В СЕЛОТО НА ОВОШКИТЕ С ЛЮБОВ ОТГЛЕЖДАТ ПЛОДНИ ДРЪВЧЕТА!

*Двайсетина са стопаните от красивото село Ветрен дол, които прeдлагат овощен посадъчен материал от различни видове и сортове. Един от тях е Георги Зеленгоров, млад, инициативен и зареден с идеи за развитие на фамилния бизнес.

Георги Зеленгоров е един от потомствените производители на овошки в Пазарджишко село Ветрен дол.

-Тукашен съм, бизнесът ни е фамилен. Моят баща е започнал преди време, помагах му активно и от 7-8 години съм самостоятелен. С много любов и желание произвеждам плодни дръвчета. Колегите са повече от двайсетина, нормално е, нашето село е селото на овошките и на смокините. Може би от дефилето идва едно по-топло течение, което не позволява слана да падне, нито пък градушки.
Дали се създава лесно едно дръвче? Когато следваш правилата и работиш с желание, работата е лесна. Ние произвеждаме подложките най-напред, следва разсаждане на малките растенийца, през март. А преди това обработката на площта трябва да е прецизна. Стопанисвам около 3 дка за тази цел, вадя около 15 000 присадени дръвчета за сезон. Такъв е капацитетът ми. И не се старая да се разширявам, по-добре да работя с по-малки обеми, но професионално.
Подложките подбираме за съответния вид, за местата, където ще се отглеждат. Черешите са на два вида подложка – на махалебка и на дива череша. При ябълките също – за по-сухи местообитания и за по-плодородни полета. Крушите са на подложка дюля, кайсиите – на жълта джанка, сливите – също.
При прасковите ползвам няколко вида подложки: праскова, слива, бадемова, тя е много издръжлива. Има още един вид, Бейбиголд се казва, която дава много буен растеж на дърветата. Подложките ги добивам чрез семена и костилки на открито, подготвяме леха и напролет покълнват. Разсаждаме ги, когато достигнат височина десетина сантиметра.
Иначе за създаването на едно дръвче отива година и половина. Калемите събираме през август и то от най-добрите дръвчета. Следим качеството на плодовете, устойчивостите. Във Ветрен дол имам приятели с овощни градини, но си имаме и собствена градина. Така че подбираме сортовете според търсенето.
През март започва активната работа, дейностите следват по време, поливането и обработките са много важни. Най-големият враг на младите дръвчета са плевелите, затова не допускаме те да ги превземат. Хербициди не ползваме, разчитаме на машинните обработки в междуредията, а около дръвчетата прекопаваме ръчно… Такава е практиката.
Препарати ползваме най-вече при борбата с листните въшки, с къдравостта по прасковите, брашнестата мана. Но калеми събираме от здрави и чисти във фитосанитарно отношение дръвчета.
По проекти не съм участвал, закупил съм си мотофреза, с нея извеждам основните дейности в разсадника. Ползвам и работник, който ми помага. Засаждането на подложките отнема 2-3 дни, ваденето на готовите фиданки – също толкова време.
Кампанията при мен започна на 20 октомври. Работя и по заявки, когато става дума за по-мащабни градини. Най-големи градини съм създал в Пловдивско, там поддържам и три пазара. И в Самоковско, стопаните и любителите – овощари в този край засаждат най-вече сливи, круши и ябълки, и това е съобразено с надморската височина. Овощен посадъчен материал изпращам и на дистрибутори от Северна България, в Монтанско, в Червен бряг… Аз не съм от най-големите производители, развивам средни обеми, докато в селото ни има двама-трима по-мащабни. Мога да се разширя, но искам нещата при мен да са изпипани, а и да работя по спокойно.
ПОДДЪРЖАМ ПЕТ ВИДА ОВОЩНИ ДРЪВЧЕТА И ОКОЛО 30 СОРТА
от сливи, ябълки, праскови, череши и дюли. Десетина са сортовете череши, сега напоследък интерес представлява бялата череша, стана атрактивна от миналата година най-вече. Плодовете й се използват за приготвяне на сладко. Но най-желани са ранните сортове, едри и хубави. Тази есен най-много запитвания и продажби имам при кайсиите, ябълките, крушите и прасковите.
Много стопани ни познават, едни идват със списък, други пък разчитат на нашите препоръки. Затова се интересуваме най-напред за надморската височина, за вида на почвата, възможностите за поливане и пр.
В бъдещ план? Замислям да си направя оранжерии за цветя. Съпругата ми Веселина ми помага, заедно планираме. Аз съм по специалност оператор по корпусна и решетъчна мебел, но откакто завърших гимназията по машиностроене в Пазарджик, поработих и малко в чужбина (в Чехия и Англия) и като се завърнах реших, че производството на овошки е моята професия!
Ние в семейството предпочитаме ябълките, крушите, сливите, като плод, разбира се и смокини. Смятам и този вкусен, традиционен за селото ни плод да включа в сортимента.

(повече в Агровестник – стр. 9-10)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!