Георги Славейков – човекът развивал успешен бизнес в Европа и Канада, се занимава с биоземеделие в Русенско

* Бизнесменът владее 7 езика и има три паспорта, но се е заел с мисията за съхранение на природата и човешкото здраве. Той е сред пионерите, които отглеждат у нас емер – двузърнест лимец.

Животът на Георги Славейков може да бъде настолен наръчник за бизнес. Над 26 години той се занимава с различни дейности в Канада и няколко европейски страни, но основно в Испания и Холандия. Владее 7 езика и има три международни паспорта. В момента живее в село Арбанаси, Великотърновско и се занимава с биоземеделие в село Ряхово, Русенско.

– Обиколих различни държави, живях и работих според различни правила. Така попаднах в един конгломерат от култури, от специфични отношения на хората в тях, от различни начини на развитие на дейността. Човек се обогатява и в един момент осъзнава, че тези впечатления и опит са неговото „съкровище“. Винаги съм се старал да се забавлявам с това, което работя. Мой принцип е така да се отнасям с колегите и партньорите така, че да се чувстват комфортно. Винаги сме били с тях като едно семейство. Това са моите „формули за работа“ – сподели Георги Славейков. Той е роден в Монтана. Неговият дядо Славейко от село Горно Церовене е бил един от най-крупните земевладелци и е обработвал над 350 дка земя, като е давал препитание на голяма част от своите съселяни. Завършил е във Франция, обикалял е по света. Още в онези времена е работил с машини, внесени от Америка, за които все още има запазена документация. Затова внукът му нарича фирмата си на него – „АПК Славей“. А прадядо му Георги е бил кмет на селото.

Георги Славейков като млад е бил шампион на България по мотокрос и национален състезател.

– Спортът беше първата ми любов и изгради характера ми, признава той. След това тръгнах по света.

По образование е военен, старши техник по радиолокационни системи. В Испания създава транспортна фирма. След това решава да види друг континент и заминава за Канада. Там отваря сервиз за автомобили и камиони. Започва и търговия, като изнася за много страни, включително и за Русия, отделно се занимава с експорт – импорт. Близо 16 години въобще не стъпва в България.

Около 2001 г. се връща в Европа, но избира Холандия. Разработва бутиков сервиз за супер луксозни автомобили. С това се занимава 11 години. След това решава да покаже родината си на втората си съпруга – холандката Елс, която е собственик на художествена галерия. Обикалят известни дестинации – Рилския манастир и Черноморието, В. Търново. Спират в старата столица и питат случаен минувач къде има хубаво заведение. Той ги насочва към близкото село Арбанаси. Неговата съпруга буквално се влюбва в архитектурния резерват. Категорична е, че ако трябва да живее някъде, то това е точното място. Купува 300-годишна къща в селото, която е паметник на културата. Само седмица след сделката сградата се срутва. След това строителна фирма по стари снимки я възстановява камък по камък, като всеки детайл е бил номериран. Пет години семейството прелита между Холандия и България, докато един ден Елс предлага да се върнат вкъщи… в Арбанаси.

Така през 2011 г. Георги Славейков отново е на старта на нов бизнес, но на родна земя. Негови приятели, зърнопроизводители от Монтанско, го насочват към земеделието. Бизнесменът решава, че ще разработва 40-те декара наследствени земи от майка си, които се намират в село Ряхово, Русенско. Само след 6 години вече обработва 3000 дка, като непрекъснато купува ниви. Избира биоземеделието, защото смята, че както е навсякъде по света, трябва да се съхранява „плодовитостта“ на земята. Това е каузата, за която е работил и неговият дядо. Окончателната му ориентация към „чистото“ производство става след разговор с доц. Георги Митев от Русенския университет. От него научава, че в много райони на старата столица хумусният слой е изтънял и е около 1,8%. Ако се „стопи“ напълно, с никакви торове и препарати няма да се възстанови. Сериозни заболявания на негови познати пък го мотивират да произвежда така, че продукцията му да е чиста и да съхранява човешкото здраве.

Така избира и културите, подходящи за биологично земеделие. Сега отглежда 1000 дка лимец, 125 дка люцерна, 400 дка ръж и 40 дка емер (двузърнест лимец). Оставя 500 дка за конвенционално производство на пшеницата, а 1000 дка слънчоглед, но по Клиърфийлд технология. Вече има сертификат за биологично производство от „Кю Сертификейшън“ АД, като реколтата му се изследва допълнително от лаборатория на фирма „Ес Джи ЕС България“.

Тази година за пръв път внася семена от емер от Холандия и прибира около 300-350 кг/дка, докато от „събрата“ му – лимеца получава около 250 кг/дка. Агротехнологията й на отглеждане изключва използване на торове и препарати. Решил е част от нея да продаде на мелници, които преработват биопродукция, а остатъкът да запази за посевен материал.

– Съдържанието на глутен в емера е ниско, но от него става по-хубав хляб. В Холандия и Германия правят невероятни тестени изделия от брашното от тази култура – обяснява Георги.

Ръжта т.г. е сред хитовете, защото преработвателите и хлебарите я търсят, а в България няма достатъчно количества. Повечето я внасят от Унгария. През м.г. засява екпериментално 40 дка, а т.г. – 10 пъти по-големи площи. Добивът й е около 500 кг/дка и вече има заявки от две мелници.

Разполага със сериозен машинен парк от 48 машини (включително прикачен инвентар и др.), камиони, самосвали. Стопанската му база се намира на територията на бившата консервна фабрика в селото. Отделно е закупил 24 дка за реализация на ново инвестиционно намерение. Подготвил е проект по мярка 4.2 „Инвестиции в земеделските стопанства“ за изграждане на фабрика за преработка на биологична продукция – лимец, емер, ръж и др.

Отнася се изключително отговорно към своята дейност, с ежедневна мисъл за здравето на потребителите. Подкрепя и мисионирската мисия на своята съпруга Елс Яспърсъвойг и я подпомага в изграждането на училища в Гамбия. Тя ръководи „Фондация за бъдещето на Гамбия“ и иска да направи щастливи децата от третия свят, които живеят в бедност и глад.

Лилия Лозанова

(повече в Агровестник – стр. 7-8)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!