* За 26-годишния младеж планината е уютен дом. Конете са голямата му страст – те са достатъчно силни, за да транспортират големи товари на дълги разстояния, но и достатъчно дружелюбни, за да играят с деца.
Планината за 26-годишният Георги Кръстев е дом, призвание и любов. Той е от балканското село Батошево, на петнадесетина километра от Севлиево. Стопанисва над 400 дка планински ливади в населеното място и е най-големият арендатор. Събира и балира сено, което продава на фермери от района. Другата му страст са конете, отглежда 18 животни, които са от рядката каракачанска порода и източнобългарски.
В момента завършва специалност „Екология“ в Лесотехническият университет в София. Цени красотата и даровете на планината. Дъхавото сено с билки е едно от тях, защото е прекрасна храна за животните. От 3 г. е земеделски производител и се е сблъсквал с трудностите на този бизнес. За съжаление повечето ливади в Стара планина отдавна са изоставени и са потънали в храсти.
„Продукцията“ от Балкана Георги Кръстев продава в своята база в село Батошево. Около 50 дка засява с люцерна, която е необходима за изхранването на конете. Той отглежда 7 каракачански коня, които от м.г. са вече с чипове. Тази година ще подаде документи и ще кандидатства за подпомагане за редки и застрашени породи. 11 са български тежковози, които също са подходящи за планината. Любимецът му се казва Принц, който е кръстоска между породите тинкер и източнобългарска.
Фермерът активно търси информация за породата тинкер, от която в миналото са били циганските коне. Според него тези животни идват от древността и са свързани с нашите корени. Породата коне тинкер датира от 600 г. пр. Хр. и има много различни имена през различните исторически периоди. Някои от тях са Джипси Ванър, Джипси коб, Калър коб и Ирландски коб. Животните са достатъчно силни, за да транспортират големи товари на дълги разстояния, но и достатъчно дружелюбни, за да играят с деца.
Любовта му към конете е откакто се помни. Баща му Борис Борисов винаги е отглеждал тези животни като хоби. Започнали са с два красиви ата преди няколко години и продължават да ги увеличават.
Мечтата на Георги Кръстев е да организира конен туризъм в Балкана. Този идея е свързана и с другата му професия – той е най-младият хижар в България и стопанисва хижа „Мазалат“. Нагърбил се е с този ангажимент още като 20-годишен, като е поел поста от семеен приятел. Тежките задачи около туристическия обект за него са удоволствие.
– Израсъл съм в Балкана и тук е душата ми. Тук съм прекарал детството си и го познавам. Баща ми е дългогодишен горски и ловен служител. С него и двама ми братя сме обикаляли планината. Братята ми също са се посветили на природата и работят в системата на ловното и горското стопанство! – разказва развълнуван младежът. Той признава, че хижарството не е това, което виждат хората – да пееш „айларипиии“ и да се радваш на красотата.Той е длъжен в студ и пек да осигури храна, дърва и условия на гостите. През зимата пътят до хижата става непроходим. Налага се да спре джипа някъде, да качи провизиите и консумативите на гръб и да ги носи. Вървял е натоварен и 9 часа със ските през пресечен терен, сред сняг висок близо 3 м. Обаче в такива трудни моменти му помагат приятелите и понякога братята му, като са свободни.
Инфарктна ситуация преживял и миналата есен. Четирдесет деца от различни градове тръгнали на поход по стъпките на Васил Левски. Планинските спасители се свързали с него за помощ, защото не знаели къде да търсят учениците. Младият хижар, перфектно познаващ района, разбрал по техните описания, че всъщност по погрешка са се качили на връх Триглав. Там обаче паднала мъгла и било минус 2 градуса. Придружил част от децата в ниското, където чакали линейки. Прибрал се в хижата в 4 часа през нощта с навехнат крак, защото пострадал на една от урвите. Обаче му звъннал телефонът, че девет от децата били оставени от родителите на палатки на друго място. Наложило се отново да напътства спасителите и всичко приключило благополучно.
С радост посреща всички гости и макар, че е само на 26 години се опитва да ги научи на най-важното. В планината няма значение кой какъв е, а всички са равни и са приятели. Само човек, който наистина обича Балкана, може да загърби своите младежки интереси и да бъде на върха в студ и пек. Само човек, който усеща аромата на планинското сено, може да посвети времето си на грациозните коне.
Лили ЦВЕТАНОВА
(повече в Агровестник – стр. 5-6)
