*е виждането на Мариан Иванов, който от 20 години се занимава със зърнопроизводство в село Бохот, Плевенско, и в момента се грижи за 700 дка. – През последните години се смениха много правителства, които не поеха ангажимент към бранша. Най-големият проблем са ниските изкупни цени на продукцията и като цяло трудната й реализация!
Мариан Иванов се занимава от 20 години със зърнопроизводство в село Бохот, Плевенско. Той е машинен инженер. Около 2000 г е започнало масово затваряне на предприятия в неговия регион и той се е преориентирал към друга сфера. От 2006 г. започнал да работи в земеделския сектор, първо – в малки мащаби, след това е увеличил площите. Днес стопанисва около 700 дка.
Всяка година засява пшеница, царевица и слънчоглед. Първата култура е 350 дка. Миналото лято е дала различен добив на отделните полета, но някъде е достигал 700-800 кг/дка. Изчислява себестойността й на 200 лв, а е продал на 350 лв./тон. В момента пшеницата е във фаза изкласяване, в много добро състояние, влагозапасена.
Царевицата е 120-130 дка. Миналата година от тази култура реколтата е била 100-150 кг/дка. Разходите за отглеждането й са били 180 лв./дка, а е продал на 360 лв./тон. Слънчогледът е 170-180 дка. Миналия сезон е прибрал 120-150 кг/дка. Себестойността му е 170 лв./дка, а изкупната цена – 950 лв./тон. Все още има за продажба пшеница и царевица от реколта 2025 г.
Мариан Иванов обаче споделя, че всички разходи за производството са нараснали – торове, препарати, семена, осигуровки, застраховки, горива, резервни части и др. Торовете са се покачили с 40-50%. За щастие част от тях си е осигурил навреме, защото ако трябва сега да ги купува, би бил изключително затруднен. Другото сериозно „перо“ са горивата, при които е налице ръст от 50%. Не смее да калкулира труда си, защото извършва всички агрооперации сам.
През годините си е осигурил необходимия машинен парк, адекватен на размера на стопанството си. Разполага с един по-голям трактор, два „Беларуса-а“ и един Т-150. Както и с финландски комбайн „Сампо“. Реализирал е три проекта през различни периоди по Програмата за развитие на селските райони. Първият е по мярка 121 и е осъществен през 2012 г. В неговите рамки се е снабдил със сеялки, култиватор, плуг, торачка. Вторият проект е осъществил през 2014 г. и си е осигурил дискова брана и челен товарач. Третият е по мярка 4.1″Инвестиции в земеделските стопанства“ и е за пръскачка и дискова брана.
Преди 2 години е внесъл проект по Плана за възстановяване и устойчивост, но няма надежда, че ще бъде одобрен. Зърнопроизводителите набират малко точки и въпреки че няма отказ, няма и одобрение. През тази година е кандидатствал по същата мярка с още един проект, с който се надява да закупи сеялка за есенници и сечка за слънчоглед.
Базата на Мариан Иванов се намира в частен имот, разположен на 3-4 дка в село Бохот. В него е оформен склад за техниката. Продукцията си съхранява при колеги или в складове под наем.
Засега няма идеи за развитие на стопанството или базата поради икономическата стагнация. Според него, най-големият проблем са ниските изкупни цени на продукцията и като цяло трудната й реализация. Това се случва на фона на непрекъснато повишаващите се производствени разходи. Отделно забраната да се третират семената с препарати води до неравномерното им изникване, а това снижава добивите като цяло. Същевременно няма компенсация за спазването на тези изисквания, които редуцират реколтата. Според стопанина в сектора като цяло липсва целенасочена политика, тъй като последните години се смениха много правителства, които не поеха ангажимент към бранша.
Въпреки това Мариан Иванов има силна мотивация да работи, защото създава нов живот всяка година. Радва се на всяко растение и на узрелите полета…
Лилия Лозанова
(повече в Агровестник – стр. 11-14)
