Гордост е, когато правиш нещо истинско, което се цени от хората!

*Това споделя Галина Петкова – производителна домати „Розова мечта“ в Пазарджишкото село Мало Конаре. Тя е и счетоводител в семейното стопанство и управител на признатата от Министерството на земеделието Група производители на зеленчуци „Агро Дриймс“. Дамата и съпругът й Венцислав Петков мечтаят да затворят цикъла на производство с цех за производство на лютеница и доматен сок от розови домати.

Галина Петкова е трето поколение фермер. Тя и съпругът й Венцислав отглеждат десетина декара с полски и оранжерийни домати в пазараджишкото село Мало Конаре. Доматите са от българския сорт „Розова мечта“,който Венцислав патентова преди няколко години. Фермерът представя две поредни години /2018 и 2019/ България с „Розова мечта“ на престижното световно земеделско изложение „Зелена седмица“в Берлин и там направи фурор с тях. Той е основател на Националното обединение на младите фермери в България и негов доскорошен председател. Галя пък е управител и счетоводител на семейната фирма и председател на инициираната от тях Група на зеленчукопроизводители“Агро Дриймс 2016“. Миналата година дамата бе отличена за най-успешната българка за 2018 г. и стана носител на приза „Еврика“ на едноименната фондация. Разговаряме с Галина Петкова за предизвикателството да си земеделски производител, за перспективата на агросектора и за новите бизнес идеи на семейството, които са на път да се реализират:

– Нашите родители са се занимавали с оранжерийно производство. Преди тях баба ми и дядо ми са отлеждали пипер и са го продавали на борсата в с. Първенец. През годините семействата ни са оцелявали дали с животновъдство, дали с растениевъдство – и това е бил техният основен поминък, така че земеделската работа никога не ни е била чужда и ни харесва. Аз от ученичка помагах на нашите и продавах зеленчуците, които отглеждахме – бях най-малката търговка на някогашната борса в с. Цалапица. Съпругът ми е стартирал бизнеса си в Мало Конаре с производство на дини и пъпеши. Вече като семейство решихме да отглеждаме оранжерийни домати. През 2006 г. направихме първите две оранжерии, всяка по 300 квадрата, в двора на къщата ни в Мало Конаре. Известно време отглеждахме и полски домати. После закупихме парцел, на който направихме още една оранжерия – пак за домати.

Имаме идея да затворим цикъла на производство с малък цех за преработка на домати, по-точно да правим лютеница и доматен сок. Миналата година експериментирахме една пробна серия с розов домат, която също стана много вкусна. По този начин ще има възможност целогодишно да предлагаме консумация на зеленчука – от пролетта до есента като пресен домат, а през зимата като консервиран. За целта тази година увеличихме производството с още декари домати и се надяваме печалбата от тях да инвестираме в помещение и машини за преработвателния цех.

Иначе зеленчукопроизводството е с висока себестойност. Да стартираш и да създадеш готов продукт, излиза доста скъпо. От друга страна човек не е сигурен на каква цена ще го продаде, дали конкурентната вносна стока няма да му бутне цената, което може да доведе един фермер до фалит. И разчиташ основно на кредити, защото един земеделец без кредити няма как да оцелее. Въпреки всички трудности се борим, защото обичаме работата си и това ни прави щастливи. Влагаме инвестиции, за които нямаме гаранция, че ще се върнат, предизвикателството е голямо…

Най-важното е човек да знае, че е направил нещо свое, истинско, което се харесва от хората и се цени – това е голяма гордост за нас и ни крепи!

Доматите отглеждаме по класическия начин – на почва. Така се произвежда традиционния български розов домат. По този начин става по-сладък и вкусен, за разлика от хидропониката, която масово навлезе. За пръскане използваме изцяло биологични препарати, за да предпазваме бомбусите, които опрашват растенията. А земеделската работа, която наричам агрофитнес, вършим основно със съпруга ми. Аз като оперативен счетоводител водя и сметките на стопанството. Имаме и две верни работнички, които се включват във върхови моменти по време на производството. Те са много опитни – едната е работила в бивше ТКЗС и знае всички тънкости при отглеждането на домати. Тези умения е предала и на дъщеря си.

Дъщеря ни, която е ученичка, засега се развива успешно в областта на спорта. Тя израсна покрай нас на полето и в оранжериите и помага, когато има възможност. Но животът и времето ще покажат дали в бъдещ план ще се занимава и със земеделие.

Аделина ГЕОРГИЕВА

(повече в Агровестник – стр. 5-6)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!