В ЗЕМЕДЕЛИЕТО ТРЯБВА ДА ДАДЕШ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ!

*Това е житейската и професионална максима, от която се ръководи Петър Петров, председател на ЗК „Тодор Каблешков“ в едноименното добруджанско село Каблешково.

*Стопанството е обявено от Областния съюз на земеделските кооперации в Добрич за първенец по икономически показатели в категорията до 10 000 дка.

В този тежък момент, когато сушата за поредна година унищожи реколтата от пшеница, рапица, слънчоглед и царевица в Добруджа, е изключително трудно да се говори за добри стопански резултати. Въпреки това отличието за ЗК „Тодор Каблешков“ показва, че председателят на кооператива Петър Петров е направил и невъзможното – с подкрепата на хората около него кооперацията постига сравнително завидни добиви, които на фона на общата картина са истинско постижение! Къде се крие формулата на успеха, попитахме Петър Петров, председател от 22 години на ЗК „Тодор Каблешков“ в село Каблешково, Добричка област:

-Успехът идва с много труд и с бяла коса. Задължително трябва да се стремиш да работиш с добри семена, торове и препарати. Така ще можеш да получиш хубава продукция. Разчитам на фирма, която дава хубави семена. Нали знаете, по-евтиното излиза по-скъпо!
Земеделската кооперация в селото съществува от 1994 г. В началото ръководителите се отказваха след две години работа. Аз съм родом от това село, започнах да наемам земя, направих я около 300 дка и така започнах да се занимавам със земеделие. В същото време работех в данъчното. В тази ситуация от ЗК „Тодор Каблешков“ се обърнаха към мен и така вече 22 години съм неин председател.
Заварих една стара паднала сграда, която навремето е била конюшня, един стар порутен склад от времето на ТКЗС-то и един циментов склад, ограден с телена мрежа и забравен. В течение на годините успях да направя друга нова сграда, да разчистя терена, да построя нов склад, да ремонтирам това, което имаше нужда от ремонт, асфалтирах 5 дка. Така базата стана прилична и удобна. Естествено, това струваше пари. От тогава до сега смея да твърдя, че се развиваме. Купихме много нова техника през тези години, без машини не може. Успяхме да се включим в мярка 121 от ПРСР през 2009 г. Това ни помогна да вземем комбайн, челен товарач, две сеялки за слята повърхност, дискова брана – всичко на стойност 500 000 лв. След това вече зърнопроизводителите трудно стигаха до проектите и ние не сме участвали.
Почти всяка година купуваме нова машина. Колкото и да е трудно, трябва да се инвестира. Дори и през тази тежка година взех пръскачка за 90 000 лв., чизел компактор за 50 000 лв.
Ако трябва да характеризирам изминалата стопанска година с една дума, то това е суша. На два-три месеца падаше малко дъжд, колкото да живнат културите. Но, природата си има свои закони, от нас се иска да правим каквото трябва. Това е истината! Трябва да дадеш всичко от себе си, да отгледаш културата както трябва и тя да получи това, от което има нужда. Оттам нататък природата си знае работата!
Нашите резултати ни дават надежда, че ще изкараме годината, тъй като предстоят редица плащания, като рентите например. Това, което ме крепи, е фактът, че работя с резерв всяка година. Парите на кооперацията са в складовете, а не в банката. В земеделието не можеш да разчиташ всяка година на приходи и сушата през тази и миналата го доказват. Но има още един фактор – цената на зърното. Ами за пшеницата ми даваха по 250 лв./тон?! А това е една от най-скъпите култури, с най-висока себестойност. Ние влагаме много – торове, препарати, подхранвания почвено и листно. Разходите ни излизат до 120 лв. на декар. Един ръководител трябва да умее да взима решения и да ги отстоява. В същото време трябва да вижда и чува какво му споделят хората от кооперацията. При мене работят 12 души, едно цяло сме и всичко постигаме заедно.
Аз съм зоотехник по професия, не съм агроном и навремето исках да имаме животни. Обичам животновъдството. Но как да стане? Пак трябваше да мисля, да пресмятам. Първо – няма хора, които да работят във фермата. Второ – животновъдната продукция няма цена, няма добър пазар. Това показваше, че няма икономическа полза да отглеждаш стада добитък. Реших, че в кооперацията няма да правим големи разходи за животновъдство, ще заложим само на растениевъдството. Видяхте през годините, че много колеги ликвидираха стадата си. Много труд, много разходи и никаква рентабилност. Това е много сериозно, държавата трябва да намери баланса.
Проблемите идват от горе, от управляващите. Това е единственият работещ сектор в България. В никакъв случай не трябва да го губим!
Галина НЕДКОВА

(повече в Агровестник – стр. 12-18)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!