„В животновъдството няма пари, ръководи те само любовта!“

  • откровен е Георги Илиев от Лесичери, който със съжаление коментира, че у насвсе още не се ценят чистите и качествениродни продукти
  • Заедно с брат си Бисер се грижат за 50черношарени крави и 60 телета. Стопанисватсъщо и 450 дка земя и 850 дка ливади.
  • Който е фермер, няма нито време, нито пари. Въпреки това, любовта към животните те ръководи всеки ден, признава Георги Илиев от село Лесичери, община Павликени. Той е завършил местния селскостопански техникум, след което дълги години е бил механизатор. През 2005 г. заедно с брат си Бисер Илиев създават семейна ферма. В момента се грижат за 50 черношарени крави и 60 телета. Стопанисват 450 дка земя и 850 дка ливади.

Тъй като братя Илиеви са малки производители, достъпът им до европейски средства е труден. Преди години двамата са се опитали да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони, но не са били одобрени. Тогава Георги тегли банков кредит и заминава за Германия. Закупува техниката, от която се нуждае стопанството – силажораздаващо ремарке, трактор с фадромно устройство, многодискова косачка и др.

Фермата им се намира в бившия стопански двор и отговаря на всички изисквания – има централен млекопровод, автоматични доилни апарати и др. През пролетта на 2014 г. Илиеви инвестират в два модерни млекомата, които поставят в оживени квартали във Велико Търново. Идеята им е болярите да имат достъп до качествено фермерско мляко. За съжаление, въпреки гръмките призиви за подкрепа на родното производство, потреблението е изключително ниско.

– Ежедневието ни е изключително напрегнато. Въпреки, че сме наели пастир, общ работник и семейство доячи, непрекъснато сме ангажирани в производството. До обяд се занимаваме с доене и чистене, след обяд ремонтираме техниката или сме на полето – обясни животновъдът.

Млеконадоят в стопанството е 5,5-6 тона на лактация, а суровината предават на мандрата в град Елена. С преработвателя ги свързват дългогодишни коректни отношения, но все пак най-големият проблем за Илиеви и техните колеги е ниската изкупна цена от 60 ст. за литър. Най-високата стойност, която помнят е била 74 ст. за литър през 2014 г. Реалната себестойност на произвежданото мляко в тяхното стопанство е около 51 ст. От 9 ст. на литър трудно може да се калкулира кой знае каква печалба.

Другият проблем е, че субсидиите, които получават са съобразени с референтната година 2009, когато са имали само 31 животни. Така на практика вземат подпомагане само за половината стадо.

Същевременно непрекъснато растат цените на консумативите – торове, препарати, добавки за фуражи, резервни машинни части и какви ли още не разходи. Освен това ежедневният труд е тежък и времеемък. Въпреки това, братя Илиеви от Лесичери не могат да си представят живота без животните и своята ферма.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-25)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!