ГОТОВИ СМЕ, ИЗЧАКВАМЕ СТАБИЛИЗИРАНЕ НА ВРЕМЕТО ЗА СЕИТБАТА НА ПРОЛЕТНИЦИТЕ

*Това заяви Драгомир Узунов, управител на „Драго Узунов АГРО ТРАНС“ ЕООД, гр. Каварна. В момента има три пъти повече влага в сравнение с миналата година, отчита земеделецът.

През 2020 г. сушата беше особено жестока в крайморските общини на Добруджа, в които пропаднаха много посеви и добиви от тях нямаше. В момента надеждите на земеделските стопани са насочени към новата реколта както от пшеница, така и от пролетни култури. Всеки момент ще започне и кампанията по сеитба на царевица и слънчоглед. Земеделските производители се радват на забавянето, защото то дойде заради валежи, които напоиха земята и осигуриха сериозен запас от влага, надхвърлящ 2-метровия почвен слой в дълбочина. Готови ли са за пролетната сеитба и как се справиха с трудностите от 2020 г. – разговаряме с Драгомир Узунов, управител на „Драго Узунов АГРО ТРАНС“ ЕООД, гр. Каварна. Той е член на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, обработва 20 000 дка земя в общините Каварна и Шабла.

-Г-н Узунов, каква е ситуацията в крайморските общини? Готови ли сте за пролетната сеитба?

-Зимата и пролетта до тук бяха много благоприятни за крайморските общини Шабла, Каварна и Балчик. Това е така, защото имахме валежи. От 1 октомври до началото на април метеостанциите сумарно отчетоха 360 литра на кв.м. Миналата година за същия период сме имали 130 литра. Това ни дава основание да считаме, че влизаме в коловоза на една съвсем нормална в климатично отношение година.
Сеитбата на царевица и слънчоглед не е започнала по простата причина, че имаме валежи. Все още са ниски и неустойчиви температурите. Ако трябва да бъда честен, няма нещо по-добро за земеделеца от това да спре работа заради дъжд. Другата крайност е по-страшна, изживяхме я. В момента няма колеги, които да са започнали сеитбата, макар че в почвата вече замерваме по 7-8 градуса. Най-вероятно кампанията ще стартира някъде в средата на април. Това е съвсем нормален и оптимален агротехнически срок. Обнадеждени сме, тъй като наличната влага е предпоставка за всичко онова, което можем сами да направим и направляваме. Единствено валежите не можем да контролираме, видяхте какво се случи през миналата година и каква беше ситуацията, затова сега сме доволни, че натрупахме запаси в почвата.
Ще се върна малко назад във времето, дори година назад. Посевите пострадаха от изключително ниски температури през март. Тежките слани в рамките на 2-3 денонощия бяха на фона на сериозен дефицит на влага. Знаете, че сушата започна още от зимата с липсата на снеговалежи. Увредени бяха пшениците. В тази фаза те точно залагаха репродуктивните органи, образуваха класове и залагаха брой зърна в тях. Това е един много критичен момент в развитието на пшеницата, която съвпадна с тези неблагоприятни условия. Увредена пшеница от ниските температури и слани и в същото време липса на влага, навлизане на жестока суша. Затова предложихме на управляващите органи чрез Националната асоциация на зърнопроизводителите и Асоциацията на земеделските производители в България да обявим бедствено положение. Идеята не беше да задължим бюджета за помощ, а това да ни даде основание да се извършат огледи и комисиите да се произнесат за процента на пропадналите площи. Искахме да имаме една защита.
Едва през ноември г-жа Десислава Танева обяви бедствено положение в 5 области в страната – цяла Добруджа, Бургас, Сливен, Ямбол. Това даде основание на Министерски съвет да вземе решение и да компенсира с по 3 лв./дка пропадналите площи с пшеница и царевица. Това е направено, изплатено и не можем да отречем. Друг е въпросът дали тази помощ е достатъчна, но фактът, че имаше чуваемост и се предприеха мерки за нас беше достатъчно като отношение.
Ние никога не сме заявявали, че някой трябва да ни плати загубите на 100%. Няма такъв бизнес, на който държава да покрие изцяло загубите. Целта е този бизнес да не потъне, да му се даде шанс да се справи с проблемите.
Работя 20 000 дка в общините Шабла и Каварна. При пшеницата имахме добиви от 80 до 170 кг/дка, при царевицата – от 0 до 200 кг/дка. При слънчогледа нещата изглеждаха малко по-различно, имаше от 170 до 200-220 кг/дка. Точно тези добиви ни дадоха възможност при добрата конюнктура на цените на пазара да се възстановим в голяма степен. За рентата заделихме това, което дойде като субсидии и така успяхме да се справим.
Ние не сме пратили никого от екипа на борсата, момчетата са около нас при строго спазване на изискванията, които се налагат. Слава Богу, нямаме болни, нямаме спиране на работата. Предстои ни кампания и сме в готовност. Всъщност всеки един работодател би искал екипът му да е в пълен състав, за да може да си изведе мероприятията в нормални срокове, навреме и качествено. Заплатите вървят редовно, осигуровките също.
На фона на слабата и лоша година съумяхме да прескочим трудностите. Това е с цената на много нерви, усилия, лишения, ограничения и на онзи резерв, който сме успели в годините малко или много да формираме. Той е за такива критични моменти и сега ни помогна.
Галина НЕДКОВА

(повече в Агровестник – стр. 5-35)

© Всички права запазени. Позоваването на Агровестник е задължително!