В село Церова кория няма безработица

* В населеното място се намира Държавна психиатрична болница, която обслужва Северна България. Заетост предлагат и още няколко институции и предприятия. Обработваемата земя е 11 000 дка, като повечето от нея се стопанисва от крупен арендатор.

* Повече за селото ни разказва кметът Христо Кунчев.

Христо Кунчев е роден през 1969 г. в град Стара Загора. Завършил е специалност „Транспортно строителство“ в бившето ВТУ „Тодор Каблешков“. Около 11 г. е офицер в армията, след това 13 г. е служител в РПУ – Горна Оряховица. От 2015 г. е кмет на село Церова кория, община В. Търново. Ето и неговия разказ:

– Жителите са 500 души, като 400 са с постоянен, а 100 са с настоящ адрес. Младите хора до 25 години са около 20% от населението, до 45 години са около 30%, а близо 50% са възрастните хора. Поради доброто местоположение (близостта до В. Търново) тук живеят от години 10 семейства англичани, както и един холандец. Населеното място е в центъра на котловина, разположена между старата столица и хребетите на Средна Стара планина. На север се извисява висок баир – Страната, пресечен от прохода Клисурата, който води за Драгижево, Лясковец и за Дунавската равнина. На юг се шири равнина, набраздена от долове, рътлини и обширни дъбрави, разположени край двата бряга на река Веселина. По-нататък се извисяват върховете на Балкана, пресечени от горния Еленски проход.

Археологическите находки от тракийския период потвърждават, че е едно от най-старите селища в котловината и Радомирското дере. Край него е открита римска могила с площ 400-500 метра. Тук са разкрити основи на жилища, римски монети, глинени тръби за водоснабдяване. Находките подкрепят преданието, че на върха на Радомирската могила е имало римска пътна станция, която е обслужвала римския път от Кабиле (Ямбол), през Твърдишкия проход и т.н.

Сравнително повече сведения за селото има от годините на Второто българско царство и особено след победата на Цар Иван Асен II на 9 март 1230 г. при Клокотница. След тази победа той въздига в Търново църквата „Св. 40 мъченици“ и построява манастир на високия хълм, южно от близкото село Мерданя, който също нарича „Св.40 мъченици“. В памет на тези велики за България събития и настъпилия мир получават имената си селата Драгижево (драг живот) и Мерданя (мир даден).

Радомира (радост и мир) е наследник на днешното населено място Церова кория. Тук е издигната църквата „Св. Троица“, което се подкрепя от преданията, обичаите и надписите на корниза на сегашната църква „Св. Йоан Предтеча“. В селото е разположена една от крепостите, охраняваща подстъпите на Търново и е имало войска. Обаче след паденето под османско владичество, тъй като се намира на кръстопът, животът на хората тук е бил много тежък. Минавали са турски войски и бирници и това е принудило населението да избяга в близката церова гора. Оттам идва и последното име на населеното място – Церова кория. То се споменава през 1803 г. в официални документи.

Днес в Церова кория няма безработица. Обработваемата земя е над 11 000 дка, като основната част се стопанисва от крупен арендатор. Той е създал 50 работни места, като дори има няколко незаети. „Ловико Сухиндол“ отглеждат 1060 дка лозя и са изградили своя база. В населеното място се намира Държавната психиатрична болница, която е най-голямата в Северна България. Сградата й е на 3 етажа, с голяма леглова база. Към нея има две защитени жилища. В центъра се намира Дом за хора с умствена изостаналост, към който също има защитено жилище за потребителите в по-добро състояние. Персоналът на тези две институции е не само от селото, но и от съседни населени места – В. Търново, Горна Оряховица, Пчелище, Къпиново и др. На наша територия се намира едно от големите месопреработвателни предприятия „Стефанов“ – производител на горнооряховски суджук и други местни специалитети.

Основното училище „П. Р. Славейков“ е средищно и защитено. В него учат 50 деца, като част от тях са от съседните населени места Къпиново и Пчелище. От 2017 г. и детската градина е обявена за средищна и към момента работи с над 20 малчугани.

Полагаме сериозни усилия за поддържането на местния храм. М. г. с 6000 лв. беше изграден 70 кв. м навес, в който е оформен кът за провеждане на църковни мероприятия. Изградили сме специално отводняване и канавка, която да отвежда водата далеч от основите. Поради специфичната покривна конструкция, върху нея не може да се поставят улуци и затова изградихме бетонна отводнителна конструкция.

През т.г. се надяваме да получим още 5000 лв. за храма от Дирекцията по вероизповедания. Те ще бъда вложени в покриване на една трета от вътрешната площ на църквата. До момента сме бетонирали около 90 кв. м от нея и сме завършили първия етап на припокриването. В западната страна има 40 кв. м бетонна площ, която е разрушена и се нуждае от повторен ремонт. За тези дейности са ни необходими около 6000 лв. Надяваме се в бъдеще да засилим допълнително и покривната конструкция.

Имаме ясна визия какво е необходимо, за да обновим напълно църквата. По традиция храмовият празник е през януари, като го отбелязваме тържествено на Ивановден.

През последните години насочвам вниманието си към инфраструктурата в селото. Вече 2 години с подкрепата на програма „Местни инициативи“ на община В. Търново извършваме рехабилитация на улици. Т. г. смятам да обединя отпуснатата сума с финансовия ресурс по инвестиционната програма. Така с 24 000 лв. да можем да ремонтираме други участъци от уличната мрежа, да изградим 150 м тротоар на центъра. За щастие 90% от улиците са рехабилитирани.

Председател съм на НЧ „Развитие 1883“. Сградата е в задоволително състояние след частичен ремонт на покривната конструкция. Планираме смяна на дървената дограма и въвеждане на енергоспестяващи мерки. Тук се помещава местната библиотека, която разполага с богат фонд. Всяка година се закупуват нови книги, като през 2017 г. осигурихме 30 заглавия. Към културната институция има танцов клуб, театрални групи за възрастни и деца, фолклорен състав за обработен фолклор, клуб за художествено слово „Родна лира“.

От 2 години с подкрепата на НЧ „Развитие 1883“ провеждаме фолклорния фестивал „Шарено пиле петровско“, като всяка година броят на участниците се увеличава – през 2017 г. бяха над 450 души.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 5-35)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!