ГОТОВИ СМЕ ЗА ПРОЛЕТНАТА СЕИТБА, ЧАКАМЕ ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ!

*Това заяви Пламен Хърватов, който обработва 7500 дка във Варненска област. Стопанинът вече е успял да подхрани пожълтелите полета с пшеница, но чака затопляне на времето, за да започне със сеитбата на царевица и слънчоглед.

Преди 25 години Пламен Хърватов поставя началото на семейната фирма с 300 дка. Тогава получава подкрепата на баща си, който го подтиквал въпреки трудните и смутни времена да се захване със земеделие. Съпругата му също допринася за решението му. Днес земеделецът, потомък на хърватски род, както личи от името му, обработва 7500 дка в общините Суворово и Вълчи дол. Преди повече от век в Добруджа, край Силистра, се заселват неговите прадеди и поставят началото на рода му. Към днешна дата потомците в лицето на Пламен, сина му, дъщеря му и съпругата му са ангажирани със земеделие – един учи, друг е пряк ръководител, трети трупа опит в производството.
Въпреки онлайн срещата ни с Пламен Хърватов, настроението и усмивката му са заразни. Усеща се отношението му към земята и нетърпението да започне полевите мероприятия. Все още обаче студената Баба Марта възпрепятства пролетната кампания. „Всички са готови, машините и семената са приготвени“, споделя земеделецът. Ето какво разказва още Пламен Хърватов:

-Готови сме за пролетната сеитба, ще сеем царевица, слънчоглед и сорго. Вече съм засял опитно поле от 120 дка с лен, това е за първа година. Искам да видя в региона как ще се държи тази култура, тъй като тепърва ще разучаваме технологията за нея.
Що се отнася до соргото, вече четвърта година ще залагам на тази култура. Няма друг производител в общината, който да сее сорго. То издържа на суша, а виждате, че природата ни поднася много засушавания. Вкарвам лен и сорго в сеитбооборота, тъй като търся алтернативи, разпределям риска. Трябва да мисля за бъдещето. Природата ни поднася постоянно изненади.
При нас пшеницата пожълтя, както навсякъде в Североизточна България. Все още обаче не можем да разберем доколко ще се възстановят посевите, тъй като годината върви малко по-студена и вегетацията на растенията се бави. Виждам, че около 15-20% от пшеницата и ечемика е увредена. Да се надяваме, че ще преодолеят този стрес. Като цяло обаче все още е студено и това спира развитието.
Общо 3500 дка пшеница и ечемик засяхме през есента. След тежката суша на 2020 г. и проблемите с добивите, избрахме да заложим близо 35-40% български сортове пшеница. Тя понесе по-добре ударите от студа преди 20-на дни в сравнение с чуждата селекция. Като цяло още през лятото на миналата година установихме, че българските пшеници се представиха по-добре – имаха по-добра сухоустойчивост и дадоха по-добри добиви.
Сушата от 2020 г. беше невиждана. До 1 май миналата година имахме общо 150 литра дъжд при норма от 400-450 литра. На практика паднаха три пъти по-малко валежи. От пшеницата ожънахме между 100 и 200 кг/дка. Ечемикът се справи по-добре, от него прибрахме между 200 и 300 кг/дка. При рапицата обаче всичко се срина. Резултатите бяха 60-100 кг/дка. Вече няколко години трупам загуби от тази култура. През есента жътвата започна по-рано, тъй като сушата отново изгори всичко. От слънчогледа получихме средно 200-250 кг/дка, което е сравнително добър резултат на фона на проблемите, а от царевица реколтирахме от 250 до 600 кг/дка. Ако мога да обобщя, това е една от най-лошите години в моя 25-годишен стаж като земеделски стопанин.
Галина НЕДКОВА

(повече в Агровестник – стр. 13-28)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!