ГАВРА С КАРТОФОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ!

*такова чувство изпитват стопаните от Самоковско, които срещат сериозни затруднения при реализацията на своята продукция и меко казано са отчаяни. „Ние сме част от европейския пазар и не можем да искаме забрана за чуждите стоки, но нека бъдем компенсирани за загубите, които търпим“ – е тяхното мнение.

Знаете ли какво се случва с картофопроизводителите от Алино и региона, от цяла Западна България? – с този риторичен въпрос на редакционните ни телефони позвъниха фермери от този красив край на страната, с които имахме удоволствието да ви запознаем лично преди 2-3 месеца. Тогава те не очакваха „патовата ситуация“, в която се намират сега.

-Нерегламентиран внос от чужбина тотално смачка бранша. Български търговци преопаковат в нашенски мрежи картофи от Гърция, от Турция, от Западна Европа и смело поставят надписи: „Картофи от Самоковско“, „Картофи от Родопите“ – поясни агр. Иван Волев, уважаван специалист и дългогодишен производител на „втория хляб на хората“. – А в същото време един картоф не е изкупен!
Много от моите колеги се отказват да вадят реколтата. В Кюстендилско около 400-500 дка, в Самоковско – около 600 дка с картофи ще останат неизвадени. Защото хората нямат сметка да ги прибират, те правят само разходи. В Алино досега са складирани около 11 000 тона, но ако няма никакъв пазар ще бъдат изхвърлени не по-малко от 6-7 000.
Колегите са в паника, в ужас! Разходите им възлизат около 800-1200 лв. за декар, съобразно класата на посадъчния материали и никога не могат да ги възстановят. Милиони левове са закопани в земята.
Картофите са „вторият хляб на света“ и затова в чест на тази култура са изградени 3 паметника (в Беларус, в Полша и Белгия). А ние се гаврим с него и с труда на стопаните. МЗХГ не взема почти никакво отношение, проблемът е в нерегламентирания внос от Европа, зеленчукът автоматично се преопакова в 5-10-20 кг мрежи и се продава във веригите, подчертавам отново за „самоковски“ и „родопски“. Това е груба лъжа!
Времето напредва, температурите започват да спадат, а милиони килограми са натъпкани в складовете, стотици бегове стоят на открито…
Ние, картофопроизводителите, се обръщаме към ВСЕКИ БЪЛГАРИН ДА КУПУВА КАРТОФИ – РОДНО ПРОИЗВОДСТВО, да помогне фермерите и икономиката на страната. В състояние сме да им осигурим нашенски вкусни картофи – каза в заключение агр. Иван Волев.


-Ежегодно залагам по около 450-500 дка с картофи и реколтата е добра. Започнахме да ги вадим, но не знаем как ще я реализираме – сподели на свой ред г-н Стоян Гергинов. – Реализирах малки количества, до миналата година при мен имаше винаги опашка за картофи, търговци чакаха да натоварят стоката, а сега никой не се интересува от нашата продукция. Над 100 тона добивам, сортовете са различни, селекцията е много добра, но търсене няма. А що се отнася до цената – тя се „върти“ горе-долу по двайсетина стотинки. Разходите ни са много, а приходите нищожни…


-ТОТАЛЕН ЗАСТОЙ около реализацията, бих казал. Имаме още два-три дни да завършим с ваденето. В склада и на полето стоят около 400 тона прекрасни самоковски картофи – обобщи картината фермерът Станислав ВОЛЕВ. – Нямат реализация за момента, не знаем какво ще се случва по-нататък. Търговците на едро твърдят, че на борсите им предлагат вносни картофи по двайсетина стотинки.
Какво предлагаме? Държавата нищо друго не може да направи освен да ни компенсира, защото навсякъде всички картофопроизводители от съседните страни получиха ковид-компенсации, гърците, например по 250 евро на декар. Та ако на нас ни дадат по 500 лв компенсация на декар няма да имаме притеснения относно реализацията, дори и да е за нищожни стотинки.
Навсякъде в останалите европейски страни – Холандия, Германия, Белгия, помощите са адекватни, а ние взехме един de minimis от 40 лв и отделно малка сума по Ковид-мерките – та едва ли се събират 80 лв на декар.

На снимката – вкусните български картофи – от Самоковско, от Родопите… стоят по складовете, в биг-беговете и в земята, търговците печелят от вноса на евтини полски, гръцки и пр. картофи…
Снимката ни предостави г-н Станислав Волев.

(повече в Агровестник – стр. 13-16)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!