*посочва Гергана Димитрова, която заедно със съпруга си Иринчо Иринчев се грижи за 75 крави от породата Черношарено говедо в гр. Бяла черква. – Липсата на работна ръка е също препъникамък в сектора!
Фермата на Гергана Димитрова и Иринчо Иринчев се намира в гр. Бяла черква, Великотърновска област. Съпругът я създава преди 40 години и продължава неуморно да се труди до ден днешен. Отглеждат 75 животни от породата „Черношарено говедо“. Те са под селекционния надзор на Асоциация на развъдчиците на Черношарената порода в България – Русе. Животните са разположени в два частни имота, като единият е с площ 2-3 дка. Семейството поетапно е реновирало стопанските сгради, като ги е приспособило за тази дейност.
Основните процеси на хранене и почистване се извършват ръчно. Само фуражът се забърква в миксер. Суровините са основно собствени, но се налага допълнително да купуват компоненти за фуража. Иринчо Иринчев обработва 540 дка земя, от която собствените ниви са 200-300 дка, а останалите в землището на града са наети. Почти всяка година отглежда около 150 дка царевица и толкова пшеница, около 100 дка ечемик, а останалите площи са с люцерна. През настоящата година заради жегите е прибрал само три откоса. Един парцел царевица е на поливна площ, като само от него е с добри добиви. Сламата се осигурява от други местни стопани.
Семейството се стреми храненето на животните да е пълноценно през цялата година. Разполагат с ливади, които са наблизо и в топлите сезони стадото пашува.
-Сутрин започваме работа в 6 и 30 часа. Първо се захващаме с чистене, а към 8 и 30 ч. заедно с единия от двамата работника започваме да доим. Използваме агрегати с гюмове – обяснява Гергана Димитрова.
Средният дневен млеконадой е 850-900 литра. Предават млякото на мандра от региона на изкупна цена от 95 ст./литъра. Не са доволни от тази стойност, но държат на коректните отношения със служителя, който идва на място да събира млякото.
Следобяд стопанката се прибира вкъщи, за да свърши домакинската работа, като в 16 и 30 ч. се връща във фермата. От грижи се нуждаят и четирите заека, както и близо 100-те качулати гълъби. Те са хобито на фермера. Той често подарява пернатите на деца от града.
Семейството е реализирало проект по ПРСР, по мярка 4.1., като са си осигурили различни машини – тороразпръскващо ремарке, балировачка, ремарке-миксер, сеялка и др. През пролетта на 2026 г. проектът ще приключи и са решили да намалят животните до 40 дойни крави.
-Имахме желание да правим нов обор, но не ни достига време, сили и средства! – призна дамата. – В България малките животновъди нямат никаква подкрепа. Трудно е обслужването на животните, което е 24/7 и 365 дни в годината. Липсата на работна ръка също е „препъникамък“ за развитие на фермите у нас.
Производителката въпреки всичко намира време и за своето хоби – да отглежда цветя. В двора си има много саксии с красиви растения. Залага на по- издръжливи видове като кани, бонки и други. Особено се гордее и с четирите си палми. Тя споделя, че въпреки тежкото фермерско ежедневие, ги крепи любовта към животните.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-8)
