ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО НА АГРОНОМ ИВАН ВОЛЕВ

*Истинска ботаническа колекция представлява дворът на известния картофопроизводител и агроном Иван Волев от самоковското село Алино. Разноцветни гладиоли, невероятни лилиуми, малини, арония, слива-кайсия, къпини и… разбира се, няколко сорта картофи си поделят дворното място на стопанина.

Агроном Иван Волев е точно казано истинска енциклопедия на знания и опит. Градината му представлява изложбено поле на различни култури, сортове и видове. Дворът му е малък, под декар, но не можахме да открием и педя празно място. Прекланяме се пред желанието, волята и труда на домакина и след кратката опознавателна обиколка ставаме „подвластни“ на неговия разказ:

-От сливите имам Зелена ренглота, Алтанова ренглота, която рано наедрява. Сочни и вкусни плодове раждат. Да знаете Червената малвазинка колко е родовита! А там до пътната врата е друг вид – слива-кайсия. Отглеждам стар сорт ябълка, Щъркелица се казва, другата до нея е Зимна бананова… Миналата година от едното ябълково дърво набрах 500 кг, тази очаквам около 800 кг. Сорт Илинка зрее по Илинден, ябълките са почти бели, не страдат от струпясване, вкусни са и с много хубава комбинация между киселини и захарност. В разсадниците не я размножават никъде, пренесена е през 1923 г от белогвардейците от Русия. Те са донесли тук и други сортове: „Цар Александър“ и „Слава на света“.
От вишнапа набрах около 80 кг. Къпините ми са стар, но много родовит сорт, обрах 70 килограма от тях, но още ще дадат… Тази круша тук е Червена Вилямова масловка, друг стар сорт, който не боледува от струпясване и т.н. Погледнете, всички дървета са отрупани с плод… Основно в района виреят ябълките, сливите, крушите. Дюлите трудно узряват, не им достига слънцето и топлината. А ето и вейковия фасул, по-късните домати, засадил съм по малко пипер (лют и благ), засях фасул за зелено, моркови… Но заради честите валежи всичко потъна в бурени, не мога да смогна да ги плевя…
Ще ви покажа и картофите си. Това е Рейнбоу – френски сорт чудо, много родовит. Ако го гледам на нивата, при тази агротехника, ще изкарам сигурно 7 тона. Тук вадя около 4 килограма от едно гнездо. Заложил съм и Санибел на Европлант, а това е прочутата Сорая.
Иначе имам нива с 2 декара картофи, от които вадя около 8 тона. Засаждам Карера и Беллароса. Миналата година добих 4 800 т картофи от декар.
Тази година малко по-късно ги засадих – на 25 април на нивата, а в градината – около 20 април. Но температурите бяха с големи амплитуди, падна слана и на 28 май, и на 1 юни.
Преди време имах колекция от 300 сорта гладиоли. Сега ей там е останало едно семеначе с изящно красиви цветове (бяло със синьо). Запазил съм и мои сортове, които са ми носили награди – три първи места. Преди десетина дни лилиумите прецъфтяха, да знаете колко красиви и ароматни бяха! А от животинките се грижа за няколко кокошки и 5 котки.
Как се справям сам с всичко това ли? Жена ми и децата помагат през почивните дни. Дъщеря ми – Ивета Волева-Петрова е доктор на науките, преподава в Югозападния университет в Благоевград по Икономика на туризма. Гостуват ми заедно със съпруга си и влизат в градината, нали винаги има какво да се пипне. Ние по този край имаме една максима: и на върха на Рила може да се роди праз, но се иска много, много труд.
Логично беше да попитаме нашия събеседник къде се реализира цялата тази продукция?

Правя компоти асорти (от малина, круша, ябълка, слива). Само от едното дърво съм приготвил 250 двулитрови буркана. За семейството остават няколко, всичко друго изпращам на Зографски манастир Света гора в Гърция – за българската обител. Приготвям и сладка, най-различни – от бяла череша, ягода и от вишнап с малинов сок. Предстои ми да направя сладко от круши, орехи, индрише и по едно зрънце карамфил. Вишни също слагам, те придават един по-специфичен цвят. А на асортито добавям няколко зрънца арония за цвят и привкус, за повече витамин С… Всичко се подрежда в бурканите и става невероятна вкусотия. Бусът на манастира идва, товари ги и си заминава. Вчера ми донесоха нови 150 празни буркана, ще ги напълня с ренглотата, малина, ябълка и арония.


Дълги години помагах на хората в цялата околия да се учат да произвеждат домати. Те ги отглеждаха без колове, на земята. Научил съм жителите на всички околни села и сега идват отвсякъде за консултации, било парничета да си сглобят, било овошки да засадят. В село Доспей помагах при създаването на сливова градина от 8 декара. В Невестино и Таваличево, Кюстендилско съм правил по 180 декара черешови градини. Другаде пък по 200 декара зеленчуци.
И до днес ми звънят от цяла България за консултации. От селото също всички ме питат за това-онова, знаете имаме много виладжии. Идват, носят ми болен лист или плод, и да се чудиш какво да го правиш. Пиша им какво да вземат от агроаптеката от града… Пък да ме споменават с добро…
Много хора се оплакват тази година, че нямат домати. Това е заради маната от дъждовете и алтернарията, ще я познаете по кафяво-черните петна. В този случай помага само превантивното пръскане. А не да влезеш с пръскачката, когато вече са нашарили листата, тогава спасение няма! Аз и на картофопроизводителите говоря това.

Кое ви носи най-голямо удовлетворение в ежедневието? – завършваме разговора с нашия любезен домакин?

-Сутрин да си изпия кафето с една цигара, да си поговоря с растенията, с градинката… Трябва да им усетя потребността, от какво имат нужда… Редовно ходя и на полето, на нивата, за да наблюдавам развитието на културите… Ето, това ме зарежда с енергия.
Екип на „Агровестник“

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!