В ОВОЩНАТА ГРАДИНА ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ ОТКРИВА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

* Изгражда хиляди декари насаждения и всичко прави с много любов, отговорност, всеотдайност. Със своя професионализъм, с презентационните си умения успява да завладее всяка аудитория.

Срещите ни с проф. Иван Желев, виден наш учен в сферата на овощарството, не са толкова чести. Но достатъчни, за да добием впечатления за неговата работа, за високата информираност относно новостите и за практичните препоръки и съвети, които не спестява никому. И днес той е консултант в не едно и две фермерства, работи усърдно (както някога) и ежедневието му доставя удоволствие.
На поканата за разговор и представяне в „Агровестник“ той откликна с желание. Знаехме, че е чирпанлия, агроном по професия, семеен с две дъщери, две внучки и един внук. Автор е на 5 книги: „Гъсти ябълкови насаждения“, „Атлас на системите за формиране и резитба при ябълката“, „Формиране и резитба на ябълката по системата вретено“, „Декоративно овощарство“, които предизвикват висок интерес.
Помолихме го да ни разкаже за своя творчески път, за предизвикателството да се посветиш на сектора, който носи наслада на малки и големи…
– Агрономия завърших във ВСИ „Васил Коларов“ през 1960 г. Постъпих на работа по разпределение в с. Златна ливада (Чирпанско). Специалността ми беше полевъдство, но трябваше да се реализирам в друга сфера. Постъпвайки на работа там заварих ябълкова градина от 200 дка на брега на р. Марица. Председателят Иван Вълев, мъдър ръководител, ме посрещна с желание и надежди. Сподели, че проблемите на стопанството са в зеленчукопроизводството и овощарството. Та оттогава се зароди ЛЮБОВТА МИ КЪМ ОВОШКИТЕ.
Заех се отговорно и още първата година получихме 200 тона ябълки, не беше кой знае колко, но не беше и малко. Старото име на селото беше Алтън чеир, та се прочу с „алтънчеирските ябълки“. Основно се отглеждаха Червена и Златна превъзходна, Айвания, Карастоянка и др.
Този успех ми отвори вратата към сектора. Въпреки, че беше от стария тип, градината стана образцова. Останах в Златна ливада до март 1962 година. Кандидатствах в КОС Ямбол, започнах като управител на филиал „Ормана“, но след година позициите на структурата отслабнаха. И тогава взех решение да опитам за редовен аспирант в Института по овощарство – Пловдив, където работих цели 37 г в секция „Агротехника“ с ръководител ст.н.с. Иван Илиев.
Започнах да работя по резитбите и за три години бях готов с темата. Защитих и останах в института. Преди това градините, тип „Палмета“ се възприемаха трудно, не можаха да си пробият път, но в същото време не беше лесно да изместя учените, които вече бяха подхванали този начин на оформяне на дръвчетата.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЕ ДЪРЖЕШЕ В ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЪЗКАТА „НАУКА-ПРАКТИКА“. Пътувахме много, обикалях окръзите, а в Долината на прасковите съм участвал в създаването на хиляди декари прасковени градини, като се започне от Червенаково, Ветрен, Струпец, Селиминово, Бинкос, Гавраилово, Сливен, та чак до Крушаре.
Мобилизацията беше невероятна, с интензивното овощарство постигнахме високи добиви. Професорът повярва в мен и реши, че трябва да мина специализация. Изпратен бях на 6-месечен курс по западен език (френски), най-напред специализирах в Белгия, втори път – в Холандия и дългосрочната ми специализация бе във Франция. Там бях по линия на ФАО.
Добих и самочувствие, започнах да работя върху първата моя книга „Гъсти ябълкови насаждения“. У нас не се посрещна добре, защото имаше тенденция колективи да издават книгите.
Засадихме демонасаждение в с. Коматево, Пловдивско. НПК „Г. Димитров „- Пловдив с ген. директор Кирил Кралев в онова време бе образцов комплекс в страната. Градината беше на 120 дка, посещаваше се от ръководители и учени и тя постави началото на ниските ябълкови насаждения. Т.е. да протегнеш ръка и да ги береш.
Резултатите, които получавах ме окриляха, за щастие попаднах на хора, които споделяха моите идеи, опити, експерименти. Не бързах с професурата, работех по системите на формиране и резитба в интензивното овощарство повече от 10 години, вследствие на което предложих система на формиране „Вретено“, която и досега не е изместена от друга.
Редом с това експериментирах със 150 до 300 дръвчета в декар, но имах опити и с хиляди бройки (стигали са до 7 000). Оказа се, че оптимумът за нашите условия са 200-250 дръвчета, разстоянията между редовете бяха 3.5-4 метра на метър и половина, а при по-силни сортове – до метър и осемдесет сантиметра в реда. В цялата страна внедрявах научните си постижения. Заварих ябълковите полета с добив от 200 хиляди тона и за 10 години те се покачиха три пъти, достигнаха 600 000 тона при чувствително намаляване на площите. Дърветата бързо влизаха в плододаване, родовитостта им бе висока.
Познавах местоположението на градините, знаех кой е бригадирът. И стопаните ме познаваха, „няма градина, в която да не са останали стъпки от вашите ботуши“ – така ми казваха. Слизах от влака и веднага в градината, свършвах работа – и отново на влака. Сега нищо не остана от тези прекрасни насаждения, болно ми е…
Най-голямата награда за мен е ДОВЕРИЕТО НА СТОПАНИТЕ. Пенсионирах се през 2002 г, но преди това преподавах в РУ „Ангел Кънчев“. След това проектирах първата покрита черешова градина край с. Богомилово, Старозагорско. Сега работя като зав. производство в „Дива Агро“, край с. Ветрен, общ. Мъглиж.
Знам, че за да успее един специалист трябва да бъде ПОСТОЯНЕН, ДА РАБОТИ УСЪРДНО, ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА, ДО МАКСИМУМ ДА „ВПРЕГНЕ“ ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ.
Как иначе за три години можеш да създадеш 5 000 декара ябълкови градини и 1 000 дка черешови, както навремето се случи край с. Ракитница. И душата ти се пълни, когато ти си планирал, проектирал насажденията… И днес съм полезен, консултирам немалко производители, посещавам стопанствата, насажденията…
Записа: Велина ПЕТКОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-23)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!