТКОВА

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!