*пояснява Ивелин Спасов, който от 23 години се грижи за 230 дка с кайсии и сливи и продължава традициите в региона. – Затова е нужна подкрепа от държавата и осъществяване на по-строг контрол към вносните стоки!
Ивелин Спасов се занимава с овощарство от 23 г. в с. Търновци, Силистренско. Отглежда 230 дка с кайсии и сливи. Бизнесът е създаден от покойния му баща Людмил Спасов, който е бил един от крупните овощари в региона. С този занаят се занимава и другият му син Свилен Спасов, който стопанисва отделни градини.
Ивелин Спасов е с успешна кариера в други сфери. Той е бивш професионален футболист, който 6 г. е играл у нас в „Професионалната лига“, а след това 4 години в Германия и една година в Гърция. В момента е преподавател по физическо възпитание и спорт в Средно училище „Христо Ботев“ – Тутракан. След като се завръща у нас преди 23 години, се захваща сериозно с овощарство. Това е традиционен поминък за региона и той се стреми да го съхранява.
Кайсиите са 200 дка, като са на възраст от една до 20 години. Сортовете са „Ранна Кишиневска“, „Унгарска“, „Бадемка“, „Силистренска компотна“, „Делмас“, „Мъркулещи“, „Лейди Кот“. Посадъчния матириал стопанинът осигурява от лицензирани разсадници от Силистренско и Русенско. Сливите са 30 дка и са основно сортове „Чачанска Лепотица“ и „Стенлей“, като насаждението е на 8-10 години.
Ивелин Спасов спазва стриктно агротехнологията на отглеждане на овошките. Първо извършва есенни резитби в края на октомври-ноември, когато опадат листата. Веднага следва пръскане срещу кафяво гниене. Третиранията са важни, тъй като в този период дърветата са в покой. През февруари се извършва също пръскане срещу кафяво гниене и гъбички. През този период растенията се събуждат и е важно това мероприятие, което има и дезинфекциращ ефект. Особено, ако по кората са се появили язви или пукнатини.
Следващите пръскания са срещу т.нар. черна златка, която снася ларви в корените. Този вредител е „бич номер едно“ за овощарството през 21 век, сподели Ивелин Спасов. Той уточни, че много негови колеги от Тутраканско и Силистренско са изкоренили своите градини заради него. Инсектицидите, които се ползват при пролетните пръскания унищожават не само златката, но и други вредни насекоми, гъсеници, бръмбари. Ползва само разрешени препарати от ЕС.
В стопанството работят трима служители, но производителят наема по време на кампания 60-100 души на еднодневни договори. Всяко лято идват работници от Старозагорско и Сливенско, които се разпределят между овощните градини в региона.
-Като цяло, трудно се намира работна ръка. Но писането на 100 еднодневни договори всеки ден в продължение на месец е огромно административно натоварване за земеделските стопани. Сутрин се чудя дали да организирам работата или да ги пиша! – оплака се Ивелин Спасов. Според него те трябва да отпаднат или да се намери някакъв административен механизъм, който да е тяхна алтернатива и да бъде облекчена процедурата по попълването им.
Около 85% от набраната продукция от градините на стопанина заминава за столицата на Румъния. За щастие Букурещ е само на 100 км от Тутракан.
Освен трудностите с работната ръка, стопанинът вижда в овощарството редица предизвикателства. Смята, че управляващите трябва да вземат по-сериозни мерки да подкрепят сектора. Овощарите нямат „застраховка“ като минимална изкупна цена.
-Хубаво е да се разработи държавна стратегия, така че родната качествена продукция да не заминава за чужбина. Същевременно държавните органи трябва да упражняват по-строг контрол към вносните стоки. Нашата реколта е с по-висока себестойност, защото субсидиите са на площ. Докато в Гърция и Турция подпомагането е на продадена стока. Ние държим на качеството на стоката, а конкурентите ни от чужбина се стремят към количество – обясни производителят. – Овощарството е сектор, в който се влагат средства предварително, без гаранции за възвръщаемост на инвестициите.
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 7-15)
