„Всяка пролет надеждата ни за успешна година се възражда – това ни крепи!“

*Споделя Елена Янкова от Първомайското село Искра. Заедно със своето семейство тя отглежда трайни насаждения в полите на Родопите. Проблеми не липсват, но с много желание и отдаденост семейството продължава напред.

Елена Янкова заедно със съпруга си от години се занимава с отглеждането на сливи,праскови, череши и лозя в Първомайското село Искра. Напоследък активно в трудоемкото занимание се включва и техният син. Верен помощник е и нейният баща. Още в началото на нашия разговор Елена е откровена, че обича селото, в което живее и е твърдо решена, въпреки трудностите, да продължи да се занимава със земеделие и заявява: „Това ме кара да се чувствам пълноценна и свободна“.

Историята на семейния бизнес ни връща около 13 години назад. През 2006 г. семейство Янкови поемат по трънливия път на овощарската професия. Започват от нулата, но с много ентусиазъм и желание лека-полека последователно изкачват стъпалата в изграждането и развиването на едно стопанство.

– По случайност хванахме една програма „Родопи“, която имаше за цел да насърчи ефективното земеделско производство в региона на планината. Подкрепяше се създаването на стопанство с алтернативни култури, каквито в случая са трайните насаждения със сливи, праскови и череши. Получихме нисколихвен заем и така започна всичко – разказва ни Елена.

Нещата обаче въобще не са толкова лесни за семейството. Срещу участието си в програмата за развитие на алтернативно земеделие в Родопите Янкови ипотекират всичко, с което разполагат. Така успяват да създадат първите двайсетина декара с овощни насаждения. Надеждата им в онези години се подхранва от предстоящото влизане на България в ЕС и милиардите европейски средства, за които се говори, че ще потекат към българските села и земеделски производители.

– За съжаление, не се получи точно така! – коментира Елена. – Средства наистина имаше, но ми се струва, че и към момента те не се разпределят правилно. Така или иначе в следващите няколко години заложихме много на създаването на лозови масиви. Днес вече стопанството ни разполага с 25 декара овошки и цели 70 лозя. Приоритизирахме гроздето за сметка на градините с плодове. Някои от лозовите ни насаждения са засаждани още през 50-те години на миналия век. Дълго време обаче бяха запустели и никой не искаше да ги погледне. Наложи се цялото семейство да вложим много труд, усилия и средства, за да изградим онова, с което в момента разполагаме. Изминаваха 4-5 години преди новите лозови насаждения да започнат да се отплащат. Към настоящия момент отглеждаме десертни сортове като Памид и Мерло. В черешовите градини залагаме на ранните сортови групи като Ван и Бинг…

Градините ни са пръснати на много места, което от една страна е добре, защото дори в землището на нашето село се появява нещо като микроклимат над определени места. Понякога той благоприятства, но друг път възпрепятства развитието на съответната култура. Разпръснатите градини дават и известна сигурност, че при буря все пак нещо ще бъде запазено. Друг е въпросът, че се губи много време при прехвърлянето от една нива на друга.

След като стартира своята земеделска дейност с финансиране по програма „Родопи“ Елена опитва на няколко пъти да получи европейско подпомагане за разширяване и развитие на свето стопанство. В последния опит се впуска синът й, който е пряко ангажиран с работата на своите родители.

– Той имаше огромно желание да кандидатства по мярка „Млад фермер“ – продължава да разказва Елена. – Преди около три години подадохме документи, като бяхме уверени, че синът ми ще бъде одобрен. За това време до момента обаче стоим в резервите, а за финансиране въобще не можем да говорим. Той се отказа да чака и вече сам си отглежда няколко декара с череши и сливи. Стопанството ни все пак получи финансова инжекция – по линия на мярка 121 „Инвестиции в земеделски стопанства“ по ПРСР 2007-2013 г. Закупихме малък китайски трактор „Foton“ модел „Lovol“ с мощност 40 к.с. 60% от направената инвестиция за машината се покри от програмата. Помощта си е помощ, но е крайно недостатъчна, за да се конкурирам с големите в бранша. Къде с помощ от колеги в село Искра, къде с лишения тракторът ни бе оборудван с цялата гама от прикачен инвентар. На този етап възможност за по-нови и мощни машини няма.

Но да споменем и най-проблемните теми в сектора. Цялата концепция за субсидирането бе изменена и сега от този процес не се възползват дребните и средни производители, за които се предполага, че ще бъдат двигател на всеки бранш в селското стопанство. Стигнали сме до момент, в който клиентът в магазина заплаща двойно и тройно по-скъпо за произведените от мен праскови или череши или сливи. Аз продавам на 30 стотинки, а в магазина ги гледам на 1,20. Не смятам, че така изпълняваме концепцията за цялостно подпомагане на производителите. От това се чувстваме излъгани!

По-лошото от ниската цена, на която овощари и лозари продаваме продукта на своя труд, е липсата на пазар. Според мен това явления е резултат от наличието на нелоялна конкуренция. Няма как да бъде другояче, когато държавата позволява внасянето на по-евтини продукти от съседни страни.

В „кошницата“ с проблеми и затрудняващи работата ни обстоятелства все повече набира сили въпросът с намирането на работна ръка. Няма да скрия, че положението в това отношение става все по-лошо. Хората са малко, а искат и все повече. През миналата година подсигурихме брането с хора от далечни села и на пенсионна възраст. Утежняващо обстоятелство в този процес са еднодневните договори, с които бяхме ангажирани при наемането на берачи. Това ни принуждава да мислим и за други възможности, с които да разтоварим своята чисто административна ангажираност. Изкривеното субсидиране, ниската цена и липсата на сигурен пазар остават – категорична е Янкова.

Най-голямото ми желание е създаването на собствена винарска изба. Този път пречката освен финансова е и законова. Разрешат ли ми изба, мога и ще развивам и селски туризъм.

Всяка следваща година, напролет, надеждата ни се възражда с нова сила. Явно винаги ще е така. Това ни крепи. Тук живеем и това е нашата работа. Просто няма път назад – обобщава ситуацията със семейния бизнес Елена Янкова.

Живко ИВАНОВ

(повече в Агровестник – стр. 18)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!