В планинските райони смъртността на пчелините е по-ниска

*отчита Зия Търнаксъзов, който се грижи за около 300 кошера в село Малиново, Ловешко.

Зия Търнаксъзов стопанисва около 300 кошера в село Малиново, Ловешко. Те са разпределени в два пчелина. Единият е от 152 кошера и е лицензиран за отглеждане на майки и отводки, като е по системата Дадан Блат. Вторият е за производство на мед и е 125 кошера, като в него са комбинирани системите Ланстрот Рут и Фарар.
Край селото пашата е екологична – липа, акация, ливадна, горска, като в някои години пада и мана. Районът е полупланински и се намира на 700-800 м.н.в.
Фактът, че в района са ограничени площите със земеделски култури е голямо предимство, смята младият стопанин. Според него това е обяснението защо са регистрирани минимална загуби след зимата – загинали са само няколко семейства. За разлика от полските райони и тези с интензивно земеделие, където тази година смъртността е много висока. Негов колега например, е загубил целия си пчелин. Същевременно познатите му пчелари, които работят в екологични и планински области, отчитат минимална смъртност.
Според него една от причините за високата смъртност още през зимата е, че пчелите умират, когато достигнат до слънчогледовия мед, оставен им за подхранване. Меденият венец, от който се хранят, представлява различни слоеве от мед, като най-външните са ливадна паша и есенни билки. След като достигнат и консумират слоя от слънчогледов мед, те се дезиориентират, амортизират се и бързо умират, смята пчеларят. Той е категоричен, че сериозната смъртност на семейства в цяла България не може просто да се обясни с небрежност от страна на стопаните.

-Зимата беше топла и това позволи на пчелите да излизат извън кошера, което изключва заболявания. Няма и нападения на акари, защото всеки опитен пчелар може да разпознае, ако пчелите са опаразитени. За съжаление е факт, че климатът много се промени в последните на 15-20 години – посочва Зия Търнаксъзов.
В момента е на 35 г., но се е запалил по пчеларството още като 15-годишен ученик. Някъде от 2003 г. се захваща с тази дейност като хоби, докато е учил във ветеринарен техникум. Освен това наследил 2 кошера от дядо си, но нямал опит и бързо ги загубил. По-късно заедно с приятели хванали рой и решил да ги възстанови. Само за 4 години ги увеличил до 30-40. Дълго време се грижил за тях само през почивните дни, но приемал пчелина си и като възможност за практика. Тъй като бил на ученически стаж в едно от най-големите предприятия за преработка на мед, научил много неща, които прилага и до днес в практиката си.
От 2011 г. започва майкопроизводство, като негови клиенти са пчелари от различни региони на страната. Предлага майките и в рамките на Националната програма за пчеларство. Затова не се е възползвал от останалите мерки, въпреки че има право. Обслужва пчелина си заедно със съпругата си Ралица Атанасова. Реализират меда на дребно, като имат много редовни клиенти, които ценят факта, че е екологично чист.
Според Зия Търнаксъзов сектор Пчеларство е с най-много проблеми и е в агония от години. За него не е предвидено субсидиране, а размерът на подпомагането по „де минимис“ е направо символичен. Затова не е чудно, че много от българските пчелари се отказват или фалират, посочва стопанинът. За съжаление в България не се осъзнава простата истина, че се добива продукция от овошки, зеленчуци и земеделски култури, защото пчелите опрашват всички растения.
Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-25)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!